Личност на годината 2023: Номинация за Живко Жеков - треньора, издигнал до успеха Нургюл Салимова и още десетки шахматни гении
Живко Жеков – треньорът, който подкрепяше неизменно по пътя към световния връх шампионката ни по шахмат Нургюл Салимова и още десетки гении, които са част от шахматния клуб „Бургас 64“, е номиниран от Община Бургас в престижната класация на Флагман.бг „Личност на годината 2023 г.“
„Живко Жеков заслужава статуетката заради успехите, които донесе не само Нургюл Салимова, но и мъжкият и женският отбор по шахмат и гордостта за Бургас в световен мащаб, заради това, че над две десетилетия преподава шахмат на децата на Бургас и разпалва любовта им към най-интелигентната игра“, се казва в писмото, в което кметът Димитър Николов и екипът му аргументират предложението си.
Репортер на Флагман.бг се срещна с Живко Жеков, който припомни накратко успехите през 2023 г. и няколко пъти отбеляза, че наградите от държавните първенства не се броят сред тях, защото за клуба „Бургас 64“ те са ежедневие. „Това не ни е крайната цел в подготовката. Като се целиш в държавният шампионат, най-много да влезеш в първите 5. Когато целта е световния шампионат, ставаш държавен и не обръщаш внимание на това като на успех“, каза Живко Жеков.
„Химнът, който свиреха при европейската титла на женския национален отбор с решаващото участие на Нургюл Салимова, е 14-ият, който имам удоволствието да слушам като треньор. Всички деца, минали през бургаския клуб, са се реализирали и това е най-голямата ми гордост“, споделя той.
За себе си той не говори много, предпочита да споделя за децата, които са под неговата опека – някои от тях открива случайно на провинциални турнири. Нургюл Салимова, например, Живко Жеков за пръв път среща на шахматен турнир в Силистра, когато е едва на 5 години и половина. Вземайки я в своя клуб, още на следващата година тя започва изкачването по стълбицата на успеха.
С шах Живко Жеков започва да се занимава организирано, когато е на 10 години – през 1973 г. в началото. Тогава живее в Айтос, роден е на 13 декември, в петък и очевидно това му носи късмет, счита себе си за щастлив човек. Спомня си как в училището му се пуска новината, че ще има записвания за шах. „Бях се научил вече да местя фигурите и на доста ранна възраст - 4-5-годишен, вече играех. От тогава посещавах кръжоци. В Айтос имаше един ентусиаст - Иван Шопов, който по линия на Комсомола се занимаваше и с това, заедно постигнахме успехи – държавни шампиони, отборно и индивидуално, след което ни отпуснаха една стаичка. Активно съм играл шахмат, докато бях студент – до 1989 г., печелил съм медали, студентски първенства, окръжен шампион съм бил. Това бяха целите и стремежите на непрофесионалистите. Имахме 5-6 гросмайстори, които се водеха на заплати в някое предприятие, а играеха шах. Като завърших семестриално, след 10-ина месеца настъпиха промените и трябваше да се адаптираме. Физкултурното движение преди промените беше различно, имаше държавно дружество във всяко населено място и секции по спортовете. Някъде около 1978 г. за пръв път в Айтос се откри такава секция и се назначи щатен треньор по шах“, казва Живко Жеков.
Именно там той се запознава с човека, който впоследствие става негов съмишленик и през последните 22-23 години работят заедно – един от основателите на българския шахмат – Желчо Желев.
"Ако аз съм председател на клуба, Желчо е директор. Той постоянно крепи, отделя време, гледа си бизнеса и е много трудолюбив и отговорен човек. Ако аз развявам байрака на клуба, той поддържа огъня вътре. От 2002 г. се занимавам активно с деца в шаха и с тяхното обучение, а Желчо е поел административната част. Като започнахме 2002 г., през 2006 г. станахме европейски шампиони за деца до 10 г. и трети в света. Като се има предвид, че всичко тръгна като хоби, но много хора са ни помагали в годините. В началото собственикът на верига „Сара”, Стоян Атанасов, беше с нас, беше председател на клуба известно време, отделяше средства. Спонсорите са наши приятели или родители на деца шахматисти. Ето така самодейността даде добри резултати“, споделя Живко Жеков.
Никой почти не разбра за нашите успехи между 2006-2008 г., добавя с нотка на горчивина.
На Живко Жеков впоследствие възлагат отговорната задача да се занимава с детско-юношеския шах, а длъжностите са на доброволни начала. България по това време има добри международни позиции и благодарение на това през 2011 г. страната ни е избрана да провежда европейските първенства по шахмат.
„През 2009 г. се разбра, че след 2 години ще сме домакини и трябваше да се постараем да не се излагаме. Написах една програма, която бе условно озаглавена „Албена 2011”. По стечение на обстоятелствата точно тогава, на един турнир в Силистра през 2009 г. срещнах и Нургюл. Тя беше на 5 години и половина, нямаше клуб, приехме я при нас. През 2011 г. тя за пръв път стана европейска шампионка за момичета до 8 години.
От 2006, през 2008, 2011 г. – винаги сме имали постижения в шахмата, благодарение на тях. Цветан Стоянов стана европейски през 2012 г., а после световен следващата година. През 2015 г. пък Нургюл стана световен шампион при момичетата в нейната възрастова категория“, казва треньорът на най-добрите ни шахматисти.
Живко Жеков и председателят на клуба и спонсор Стоян Атанасов с Виктор Атанасов, Валентин Вълев, Симонета Иванова, Петър Тодоров
Ковид много отрязва развитието на младежите в шахмата.
„Просто спря темпът и дори дадохме назад. После трябва време да натрупаш енергията и инерцията“, казва Жеков и добавя, че подготовката в неговия клуб не е насочена към дребни цели, а децата да стават по-добри. Така, според него, дребните цели се покриват, без да ги усетиш.
"Зенон е казал нещо много интересно по темата за Ахил и костенурката: ако се състезават Ахил и костенурката и втората има 100 метра аванс, Ахил никога не може да достигне костенурката. Защото той, докато измине 100 метра, тя изминава един. Той докато достигне този един, тя е изминала 10 см. Той докато измине 10 см, тя изминава няколко милиметра и т.н. Накрая остават микрони, но по тази логика тя винаги ще е напред. Но това е заблуда, защото ако поставиш въпроса по друг начин, нещата стават по-ясни“, даде пример треньорът на Нургюл Салимова.
„Моята философия е да не се състезаваш с костенурките. През тази година гледахме изцяло международните прояви. Нургюл покри норма за гросмайстор, Цветан Стоянов също. Календарната 2023 г. не съвпада много с шахматната. Малко преди това жените станаха осми на шахматната олимпиада, което също не бе отразено подобаващо, а това е невероятна надпревара между 162 отбора. Тази година, освен успехите на Нургюл Салимова и Цветан Стоянов, мъжкият отбор стана шампион и в трите категории шах - класически, ускорен и блиц. През годините женският отбор също е печелил държавната титла“, каза Живко Жеков.
Нургюл се е трудила 15 години. За това време тя винаги е била е челната десетка на световни и европейски първенства. На световното в Монтевидео, където Нургюл Салимова участва изключително с помощта на Община Бургас и зае престижното пето място, на национално ниво беше отчетено, че това е слабо постижение. А в шаха е много трудно. Влизаш в последния кръг и си първи с половин точка. Губиш, настигат те – те са едни сборове от точките на всички състезатели, второстепенни показатели... в последния момент можеш да изхвърчиш от наградите, нищо че си играл блестящо през цялата година.
През всичките тези години винаги е имало с какво да се похвалим. Но остава в тесен кръг. Ако станеш шести на европейско – не заслужаваш внимание, ето така е заложено.
Премиите за състезателите са до 6-о място и да не говорим какви са. За държавен шампион при мъжете например получаваш 77 точки за клуба. По скалата за финансиране на Министерството на спорта една точка е 20 стотинки. Горе-долу 16 лева за държавна титла – шампион. Нищо не може да чакаш от държавата...
Затова от много години съм се отказал да участвам за това финансиране, споделя Живко Жеков.
Стотици деца са минали през шахматен клуб „Бургас 64“
В клубовете състезателите официално се отчитат на база годишната картотека. Беден спорт сме, а картотеката струва пари. Затова се наложи практиката да се картотекират само състезателите, които участват в първенства. През 2023 г. през клуба минаха между 130 и 150 деца. Някои играят още, някои се отказват, други се връщат. А нямаме много хора за треньори, освен мен са още двама. Участвахме и в летните безплатни курсове на Община Бургас. Имаме двама пенсионери, които помагат на доброволни начала, понеже са шахматисти и имат свободно време.
В работата за високо спортно майсторство се иска индивидуален труд, и то много време. Друго е, че родителите не са мотивирани да насочат децата си към това ниво, защото това няма да им даде възможност да се препитават в бъдеще. Като изключим Веселин Топалов, никой друг у нас не е печелил от шаха. Антоанета Стефанова и Иван Чепаринов се издържат от шаха, но не и да печелят. Това е много трудно и дори е далеч от нивото на някоя фолк дива, например. Чисто откъм професионална реализация – няма как някой да си остави детето да не учи, да не се образова и да го насочи към шаха. Нургюл е изключение – защото освен че има талант и обича шаха, тя просто реши, че това е нещото, което иска да прави и родителите ѝ я подкрепиха. Това ни даде възможност да работим така с нея. Но при нея беше и ранният успех, който я мотивираше – едва на 8 години тя стана шампион в своята категория.
Но има и обратни случаи – например Магнус Карлсен, който е световен феномен в шахмата и печели на всякакъв вид игра. Просто гений. Той в детските си години не е ставал шампион, макар че е участвал. Но после стана световен за мъже и сам се отказа да участва в турнирите, защото вече просто не му е интересно. Но е гений, мозъкът му е устроен по по-съвършен начин.
В Бургас живее един гросмайстор Борис Чаталбашев, който не е от тук, но от години е в Бургас и помага на отбора, участва в състезанията. Един руснак имаме, който доскоро живееше в Бургас, също гросмайстор.
Валентин Вълев беше талантливо дете, с него печелихме първенства от ония години, но загуби мотивация и се отказа. Сега пак играе за нас и показва отлични резултати, но си личи пропуснатото време.
Живко Жеков държи купата за отборно представяне на българския отбор - трето място в света, той е водач на българската група шахматисти
Ето какво още попитахме Живко Жеков - как се поддържа мотивацията, например
Когато са малки децата, е нужна много сериозна поддръжка от родителите. Изморително е, разочарованието е неизбежно. Става им скучно, не им се занимава, докато съучениците им играят на улицата. Родителят трябва много умело да подхожда. Децата са склонни да се дърпат от мястото, което им е трудно, но всичко е и до характер. Има хора, които са родени без хъс за победа, а в спорта той е задължителен. На мен например ми липсваше спортната злоба, винаги съм разглеждал шаха като научна дейност – да разбереш в по-голяма дълбочина. Може би това е било, защото съм разбрал, че няма как да стана първи. А не е и нужно.
Най-малкият ученик и основните качества на шампиона
Имал съм ученик и на три години, но няма смисъл, твърде малки са децата все още. На 4 г. вече спокойно могат да започнат да идват в клуба.
Основното качество на шампиона е вроденият интелект. Правят се и се координират много неща. За да победиш един човек на ментално ниво, трябва да можеш да влизаш в главата му. Освен чисто шахматната подготовка, трябва да имаш много добра обща култура, да имаш странична информация, да четеш по психология. Това не се учи. Това е част от таланта. Да манипулираш човек, без да говориш. Да излъчваш притеснение, когато не си изнервен. Да изглеждаш по-слаб, отколкото си. Да го провокираш да мине разумната граница на риска. Интересно занимание е. Всички се опитват да го правят, на на когото му идва отвътре, винаги е по-добър.
Как треньорът Живко Жеков поддържа психиката на Нургюл Салимова
Без мен беше в Баку, защото нямаше пари. Тогава д-р Милен Врабески ѝ пое разходите, за да отиде дотам. Имаше голяма вероятност да не успее. Не искам да злоупотребявам с благородството на хората, но в крайна сметка опряхме отново до него и той откликна. А това е жест, направен навреме, защото ако не го беше направил, нищо от това, което се случва сега, нямаше да се случи.
Какво получи Нургюл от държавата?
Не е виновна държавата, а Законът за спорта. Шахът е в пета група – с най-много ограничения и не е олимпийски спорт. Нургюл получи 12 000 лв. премия за успехите си от ММС, което се случва за пръв път. Целият престой в Баку струваше около 4000 евро – по 120 долара на нощ, самолетните билети са скъпи. С нея беше неин приятел от Турция, гросмайстор, за когото тя плащаше. Те са семейни приятели от много години и си помагат професионално.
А как поддържа спортния ѝ хъс? Трудно ли ѝ беше в Баку?
Като всеки човек и тя си има страховете. Например като се разболее, дали няма да е тежко. Това в нейното семейство е наследствено – като кихнат и вече се отписват. Страхува се да лети сама със самолет. Преодолява го като се наложи, но се чувства некомфортно и трябва време да преодолее шока. А в шаха е нужна концентрация. Той е битка с извадени ножове, не само със закани.
Моята роля беше да поддържам психиката ѝ след успехи или неуспехи, онлайн психолог. За шахмат мога да ѝ бъда спаринг партньор, но в практическата игра тя е много по-напред от мен. Ученикът надминава учителя и това е целта.
Но остава сигурността – да получиш общочовешки съвет. Иска се психология. Неведнъж тя е преодолявала себе си. Когато тушираме този страх, на следващия ден отива и аз вече знаех, че може да стигне до края. Преодолееш ли себе си, никой не може да те спре. На друга плоскост стигаш. Това беше най-възловият момент.
Това, че е сама, не означава, че там няма с кого да говори. Всеки би се отзовал за помощ, но един шампион не може да отиде сам и да се занимава с всичко на световното, трябва да е концентриран.
Преди полуфиналната среща, например, Нургюл напът за залата, от рецепцията на хотела я викат и ѝ казват, че има да плаща нещо дребно. И тя ми казва: „Концентрирала съм се с цялата си психика върху шаха, даже не знам какво ми казват, дадох им дебитната си карта и казах да се оправят”. Това не бива да се допуска, затова е нужен човек с нея, който да се занимава с битовизмите, които дори не трябва да достигат до нея.
Много хора не разбират защо "била сама, след като не била сама." Точно по тази причина. По-добрите имат психолог, медицинско лице, физически треньор. Ползват медикаменти, не допинг, защото такъв в шаха няма.
Проблемът е, че тя беше сама – трябваше да се оправи сама с всичко. С настаняване, със самолетни билети, с разходи, с храна, с неуодбствата. Докато един мисли за шаха, тя мисли за това какво ще яде довечера.
Всеки гражданин – индивидуално, организация или група от наши читатели могат да направят номинации на електронната ни поща mediator.bs@gmail.com от днес, 2 януари 2024 г. Приемането на предложенията ще продължи до 23.59 часа на датата 16 януари 2024 г., вторник.
Условието е участникът да живее в Бургаска област, да е роден тук или да е извършил своето добро дело на бургаска територия, да не е бил номиниран за предходната година. Всяка една кандидатура ще бъде разгледана подробно от компетентното жури. При изпращането на данните за участие, прилагайте биография и кратка обстоятелствена част защо именно този човек заслужава да бъде отличен с голямата награда. Тя е само една и няма подтитли.
От 00.01 часа на 17 януари 2024 г., сряда, до полунощ на 27 януари 2024 г., събота, ще се проведе интернет гласуването, което ще е с 50% тежест при изчисляването на крайния резултат.
Останалите 50 % ще се оформят от вота на компетентното жури, в което са включени членове с безспорен авторитет – от различни институции, браншове и организации. То ще бъде оглавено от председателя на Районната избирателна комисия – в мандат, компютърният специалист Атанас Сиреков – внук на легендарния бургаски кмет Атанас Сиреков, починал при изпълнение на служебен дълг (1936-1939), както и член от редакцията на Флагман, посочен от управителя ѝ г-н Веселин Василев.