Защо на Бойко му допада Деница Вълкова-Петкова

Тя отдавна преиначи смисъла на демократичните постулати “разделение на властите” и “независима съдебна система”, превръщайки себе си в нещо, което повече прилича на Франкенщайн. Доказателства – бол. Докато четете този коментар, например, в поне три национални всекидневника вече ще са се появили обширни материали за новия зам.-министър на правосъдието Деница Вълкова-Петкова, в които тя ще е обслужена най-подробно. Нейното назначаване можеше да се изчерпи информационно само с една малка колонка сред дреболиите от деня, които вестниците сбутват по кьошетата. Обикновено толкова място се отделя на един зам.-министър, освен, ако името му вече не е новина. Но за зла участ в четвъртък

биографията на Петкова, ама не излъсканата,

с която вероятно е прекрачила прага на министерството, а другата, се появи в “Бесове”  . Оттам – в почти всички независими интернет-издания. Силата се задейства мигновено. Няколко главни редактори на хартиени всекидневници набързо бяха притиснати, а те пришпориха съответните отдели, със задачата в най-кратки срокове фигурата на Деница Вълкова-Петкова да бъде лъсната като за панаир.

Та тия дни ще четем за нея всички миловидни неща на света. Сигурно ще пише, че като самотна майка се е борила с ужасиите в живота, за да отгледа синчето си. Едва ли ще пропуснат да споменат колко велик съдия е, какви невероятно трудни по своята същност казуси е разглеждала и как безкористно и безстрашно ги е решавала в полза на обществото и в ущърб на гадните елементи сред него. И, естествено, какъв незаменим кадър на ГЕРБ в тези кризисни времена се явява госпожата. Чак е чудно, че същите вестници от няколко дни се присмиват на пресата в Северна Корея, натоварена със задачата да лъска имиджа на наследника на умрелия вожд.

Поръчковите материали и в Пхенян, и в София

 не се различават особено.

Друг типичен пример за това как Силата решава проблемите си, е висшето учебно заведение, което г-жа зам-министърката е завършила. Преди десетина години съдебната власт си заплю сградата на бившия партиен дом в Бургас за свое седалище. Там по това време се помещаваше Бургаският свободен университет, който отказа доброволно да я напусне. За да мотивира ректора му проф. Петко Чобанов да опразни помещенията, от Силата му организираха едно експресно дело, основното обвинение в което бе, че издавал нелегитимни дипломи. Щяха да го съдят точно за периода, в който и г-жа Петкова се е сдобила с такава. В момента, в който Чобанов, наплашен от предстоящата съдебна саморазправа, склони да премести ВУЗ-а си, делото срещу него бе тихомълком прекратено. Ако обаче то се бе провело, щеше да е поредното, по което след това страната ни щеше да бъде осъдена в Страсбург. И основният мотив, което европейските магистрати биха изложили, е че няма как да са нелегитимни дипломите на ВУЗ, чийто възпитаник се е доредил чак до зам.-министър.

Това лято премиерът

 Бойко Борисов бе удивен от огромните суми,

които държавата трябва да плаща за обезщетения по тези дела в Страсбург. Само до май правителството трябваше да преведе 372 000 лева. Още горе-долу толкова ще бъдат отделени от бюджета за обезщетения по поредната партида загубени дела през втората половина на годината. Борисов дори поиска от правосъдния министър Маргарита Попова да му подготви доклад с мерки как делата да се намалят. На нея така и не й остана време да го измисли, защото междувременно беше засилена към президентството. Сега обаче премиерът получава нов шанс със зам.-министър  Деница Вълкова-Петкова. Едва ли има към днешна дата в правителството по-подходящ специалист от нея по това как да се загуби дело в Страсбург, пък да е и с личен принос за тези 372000 лева. От петък насам Деница Петкова неспирно се оправдава пред журналисти и колеги, че тя всъщност нямала никаква вина за решението, с което тази пролет Европейският съд обезщети колегата Катя Касабова. Такива били законите български и тя само ги била приложила, какво можела да направи, че те предвиждат високи санкции за журналисти, попаднали в лапите й.

Зам.-министър Петкова разчита на слабата памет на хората.

Защото онези, които бяха преди десет години в съдебната зала по делото, на което тя бе докладчик, помнят как протече то. 10 минутки, в които на Петкова ту й беше смешно, та се подхилваше, ту все изтърваше химикалката или някакви листи на земята, та се навеждаше да си ги вземе. Определено й беше скучно на жената и си разнообразяваше обстановката. Нещата съвсем загрубяха, когато адвокатът на Касабова - Александър Кашъмов от програмата Достъп до информация, понечи да започне пледоарията си. Съдебният състав го прекъсна – нямало смисъл надълго и нашироко да се разпростира. Да си даде там писмено каквото е подготвил, те щели да го приложат към делото. Каква вина да чувства Петкова при едно такова 10-минутното заседанийце…

Интересно, къде точно са се пресекли пътищата на Борисов и Петкова, та кадровите рокади в правителството успяха да я изтласкат така експресно по върховете в София. Възможно е да я е зърнал на някой тротоар. А може да й е бил клиент в “Ла пиаца”. После да я е попитал как се казва, да си е записал името й в някое тефтерче със забележката: Доволен останах… Премиерът вече демонстрира, че търси и намира хора за министри къде ли не – по кръстовища и магистрали. Още повече, че в най-култовите за “Ла пиаца” години Борисов въртеше и бизнес по морето. В бургаския квартал Крайморие тъкмо тогава фабриката за нелегални цигари на “ТЕО интернешънъл”, където той бе съдружник с Румен Николов – Пашата, работеше на пълни обороти. В края на краищата каква е разликата дали бюджетът се обрулва с обезщетение покрай дело в Страсбург или с цигари, за които не се плащат данъци?