Това е първата българска Мата Хари, която предизвика най-големия секс скандал на 80-те

Една от най-одумваните жени у нас в зората на демокрацията беше столичната хубавица Мила Гешев. Днес мнозина я определят за първата Мата Хари. В онзи период тя буквално орева държавата, че е била изнасилена от Татовия внук Тодор Славков. Днес клетницата не е първа младост и живее в Швейцария. Тя все още е красива и секси, а Малък Тошко загубил някогашното си очарование и мяза на запуснат чичак.

Обезчестяването на Мила става точно преди 35 години. След насилственото съвкупление тя първо подава жалба, но после е склонна на споразумение - ще оттегли обвиненията си срещу внука на Тодор Живков, ако властите й изпълнят някои условия.

„В разговорите си с нея установих, че тя нито психологически, нито морално е разстроена. Попитах я има ли нужда от помощ и съдействие за бъдещето си и веднага ми представи разгърната програма: да й дадем жилище, да уредим обучението й по италиански език и след това да я изпратим в Италия, защото искала да се омъжи за италианец“, свидетелства бившият шеф на Шести отдел на ДС Димитър Иванов.

В онези години именно на него му се налага да разпитва Гешева заради оплакването й за сексуалната гавра с тялото й.

Как започва всичко?

През юли 1988 г. тийнейджърката Мила се скарва с майка си и напуска дома си. подслонява я Жолт Хайду – студент, син на мастит унгарски дипломат. В нощта на 10 юли девойката се събужда в квартирата на чужденеца, усещайки навалица около себе си.

Вижда Жолт, Тодор Славков и Орлин Ножаров. Или поне така твърди тя. Пак по нейните думи тримата й се изреждат, без изобщо да се трогват от виковете й за помощ. Ако се вярва на показанията на момичето, Жолт, Тодор и Орлин еякулират върху корема му и на чаршафа.

После четиримата напускат апартамента. Мила взема такси и се озовава в 6-о районно управление на МВР. По жалбата й веднага е разпоредена предварителна проверка. От дома на унгареца оперативните работници изземат чаши, чаршаф, бикини и косми.

Проведени са и редица разпити.Някои свидетели от кооперацията потвърждават, че са чули викове в ранната утрин на 10 юли. Други пък нямат спомен. Медицинското свидетелство за травмите на девойката носи дата 9 юли. А уж изнасилването на Мила се е случило ден по-късно! Странно е и друго нещо – за периода 28 юни – 16 юли 1988 г. има документи, които показват, че Славков е бил с гипсиран крак.

В показанията на Гешева липсва и дума за това. Извършилите предварителна проверка логично заключават, че няма данни за престъпление. На тази база районната прокуратура отказва да образува дело по случая. Отказът е потвърден и от Георги Георгиев от Градска прокуратура.

В постановлението си той подробно анализира събраните доказателства и свидетелските показания и стига до извода, че разказаното от Мила Гешева не отговаря на действителността. Та нали по чаршафа няма следи от сперма, такива не са били открити и по тялото на девойката, макар тя да твърди, че върху нея е еякулирано и след изнасилването не се е мила и бърсала. След падането на Тодор Живков от власт някои хора бързо намират „законен повод“ да си спомнят за „груповото изнасилване“ на Мила Гешева.

„Защо няма съдебен процес?“, пита на 17 декември 1989 г. във вестник „Работническо дело“ самоубилият се впоследствие оперативен работник Янко Димов. Ден по-късно шефът на следствения отдел на Главна прокуратура Пеньо Платиканов образува дело срещу Тодор Славков, Жолт Хайду и Орлин Ножаров.

Тримата са обвинени, че на 10 юли 1988 са се „съвокуплили с лице от женски пол“. Наложена им е мярка за неотклонение „задържане под стража“. По това време Малък Тошко вече учи в Швейцария след изменение в правилата за висшето образование, направена в негова полза в няколко месеца по-рано. Жолт се е прибирал в Унгария, а Орлин също е извън България. Мила пък е в Германия, където иска политическо убежище понеже е „изнасилена от внука на държавния глава“.

Немците отхвърлят молбата й с довода, че у вас вече има демокрация. До 1989 г. приетите във ВУЗ младежи първо карат 2-годишна казарма и едва след това влизат да следват. Малко преди падането си от власт обаче Тодор Живков заповядва наредбата да се промени, тя внук му да може да се обучи в швейцарска Алма матер. Новите порядки започват да действат от 1 септември, а узаконяването им става след преломния 10 ноември.

Предложението за ремонт на Закона за наборната военна служба е направено от депутата Стефан Данаилов по време на XII редовна сесия на IX Народно събрание. В най-размирния ден на парламента – 14 декември 1990 г., когато 20 000 демократично мислещи българи са обсадили седалището на законодателната власт и настояват за отмяна на чл. 1 от комунистическата Конституция, народният артист излиза на трибуната и иска да се гласува отлагането на войниклъка за студенти. След като българската прокуратура издава заповеди за арест на насилниците на Мила Гешева, унгарските власти категорично отказват да предадат гражданина си Жолт Хайду на правосъдието, а Орлин Ножаров не е открит. Швейцарците обаче решават да съдействат и Тодор Славков е задържан. Това се случва през 1994 г. Следващите 8 месеца Малък Тошко прекарва в тамошен затвор. На 15.02.1995 г. е екстрадиран в родината и тук също лежи в пандела.

„И в Швейцария, и в България създадох приятелства. От момента, в който попаднах зад решетките бях готов на всичко. Дори и за секунда не съм се стреснал. Не се пречупих, защото имах пълната подкрепа на баща ми и сестра ми Жени, на цялото ми семейство. Както казах, създадох приятелства, а дори на втория месец станах кмет в затвора. Бях отряден председател, имах си лента. Каквото кажех, това ставаше. Имаше ред при мен, слушаха ме. Не са ми правели никакви проблеми надзирателите и другите затворници. В затвора четях книги на Достоевски”, разказва преживяванията си Малък Тошко.

Любопитна е ситуацията с неговото залавяне. В началото обвиняемият се криел, контактувал с хора единствено по телефона. Един ден обаче напуснал убежището си и тръгнал с колата си нанякъде. Тогава ченгета го спрели случайно на магистралата заради превишена скорост. А като се изяснило кой е, белезниците щракнали на китките му. „Всички знаеха, че съм в Швейцария и ме издирваха. Татарчев беше главен прокурор. След като се разбра, че съм невинен, той дори се извиняваше на баща ми. След дъжд качулка! За мен е по-добре, че ме заловиха и нещата си дойдоха на мястото, иначе може би и сега щях да се укривам някъде по чужбина“, връща се в спомените си Тодор Славков. Той успява да завърши висше зад граница, но се сдобива с тапия у нас. Тук следва маркетинг и получава диплома в Югозападния университет.

Източник: Уикенд