И в Бургас си имаме два, още по-големи, но не ги режем с ъглошлайф

Считано от 5 май 2000 г., със закон, приет от правителството на Иван Костов, комунистическият режим в България е обявен за престъпен. До днес символите на същия този строй стоят в градове и села, по училища, по публични сгради, по площади и паркове. С умисъл или не, в Закона "Костов" е пропуснато изискване символите на този режим да бъдат демонтирани като недопустими за българската демокрация.

Иначе София, в годините на новия обществен строй, води в „надпреварата” по унищожаване на соц емблемите у нас. Започна и демонтаж, ако може така да се нарече демонтаж, разпарчетосването  с ъглошлайфове, на паметника на Съветската армия, наричан МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия, за незнаещите и родените през този век).

Няма да навлизаме в полемика трябва или не трябва да се премахват тези паметници, нужно ли е те да бъдат структурирани в експозиция някъде, дали трябва да имат табели, които ясно да указват, че са част от тоталитарния режим, ако са успели да опазят оригиналните си места. Не е и нужно, защото обществото е достатъчно поляризирано. И то умишлено. Фактът е, че повечето от тези паметници съществуват от 50-те години на миналия век и до днес са все в показните части в градовете и селата,  хората са свиканали с тях, повечето дори не ги забелязват в забързаното си ежедневие и ги приемат като нещо, което просто си е било там. С изключение на крайно фанатизираните от двете страни - едните, които са убедени, че те са срам за България и трябва моментално да бъдат премахнати, а другите, които са напълно сигурни, че те са важна част от историята, че трябва да се запазят и дори са хубави. На повечето хора не им дреме.

Слънцето свали маската на Альоша в Бургас, опасен ли е паметникът?

Бургас не е изключение. Наредени рамо до рамо с Пловдив и ние си имаме „Альоша”. Паметникът, който няма указателна табела на кого е посветен, за кое събитие се отнася и какво символизира незнайният воин, паднал в борбата срещу фашизма - тропа, която ще срещнем навсякъде, ако проверим каква е била идеята зад подобни паметници от силните на деня в периода 1944-1989 г. Някой ден, със сигурност и за настоящето ни идните поколения ще говорят негативно в минало време. Ще има групи, които ще напират да събарят вдигнатите от съвременниците ни монументи.

Митко Иванов разкри защо Альоша трябва да се премахне и кои са златните години на Бургас

Альошата в Бургас, видно от скрити документи, всъщност е посветен на „нашия велик вожд Йосиф Висарионович Сталин”. Официално бургаският паметник на Съветската армия е построен през 1953 г. и изобразява войник с вдигната към небето лява ръка. Той е висок 20 метра,  бронзови релефи в основата му изобразяват сцени от посрещането на съветските войски в Бургас. Автори на проекта, който вече 70 години се издига реализиран в сърцето на пл. „Тройката,” са арх. Минко Минков и скулпторите Васил Радославов и Анета Атанасова. Пак официално, монументът е посветен на Червената армия, която има решаваща роля за победата над нацистка Германия в епилога на Втората световна война. Някои биха оспорили и това, разбира се. Особено в контекста на настоящата продъжалваща военна операция в Украйна, която обостри крайностите по света и у нас по отношение на Русия.

В чия чест е издигнат най-спорният паметник в историята на Бургас - Альошата (ДОКУМЕНТИ)

Трябва ли да се изчегърта от сърцето на Бургас  Альоша? Въпросът ще оставим с отворен отговор. Той се извисява над Коледния базар и с лице към елхата, няма обозрим хоризонт за неговото демонтиране, за разлика от София, където новата местна власт "бързо взе нещата в свои ръце". За добро или за лошо, ще покаже времето.

В разгара на конфликта в Украйна, Альошата в Бургас бе многократно таргетиран ту от украинци, ту от наши русофоби. В основата му, където са релефите, бе изливана червена боя, бяха писани обидни думи. Но в общи линии и този монумент има същото присъствие за хората, както всички останали такива в България - за някои е трън в очите, други направо го ненавиждат, на трети не им пука за него, четвърти го приемат, защото са свиканали с гледката, а на пети дори им харесва. Това е резултат от допитването на Флагман, направено днес сред общо 50 минувачи между 10 и 13 часа Какви изводи може да се направят от това допитване е в ръцете на социолозите. Може би само официално публично проучване може да покаже реално нагласите. И всъщност това е единственият начин да се вземе разумно решение, за разлика от столицата, където държавата просто реши да го махне, а СОС услужливо се съгласи. Все пак те представляват народа, ако се имат предвид резултатите от последния парламентарен и местен вот.

Но Альоша не е единственият артефакт, останал от обявения от Костов за престъпен обществен строй на диктатура на пролетариата от периода 1944-1989 г. Другият се намира в сърцето на Морската градина в Бургас. Пантеонът е, изненадващо, посветен на загиналите в борбата срещу фашизма. Както казахме, тази тропа се повтаря всеки път. Той е построен много по-скоро - през 1981 г. като мемориал. Автор е скулпторът Валентин Старчев, който още е сред нас. Вътрешността на кръглото здание е с изписани имена на антифашистите, които са загинали в периода на Втората световна война, преди 1945 г. До 1989 г. пред символичния му вход е имало караул от ученици, облечени във военноморски униформи и въоръжени с АК-47. Местоположението на Пантеона също не е случайно - той се намира в т.нар. „експозиционна” част от парка, която оформя подхода към Флората.

След падането на Тодор Живков „вечният огън”, който гори в центъра на сградата е загасен, а входовете заключени с катинари малко по-късно, защото... постройката започна масово да се използва за публична тоалетна. Култура и образование.

Само във Флагман.БГ! Вижте как Пантеонът на Бургас можеше да стане дискотека с пийпшоу

Сега, дали Пантеонът може да се премахне и трябва ли, това вече е интересен въпрос. И той е част от престъпното тоталитарно минало, според същия закон. В София например, негов аналог бе Мавзолеят на Георги Димитров. Построен за рекордните 6 дни, той рухна след 6 дни опити. Първите няколко експлозии само успяха да килнат сградата на една страна и се наложи намесата на тежка техника, която „на ръчен режим” да събори мразеното здание. История.

Но интересното е, че докато за Альошата от години се говори, че трябва да изчезне, за Пантеона в Бургас и дума не се казва. Може би, защото би било много по-трудно да се разруши. Иначе има идея  пред него да се напише ясно и отчетливо, че е монумент на престъпния режим и в това донякъде има логика. Ако сме докрай честни трябва да споменем и идеята на лидер от първото СДС в Бургас, вече покойник, който внесе предложение пред кмета Продан Проданов, също покойник, през 1992 г. Пантеона с надстрояване да стане дискотека, като в партерната му част се оформи пийпшоу. Докладната така и не видя бял свят, а имаше и идеен проект.

Като говорим за социалистически/комунистически паметници, няма как да не споменем бюстовете на „герои” антифашисти, разпръснати из цял Бургас. Те не са един или два, а някои от тях категорично нямат никакво отношение нито към града, нито към хората в него. Например интересната персона на Велислав Драмов - врачански партизанин, убит на 25-годишна възраст от войските на царска България. Не е и единствен.

Точно тези бюст паметници са най-лесната „мишена”. Но и те, до днес, 23 години след обявяването на комунистическия режим за престъпен, все още не са преместени в музей или нацяло заличени.

Бюст на врачански партизанин гордо кичи Морската градина на Бургас

За разлика от паметната плоча пред ПГМЕЕ, познато още като ТМТ или Механото, която бе показно свалена от фасадата на сградата. И то не заради изброените имена на загинали ученици „антифашисти” - доколко е възможно 17-годишен да бъде адекватен в преценката си коя политическа идеология да следва, е друг въпрос. А заради червената звезда, която го кичеше.

И докато в София показно и парче по парче свалят омразния им МОЧА, в Бургас паметниците са си на мястото. Сега, дали това е правилно, или не - вие преценете. Но в действителност най-разумното, което оттук нататък може да се направи, ако изобщо е необходимо нещо да се прави, е да се проведе мащабна анкета. Резултатите вероятно ще бъдат изненадващи за мнозина.