Какво ще стане с Украйна, ако САЩ спре финансирането на военната ѝ машина

През миналия уикенд преговорите за границата между демократите и републиканците в Сената на САЩ се разпаднаха. Изслушванията трябваше да подсигурят подркепа от страна на републиканците за 105-те милиарда долара, предложени за нова военна помощ към Украйна от президента Джо Байдън. Тя трябваше да бъде отпусната с допълнителни средства от тези за защита на южната граница. Сега, след провала, ястребите в Щатите и в медиите опитват да всеят паника за това какво ще стане с Украйна, ако кранчето спре.

В писмо до Конгреса от понеделник директора на Белия дом по бюджета Шаланда Йънг заяви, че всъщност въпросното кранче ще пресъхне още до края на настоящата година. „Искам да е ясно - без действие от Конгреса, до края на годината ще останем без ресурси да доставяме още помощ за Украйна от резерва. Няма магическа кутийка с финанси. Нямаме пари и скоро няма да имаме и време”, написа тя. Според нея предстои „катастрофа” в Украйна, ако това се случи.

Вярно ли е обаче това и наистина ли украинците са обречени, ако Вашингтон прекрати военната си помощ към Киев?

За да разберем какво би станало в такъв случай, трябва първо да се върнем назад в близкото минало - преди по-малко от 2 години. Да разберем каква е крайната цел на Вашингтон в Украйна.

Руската инвазия започна сутринта на 24 февруари 2022 г. с бараж от круизни ракети, който разруши ключова инфраструктура. По-късно през същия ден пехота и бронирана техника нахлу в Украйна през Русия и Беларус и Крим, докато руски войници кацнаха с парашути в покйранините на Киев.

Няколко дни по-късно докато шокът и объркването от първоначалната офанзива още не бяха преминали, украинският президент Владимир Зеленски опита да започне индиректни разговори с Путин. Тогава той поиска помощ от тогавашния израелски премиер Нафтали Бенет и получи съгласие той да действа като медиатор.

През следващата седмица Бенет, след серия от разговори с Владимир Путин и едно пътуване до Москва и Берлин, успя да организира дипломатични канали за комуникация. Неговите действия кулминираха в уговорена среща на 10 март в Истанбул. Последваха серия от разговори на високо ниво, а самият Банет тогава описа, че двете страни правят „големи компромиси” в името на мира.

Но се намеси Западът, основно САЩ, които не бяха съгласни на мир. На специална среща на НАТО на 24 март, от Алианса решиха, че няма да подкрепят мирните преговори. Въпреки това Зеленски и Путин продължиха да поддържат контакт и изглежда дори успяха да постигнат някакво споразумение.

През юни тази година излезе работният документ, който още миналата година е очертал основните искания на двете страни, при които огънят ще бъде прекратен. Русия се съгласи да върне войските си извън границите на Украйна пред офанзивата, а Киев се съгласява да не търси повече членство в НАТО. Защо обаче това не се реализира още тогава?

Всъщност процесът беше стартиран, но прекратен рано и то едностранно. През април Русия изтегли войските си от северна Украйна, макар да бяха достигнали до Киев. Това действие, малко по-късно Путин описа като свързано със споразумението от Истанбул.

Тогава обаче, според Нафтали Бенет, според бившия немски канцлер Герхард Шрьодер, турския външен министър Мевлют Чавушоглу, лидерът на украйнската делегация Давид Аракхамия - Западът е успял да убеди Зеленски да се откаже от преговорите и да се бие. Ако предположим, че САЩ са имали добри намерения, възможно е да е имало данни, че има шанс за успех. Че с победата в няколко ключови битки Украйна ще има повече шанс да иска повече от бъдещи преговори. Но такова нещо не се случи.

Вместо това Вашингтон спонсорира и продължава да спонсорира една война вече 22-и месец - война на изтощение, която досега струва на Украйна много не само в територии, но по-лошо - млади хора. След като преговорите се разпаднаха, Русия сложи перманентно ръката си върху завзетите вче територии в Донбас. Същите тези, от които само преди няколко месеца бе склонна да се откаже.

Перз изминалото лято украинските сили неуспешно и катастрофално опитаха да превземат тези територии, използвайки сила чрез така наречената „контраофанзива”. От тогава досега обаче статистиката показва, че са загубили повече територии. В същото време Киев не публикува официална информация за човешките си загуби, но към края на август САЩ излезе с приблизително число от над 200 000. И е много вероятно от тогава досега то да се е повишило значително, защото ВСУ опитват да пресичат терени, които са тежко минирани от руснаците.

Така докато войната продължава, средната възраст в украинската армия рязко скочи до 43 години и сега има натиск все по-млади хора да бъдат вкарвани, дори отвличани, към армията. С няколко думи - Украйна минава през Ада. И сега дори старшите военни в армията признават, че няма военен изход от ситуацията.

Ако целта зад провалените от Запада в Истанбул преговори е била да подсили потенциала на Украйна при бъдещи преговори, то САЩ и съюзниците трябва да признаят провал. А ако целите на Вашингтон са били по-злонамерени - както сочат някои от изказванията на официални лица от там като Мич МакКонъл, който заяви, че „войната е прекрасен начин да натовари Русия без да се пролива американска кръв” - е редно всичко да бъде прекратено до тук. В този момент.

Това ни връща до оригиналния въпрос. Какво ще стане ако САЩ спре помощта си към Украйна? Всъщност вече знаем отговора.

Украйна и Русия ще работят за сделка. Няма да е добра за Киев, каквато беше преди близо 2 години, когато бяха по-силни. Но това не е път, който е страшен. Защото алтернативата е Белият дом да продължи своята брутална и ненужна война. А това е доста по-лошо.