Този шеф на БТА се скъса да пътува с нашите пари – 18 държави за 2023-а
Йемен, Египет, Анкара, Абу Даби, Братислава – това не са дестинации за ваканцуване, предлагани от някоя туристическа компания, а маршрутът на генералния директор на БТА Кирил Вълчев, при това буквално за последния месец. Ако на някого му се рови, на страницата на агенцията прилежно са описани пътешествията му по света. Човекът не се спира, като разбира се, визитите му са изцяло платени от държавата, т.е., от нас, че даже и командировъчни в апетитен размер получава, пише с нотка завист „Уикенд“.
Само тази година Кирил Вълчев, някога журналист в „Дарик радио”, е пътувал в Аржентина и Канада – Отава, Торонто, Монреал. Във Виена е слушал Вагнер, отскочил е до Скопие, а пет дена по-късно е минал и през Париж. Отскочил е през Солун, бил е в Осло, отбил се е до Азербайджан, междувременно е посетил Прага, Брюксел, Барселона. Летял е до Саудитска Арабия, Молдова, а посещенията в Анкара, Истанбул, Одрин и Одеса са многократни – общо 18 държави заедно с изброените в лийда. Само за няколко месеца!
Във визитката си на страницата на БТА Кирил Вълчев е написал: „пътешественик – посетил 191 от 193 държави, които са членове на Организацията на обединените нации (ООН), както и всички континенти”. Дори на ледения континент Антарктида са кръстили нос на негово име, хвали се бившия журналист и новоизпечен бюрократ.
Чудесно е, че Кирил Вълчев е непрекъснато по пътищата на света, при това в служебни командировки, смеят се подчинените му. И подчертават, че тези пътешествия се плащат с данъците на хората, а това определено прави неприятно впечатление. „И покойният директор на БТА Максим Минчев много пътуваше, но винаги за своя сметка. Не повече от 3 пъти в годината ходеше в командировка” – коментират в агенцията.
Да не връщаме календара назад, да прегледаме само последния месец, къде е кръстосвал Вълчев, разбира се с професионалната задача да бъде осигурена размяна на актуална и достоверна информация! Точно в дните, когато българските моряци бяха пленени от хуси в Червено море, генералният директор на БТА се оказа в Йемен. Посещението му, разбира се, няма връзка с този инцидент, той е в екзотичната страна, за да подпише споразумение с Йеменската информационна агенция – САБА. Дали се е отбил и до остров Сокотра, няма информация.
Преди да се окаже в Йемен, Вълчев е подписал аналогичен документ за размяна на новини с националната информационна агенция на Египет МЕНА. Това, разбира се, се е случило в Кайро.
Вълчев, четем отново в сайта на БТА, преди Египет и Йемен, е бил на Глобален медиен конгрес в Абу Даби. А в началото на ноември, малко след като се е прибрал от Одеса, където е бил за откриването на изложба на 30 октомври, подготвена от Националната библиотека, въпреки че БТА има там бюро от това лято и постоянен кореспондент, е бил път до Анкара за гала-турнето на Софийската опера и балет. Не е пропуснал и гастрола на театъра в Истанбул.
Последно в края на месеца той е отскочил до Братислава, понеже българското училище там чества 75-години от основаването си. На тържеството освен шефът на БТА е и вицепрезидентката Йотова, а също и Янка Такева. За Такева е ясно – тя е неизменната шефка на учителския синдикат, но какво е наложило присъствието на Кирил Вълчев, той си знае. Все пак да не забравяме, човекът има цел – да обиколи 193-те страни, членки на ООН.
А междувременно в БТА повечето репортери и редактори работят срещу повече от символично възнаграждение. Дано началника на издържаната от нашите данъци агенция се сети и за тях преди да си разпише сам поредния командировъчен лист. А защо депутатите от медийната комисия в парламента се правят, че не забелязван „бурната международна дейност” на Кирил Вълчев, можем само да гадаем… Казват, че чадър над него е опънал президента Румен Радев, както и някои депутати от ГЕРБ.
Типичната визитка на всеки държавен служител комунист-гербаджия-милиционер!
Работещите вече изнемогват да хранят такива, и от тук идва целия проблем на света.
Докато паразитите бяха малцинство работниците смогваха да хранят и тях, така че да им остава нещо.
Но сега вече са повече от тези които работят.
Ако светът не регулира тази алчност - не ни чака нищо добро.