Не се научихме на американска предприемчивост, но взехме най-тъпото от архитектурата им
Из глобалното ФБ село постоянно се пръкват реклами, които понякога си струват разглеждането.
Та набива ми се в очите реклама за "затворен жилищен комплекс с тухлени къщи на цената на панел, само на 40 км от София" (друг е въпросът, че по наличния път до столицата се пътува над час, поне това казва гуглето).
Отворих един от чертежите на голяма къща в този комплекс - спални бол, пространства..
И първото: с влизането през входната врата антрето е толкова малко, че ако сте мама, татко и бебе в количка, няма как да влезете заедно - трябва да се източвате. Евентуално от едната страна до вратата може да се сложи закачалка за дрехи (порт-манто, начи!), но обувките ги слагате на главата си и така продължавате напред.
Естествено, ама естествено, кухнята, трапезарията и холът са на едно. Сакън, боже опази - кухнята да е отделна.
И изведнъж се ядосах. От американците успяхме да вземем най-голямата идиотия: в дома да се влиза направо от входната врата, а насреща да са едновременно холът и кухнята. Не се очаква, че човек трябва да се събуе и съответно площта за обувки е за около 5-6 чифта.
Така първото, което се случва, е страшна свинщина на входа от обувки, защото когато човек се прибира от работа, с децата, или е дете и идва от училище, последното за което мисли е как веднага да вдигне обувките и да ги отнесе в друго помещение, където евентуално е инсталирано място за тях.
Антрето архитектурно изчезна. Но тук, на нашите ширини то е много необходимо. На първо място: ние не влизаме от гаража, където е гигантският шкаф с обувки, направо у дома. Ние, за разлика от американците, не си лягаме с обувките - нещо, което може да се види във всеки филм.
В нашата култура предверието е задължително и по хигиенни, и по организационни причини.
Другата мега дивотия е сливането на кухнята с хола. Бях на гости в богат и просторен американски дом, където се развихрих по нашенски в кухнята и за един следобед сготвих пет различни национални ястия (гьонът ми се спука, бях за победител в Мастър шеф). И какво ми каза шашната домакиня: В целия й живот в кухнята не са готвени пет неща за един ден, всъщност не са готвени пет неща за една седмица. Естествено, кухненското нещо - наложи се да вдигна всички напълно ненужни неща по плота, за да разполагам с половината от плота у дома - е на 1 метър от дивана и на 1 метър от трапезарията - едно щастливо голямо помещение в което най-често правят чай и кафе, а понякога и бъркани яйца.
Американките не готвят - те взимат няколко готови или полуготови неща и ги затоплят/претоплят и с това прехраната е готова. А българката традиционно е фурия: вчера за едните пухкави кифлички, които правих, в кухнята беше като след взрив: брашно, олио, яйца, тави, купички, ножове, точилка, хартия за печене, четки, други купички, пълна мивка... Да, после миялната ще глътне всичко, но си представям как всичко това става в хола. А като започнат българките да пекат чушки, патладжани, да връткат сърми, да месят козунаци... И целият този аромат завинаги попива в мебелите - да не си разправяме небивалици за страхотната смукателна и антимирисна сила на абсорбаторите.
Каквито и нови жилищни проекти да погледне човек, навсякъде американската непригодност е водеща. А и още нещо ще изтъкна: аз обичам работещ телевизор, от дете мога да живея вътре в телевизора. Когато готвя, той постоянно нещо ми бръмчи, дори няма значение дали го гледам. Но съм в ОТДЕЛНАТА кухня. И любимият винаги може да иде в хола и да гледа мач или нещо друго.
Ако жената, която готви всеки ден, се намира в хола и иска за компания телевизора, какво да прави клетият мъж? И защо, ако той седи в хола, трябва винаги да мирише на манджа? Ами гостите? За да е приятно на всички, не стига само жената да е сготвила, ами трябва до блясък да е лъснала всичко, защото иначе гостите и в хола не бива да влизат.
Нищо чудно, че все повече българи предпочитат да купуват повехнали български домове и панелни апартаменти, които се нуждаят от сериозен ремонт, но са смислено построени и правилно разпределени.
Ние не се научихме на американска предприемчивост, но взехме най-тъпото от тяхната архитектура и го направихме на стандарт!
*Текстът е от фейсбук профила на журналиста Лияна Панделиева
Четете "Доктрината Дъглас", писана след Втората световна война от кравар- шпионин N:1 на ФАЩ Алън Дъглас за да знаете как се стигна до опростачване на нацията ни и защо
“спални бол, пространства..”
“трябва да се източвате.”
“Сакън, боже опази”
Боже защо позволи на хора със дипломи от ПУ “Паисий Хилендарски” да практикуват журналистика?
Лиянчее….. Вие с Викито да не сте сестри?
за какво ли си хабя думите въобще
Тотолен алкаш, путинофил, кадировец, комунист, БСПар и др обичайни симптоми. Изхранващ се от пенсията, бурканите и домашната ракия на мама, живеещ в панелен
паралелен опростачен свят, тв Алфа, БСтв и в тотална нереалност.
В коментарите си често е "живял" в Германия, Англия, САЩ, но всъщност по-далече от Ямбол и от грижите на пенсионираната си майка, никога не е бил. Безработен, без образование за което, естествено е виновна демокрацията, държавата и ЕС.
Всеки път когато има статия за неудачник, пребил или убил майка си, въпросния полуиндивид обвинява ЕС, САЩ, демокрацията, Герб или държавата. Случвало се е да пише, че истинския българин, трябва да обича Путин до толкова, че да пребие майка си заради него. Мечтата му е да живее в деревянной сортире в Мухосранск, но няма чемодан и рубли, защото се напил и по тв Алфа му казали, че САЩ ще ни нападнат до месец и така скрил чемодана и рублите, че до днешен не може да ги намери.
Типичен е №8, който не прави разлика между аспиратор и аспирантура!
За №7 нямам думи, какъв тъпанар е, явно е капитан на спасителна лодка или в най-добрия случай каботаж....
Е, и ние харесваме американските просторни къщи, отворените пространства, но те имат необитаеми земи, докато тук, в България, пространствата ни ограничават!
А и Вие,, уважаема госпожо, живяхте дълго време там, а сега плюете!
Не Ви отива!
Бай Ганьо си знае кухничката от панелката и грам не иска да се чуе за друго.
Съвременни и доказано функционални решения са обединените помещения, но не е мястото за този дебат.
Авторката сигурно притежава или милее за шкаф за вмирисаните им чехли на етажа пред входната врата…
Изборът на разпределение в дома е толкова субективен, че дори и в отделните семейства има спорове за това. Всичко е доста субективно, това което е удобно за мен е неудобно за друг и обратно.
Затова за мен е смешно възмущението на всезнаещата авторка, опитваща се да наложи своето виждане за неща, които са в голяма степен лични предпочитания.