Баташкото клане на българските учебници

Миналата седмица конституционният съдия проф. Атанас Семов написа отворено писмо до министъра на образованието проф. Галин Цоков посочвайки, че „Българските учебници са подложени на Баташко клане”. Според Семов,с сферата на образованието имаме няколко огромни проблема, като най-очевидният е самият образователен процес, в който „не е включено патриотичното образование, което е изхвърчало също като Хвърковатата чета, която въобще не се споменава в учебниците”.  Той допълва, че Министерството на образованието и науката МОН нарушава Закона за предучилищното и училищно образование, защото една от основните цели на училищното образование е да насърчава изучаването и утвърждаването на националната памет и българската национална идентичност, а това изискване на средното образование, не е изпълнено в учебните програми.

Прав ли е проф. Семов?

По думите му, в нито една учебна програма – от 1-ви до 12-и клас – не се споменават нито веднъж думите „Родина” и „Отечество”, включително и в учебната програма по „Родинознание” (1-ви и 2-ри клас), липсва и изразът „историческа памет”. Дава пример и с неясни, подвеждащи и непълни определения и разяснения: „Християните преминавали (?) към исляма”, Бенковски „повел чета (дори не се споменава „Хвърковата”), с която обикалял страната”, а Апостолът „се борил срещу законната власт” и накрая „бил заловен и обесен край София”. Звучи просто като акт, извършен от обикновен престъпник, посочва Семов.

Не е и лъжа, че допреди 3 години предметът „Родинознание” носеше блудкавото и много общо название „Околен свят”, което можеше да означава всичко. През 2020г. благодарение на усилията и законодателните промени, предложени от ВМРО, МОН въведе „Родинознание“, като промяната влезе в сила от 2021г. Аргументацията на партията беше базирана именно на Закона за предучилищното и училищно образование, който определя една от целите на образованието „съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност“ (чл. 5, ал. 1, т. 2). Макар на практика да се осъществи промяната в името на предмета, което костваше на ВМРО две години инициативи и усилия, само на теория обаче остана обучението на децата в родолюбие и патриотизъм, съдейки и по казаното от проф. Семов.

Още по-рано, през 2016г., цял раздел - „Човекът в българския свят” - отпадна от учебниците по литература за шести клас, а с него и емблематични произведения на български автори.

 „История славянобългарска” също на косъм не беше махната от учебната програма, но бе преместена от 6-ти в 9-ти клас, но знакови произведения попаднаха под ножа: песните на Добри Чинтулов  „Вятър ечи, Балкан стене", „Къде си, вярна, ти, любов народна", както и първият куплет на „Шуми Марица“, за които обяснието беше, че като текст не били са толкова въздействащи, заради това бяха преместени за часовете по музика, фолклорните песни „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“ и епосът за Крали Марко отидоха в програмата по история за VI клас , а "Родната реч" на Вазов беше преместена за изучаване в начален етап. 

Обяснението на МОН беше, че промените в учебната програма са с цел тя да бъде осъвременена и олекотена. Вероятно за много хора тези промени, които постоянно се правят, наистина са свързани с улесняване на учениците и програмата. Проблемът е, че касаят все произведения, които имат за цел да утвърдят както българския дух, така и историческата ни памет. Запращането на емблематични произведеняи в частовете по музика, които часове традиционно са неглижирани от децата (те често не влизат в тях, не се подготвят, някои ученици дори не знаят какво се изучава) обрича на забрава както авторите, така и техните творения.

Единственото, за което можем да поспорим, е, дали това е случайно, направено поради некомпетентност, или целенасочена политика за обезличаване на националната ни памет, както твърди проф. Семов. Той стигна и по-далеч, като поиска от Върховния административен съд (ВАС) да отмени решенията, с които тези учебни програми са одобрени и са написани учебници по тях. "Това, което правят  учебните програми, специално по предмети като „История”, „Български език и литература” и „География, е да обезродяват нашите деца".

Образованието ни не учи децата на любов към родината, а спомага за по-лесната им индоктринация

Само че, съдейки по други активности и промени, нищо не е случайно. Да вземем за пример учебник по предмет „Човекът и природата“ за 6-ти клас на издателство „Просвета“ , който в урок 74, стр. 155, четем: „Половото влечение обикновено е насочено към представители на противоположния пол. Някои обаче откриват, че имат предпочитания към хора от собствения си пол или пък към индивиди от двата пола”. И ако някой ще каже – е, лъжа ли е, нека децата да не растат като коне с капаци, и без това научават това от социалните мрежи, урокът продължава така: „Понякога са необходими повече време и опит извън рамките на пубертета, за да може младият човек да определи сексуалната си ориентация“.

Тук вече е малко трудно, да не кажем невъзможно, да си обясним написаното само с необходимостта от знания. Открито се говори и подбужда към придобиването на повече „опит” – тоест децата да експериментират и с двата пола, за да определят сексуалната си ориентация.

НПО-та под път и над път

За да разберем какво налага това, се връщаме 6 години назад – 2017г., когато НПО-та се обявиха против тогавашното решение на образователното министерство за забрана на срещи в училища без съгласуване с министерството или началника на съответното регионално управление на образованието. Дотогава те влизаха само по преценка на учителите и директора на училището. Неправителствените организации се аргументираха, че от години работили за повишаване на здравната и сексуална култура на учениците, превенция на ХИВ, СПИН и др. И решението беше отменено...

Сред скочилите против МОН, имаше и красноречиво звучащи НПО-та като "Джендър образование, изследвания и технологии” (една от активностите им касаеше раздаването на карта, в която учителите трябваше да отговорят дали образоват децата за "функции, избрани от пола в фамилията ", "въздействие на стандартите, избрани от пола върху мисленето на децата ", "развиване на половата еднаквост при подрастващите"); Фондация "Глобална инициатива в психиатрията" (сред които цели е да работи в посока осигуряване на възможност за психично благополучие на всички индивиди в обществото, като осъществява както дейности, насочени към групи в риск от социално изключване: имигранти, представители на малцинствени групи, маргинализирани общности и др.); фондация Bcause, които са посочили на страницата си, че: „активно работим за постигане на напредък по Целите за устойчиво развитие на Глобалния договор” – намаляване на неравенството, климатичните промени, половото равенство и прочее модерни активности; фондация „Европейски институт”, която работи и в сферата на „миграцията и интеграцията”, с цел „да подобри капацитета на националните институции, публичните органи и НПО, работещи в областта на убежището и миграцията, и такива предоставящи различни услуги на граждани на трети държави, търсещи международна закрила или получили временна закрила (с фокус уязвими групи)”...

Съвсем кратка справка само на част от НПО-тата, и то само на тези, които открито се обявиха против решението на МОН, ясно показва, че сред целите на нито едно от тях не фигурира възпитанието в родолюбие на децата, напротив, акцентите са мигрантите, климатичните промени, половото равенство, разнообразието... и прочее.

Един от последните случаи касае  разпространението на сексуална образователна брошура сред децата в частната професионална гимназия за дигитални умения „СофтУни Светлина“. Брошурата гласи „Сексуално здраве за лесбийки и бисексуални жени“ и е издадена от фондация „Билитис“ по проект „Рейнбоу хъб“. Ако все пак някой не е чувал за това НПО, ето визитната му картичка: „Развиваме, подкрепяме и овластяваме ЛГБТИ общността в България. Гордеем се, че заедно с нашите партньори организираме София Прайд и управляваме общностния ЛГБТИ център Rainbow Hub”.

Този случай не е прецедент, имаше и репортажи по медиите за сходни, като обяснението на МОН винаги е: „направили сме проверка, случаят е изолиран”, или: „касае за единична брошура”, както и: „допускането на такива неправителствени организации в българското училище е отговорност на директорите на образователните институции”, чрез което оправдание МОН просто си измиват ръцете.

Да сте чули обаче за подобни инициативи или свободно разпространявани брошури, касаещи родолюбиви инициативи, за активности, свързани с историята ни, за някакви открити уроци на патриотични теми, въобще за такива НПО-та, чиято цел е да поддържат огъня на традициите, да възпитават в любов към родината, да тачат българското. Не, акцентът навсякъде вече е върху толерантността, приемането на различните, поощряването дори да си различен – щото е по куул и тренд, другото е отживелица. И ако донякъде е логично подрастващите да се плъзгат по тази плоскост, активно облъчвани от Тик-ток и прочее, не е ли задача на управляващите, на МОН да направят всичко възможно да обучават и възпитават децата в непреходните ценности?

Актуалностите са такива, че вече неправителствените организации имат крайно улеснен достъп до училищата, до учениците, до програмите на МОН, имат и лостовете, и механизмите, и финансовия ресурс, и възможностите да влияят на образователния процес. Разбира се, към този момент се спазва формално благоприличие от тяхна страна, като предлаганите промени, поне на думи, не звучат крайно. А такива проекти и идеи валят на конвейер към МОН, които явно нямат нито ресурса, нито капацитета да проверяват детайлно всеки проект. И ако всичко опираше само до усвояването на едни пари, макар и милиони, вероятно можеше да го преглътнем, но все по-често въпросът е доста по-съществен. Маскирани зад на пръв поглед хубави думички като „равенство”, „разбирателство”, „толерантност”, фондации все по-успешно пробутват идеи и виждания, които неминуемо оказват влияние върху възпитанието и формирането на подрастващите. А за съжаление, сред техните прогресивни виждания, категорично отсъстват патриотизъм, познаване на историята и традициите, любов към страната.

Самото Министерство на образованието още през 2018г. ни обяснява, че: „Толерантност към различието, преодоляване на негативните предразсъдъци и превенция на агресивното поведение и насилието са очаквани резултати от образованието, касаещо изучаването на ролите и равнопоставеността на половете”.

Къде остана неписаното правило, че децата не трябва да бъдат индоктринирани, а всякакви прогресивни виждания, идеологии, политика, не трябва да имат място в училище. И ако преди 89-та това също не се спазваше – тогава комунизмът с всичките му атрибути налагаше определена рамка, чието прескачане водеше до тежки последствия, а децата нямаше избор какво ще учат и дори обличат, след падането на режима, поне привидно, това приключи. Само че последва по-перфидната индоктринация – появиха се хиляди НПО-та, които умело пропагандират патологии, прекалена толерантност към всичко и всеки, интерес към екпериментирането – дори в сексуално отношение, скрити зад правата на жените, ненасилието и равенството между половете. И всичко това – обвито в хубави, но крайно изкривени вече думи като разбирателство, приемане, подкрепа...