Законът не позволява дострояване на джамията в Бургас, тя трябва да бъде съборена

-Г-н Симеонов, строежът на джамията в кв. Победа е възобновен, вашата кауза пропадна. Известно ли ви е?

-Не. От вас научавам. И искам да припомня, че нашата група общински съветници и в частност телевизия „СКАТ” бяхме хората, които установиха незаконност на строежа още по време на първоначалната фаза на груб строеж. Подадохме сигнал до РДНСК и безспорно беше установено, че строежът е незаконен. Няма как да бъде възобновен.

Възобновен е строежът на джамията в бургаския кв. Победа

-Защо, от Общината казаха, че съдът окончателно се е произнесъл и че няма причина да не продължи?

-Съгласно нашето законодателство пък и това на всички нормални държави, строителството е възможно само в случая, когато има одобрен проект.  Когато този проект се наруши, строителството не само се прекратява, но и самият обект се премахва. От тази гледна точка ме учудва много позицията на Общината. Чакайте, кои сте вие?! Вие не сте законът. Вие сте служителите, които трябва да изпълнявате закона. Тук не става въпрос за някакво умишлено спиране на строеж по политически или не знам какви си други съображения. Става въпрос за прилагането на закона така както е написан в ЗУТ.

С други думи - има безспорно установяване на незаконен строеж. Това е първият факт. Второ - през всичките тези години ние виждаме, че той не е премахнат.Там може да се изгради нещо друго, но само след премахването на незаконния строеж. Така се прави и така се прилага законът в цяла България. След премахването се прави наново проектиране, одобряват се проектите, минават през строителни разрешения от общината или държавата. В случая категорията е висока, защото става въпрос за сграда, в която ще се извършват някакви ритуали от десетки и стотици хора. Така че и категорията не е за пренебрегване.

Цялото това действие, за което от вас научавам, че досега ги били спирали, пък сега ги били пускали - това са някакви махленски приказки. Имаме задължително премахване, което не е направено, видно от снимките. След като не е направено, е много интересно кой може да издаде ново разрешение за строителство. Значи Община Бургас нарушва закона в името на някакъв, вероятно, политически комфорт. Това обаче е работа на други институции - конкретно на Прокуратурата.

-Съжалявате ли за всичко, което направихте за Бургас преди време?

-Не ви разбирам въпроса.

-Виждате, че се възражда нещо, което беше в силата си докъм 2007-2008 г. тук. Има един процес. Усеща се, че се връщаме в тези години и всичките ви усилия да дръпнете града в друга посока, сякаш се връщат 15 години назад. Дори обстановката в Общинския съвет е сходна - едни фигури, които бяха с влияние в периода 2006-2007 г. отново надигат глави и са сиви кардинали.

-Какво да ви кажа, нито в живота, нито в политиката нещата са постоянни. Всичко е в непрекъснато движение. Тези процеси, които констатирате, сега явно вече са видими. Освен спирането на  строежа на тази незаконна джамия в кв. Победа, чиято цел, както всички трябва да се досещат, е да откъсне нашите мургави събратя от християнството и да ги набута в една  чужда религия. Припомням, че тогава за пръв път премахнахме и съществуваща джамия в жк „Меден рудник”, действаща върху бившата територия на фурна за хляб. През 2010 г. пък искам да припомня на признателнтие бургазлии успяхме да направим невъзможното - да променим топографските наименования на всички местности и райони. Община Бургас беше първата, която премахна всички турско-арабските чуждозвучащи наименования. Отвреме навреме виждам още, че пак се говори за Ченгене скеле, за Отманлий и т.н., въпреки че те си имат хубавите български имена Рибарско селище и Росенец. Както и да е - тогава действително имаше  много сериозни патриотични процеси, които оставиха сериозен отпечатък.

Сега е въпрос на обществена реакция дали всичко това ще бъде обърнато в посока обслужване на интересите на ДПС и на южната ни съседка Турция. Или новите политици, новите общински съветници ще вземат присърце факта, че държавата се казва България, ние ѝ дължим немалко и всеки от нас е длъжен да работи за нейния просперитет. Надявам се да има достатъчно отговорни и читави хора, които да поемат щафетата от по-старите политици.

-Мислите ли, че всичките вложени пари в храма "Св.Георги Победоносец", те бяха ваши лични и на „СКАТ”, се оправдават. Изпълнява ли тази църква своето предназначение? Привлече ли ромите към лоното на Православието?

-Този въпрос не е към мен, а към Светия синод. Не само, че сме им предали едно бижу, но и много малко хора знаят, че ние продължаваме да изплащаме заплатите на църковните служители и за поддръжката. ТВ „СКАТ” ги дава. Знаете, че висшият клир има "други разходи и други виждания по отношение на издръжката" - гледат, ако може някой друг да свърши работата.

Но ние нашата работа я свършихме. А дали привлича хора, или не, това е в ръцете на духовниците. Ако те не успяват, църквата ще си остане едно красиво бижу на мястото на една отвратителна строителна площадка с камари чакъл. Някои хора още си спомнят какво беше там. За строежа помогнаха много фирмите "Евробилдинг" и "Домостроене".

-Къде сте сега, къде живеете?

-И аз не знам. Някъде между Бургас и София. Всяка седмица пътувам в едната и другата посока. Съпругата ми е от столицата, семейството ѝ и децата ѝ са в Бургас. Така че пътувам.

-Следите ли политическите процеси и какво мислите за тях - в едно изречение? Като бивш вицепремиер на държавата.

-Следя политическите процеси с омерзение. Защото, за съжаление, в България основният фундамент на демокрацията липсва. Тя се крепи на реда, а него го няма. Същият този ред, който ние и моите съратници в рамките на няколко години успяхме да въведем и да покажем и на мутри, и на олигарси, че законът е над всичко. Въпреки съпротивата на Борисов и нашите партньори от Патриотичната коалиция в лицето на АТАКА и ВМРО. Въпреки това успяхме да постигнем много - не само оградата, не само вдигането на пенсиите почти двойно, не само борбата с шума, ликвидирането на хазартната зависимост и предприемането на мерки против Божков. Успяхме да въведем мерки и за българите в чужбина, които към момента са зарязани. Продължават да ме търсят, да ме молят за съдействие, но аз нямам вече към кого да се обърна, нямам как помогна.