За човека с главно „Ч“, който показа какво е да помагаш на хора в беда
В редакционната поща на Флагман днес пристигна писмо от наш читател. Той иска да благодри на една личност – известна за Бургас. Рано тази сутрин 70-годишният Христо Христов е изпаднал в безизходица напът за жк „Меден рудник“, където го чакала болната му жена. Но в точния момент, когато всичко изглеждало загубено, при него дошъл този човек с главно „Ч“ и му помогнал, без да го познава.
Ето какво написа Христо Христов до Флагман:
Тази сутрин около 9:30 ч. тръгнах с колата си от жк „Възраждане“ към жк „Меден рудник“ по ул. „Мария Луиза“. Трябваше да взема съпругата си, за да я заведа на лекар. Преди стадион „Черноморец“ се поколебах кой път да поема – по околовръстния бул. „Тодор Александров“ или през кв. Кумлука, по ул. „Индустриална“, където можеше да заредя гориво на бензиностанция „Шел“, въпреки че имах достатъчно - за всеки случай.
В крайна сметка се престроих в посока направо – към кв. Кумлука. Малко след Затвора обаче колата изгасна. Избутах я настрани, отворих предния капак и с моите слаби знания започнах да опитвам да я оправя. Беше кучи студ. Повече от половин час се мъчих, но нищо като резултат не постигах.
Започна да ми прилошава. Затворих капака и седнах вътре в купето – напълно отчаян. Неделя е. Никой нямаше да си вдигне телефона, за да ми помогне. Нямам такъв познат или роднина с подобна възможност.
Докато седя втренчен в предното стъкло един човек ми почука и ме попита дали имам нужда от помощ. Сигурно съм изглеждал много зле, но не съм подозирал, че бих привлякъл вниманието на когото и да е било. Обърнах се към него и какво да видя – Пламен Янев, областният управител. Разпознах го, защото бях виждал негови снимки в медиите. Разказах как се е стигнало до повредата на колата ми.
С него избутахме колата до най-близкия сервиз, на около 100 м вляво. Затворен, но за щастие управителят на обекта беше в помещението.
Г-н Янев успя да уговори човека да прегледа колата ми още утре. После двамата се върнахме до неговата кола, качи ме, закара ме в жк „Меден рудник“, взехме съпругата ми и ни върна в жк „Възраждане“.
За 70-те години на моя живот никога не съм срещал такъв човек, при това на подобен висок пост. Бих желал всички да научат, защото не виждам друг начин как да се отблагодаря.