Европа между опасните крайнодесни и бежанците, търсещи убежище на континента

Събитията от последната седмица в Дъблин останаха неособено забелязани от медиите. По-точно – едната новина беше подобаващо отразена, но съзнателно без да бъде направена връзката с предшестващата я, а първата просто мина като поредната информация от черната хроника, която не заслужава особено внимание. 

„Изолирана атака”

Първата новина, която медиите отразиха, но без да се впускат в подробности, касаеше атаката, извършена от алжирец срещу минувачи, повечето от които деца от начално училище. Едното от децата бше тежко ранено, също и една жена, останалите са с по-леки травми. Макар от независими източници да стана ясно, че се касае за алжирски мигрант, властите скриха самоличността му, както и подбудите за ужасното престъпление. Нещо повече - те категорично отрекоха да се касае за тероризъм, а назоваха случилото се "изолирана атака".

За разлика от съвсем беглото отразяване на този случай, медиите по света и у нас много по-напоително и пространно ни информираха за последвалите по-късно вечерта събития, когато обикновени дъбличани, сред които и млади, и възрастни, организираха протест, насочен срещу случилото се през деня, както и своето недоволство от миграционните процеси в страната, довели до атаката срещу деца.

Заглавията почти по всички медии гласяха: „Крайонодесни окървавиха Дъблин”, „Крайнодесни атакуваха минувачи и полицията”, „Крайнодесни вилняха в ирландската столица”, „Погром в Дъблин при антимигрантски протест” и прочее, целящи да насочат читатели  към следствието, че първо – двете събития нямат нищо общо едно с друго, както и – че вторият протест е дело на лумпенизирани фашизоиди. Нещо повече - премиерът Лео Варадкар каза, че столицата на Ирландия е претърпяла две атаки, едната срещу невинни деца, а другата срещу "нашето общество и върховенството на закона".

Тоест – някаква случайна атака, извършена от неидентифицирано по народност лице, което случайно е решило да нарани деца – просто неприятен инцидент, за разлика от събитията от същата вечер, при които тълпа неконтролируеми елементи не просто са протестирали, а са си позволили да разклатят устоите на държавността.

Управляващите са със широко затворени очи

Заваляха определения като „антиемигрантски", "антиевропейски" , "екстремисти", които изместиха фокуса от дневната атака, манипулириуемо насочвайки я към несъществуващ проблем.  "Това са позорни сцени... Хулиганска фракция, водена от крайнодясна идеология, извърши сериозни актове на насилие", заяви пред журналисти и шефът на ирландската полиция Дрю Харис, който пък по-рано през деня отказа да коментира пред журналисти произхода на намушкалия децата. „Няма да спекулирам повече по отношение на терористичен мотив. Докато не сме сигурни какъв е мотивът, трябва да останем отворени за причините за случилото се", подчерта тогава той.

Разбира се, отразявайки по този начин случилите се две атаки в Дъблин – неразривно свързани помежду си, както политиците, така и медиите, пропуснаха най-същественото. Касае се за абсолютно безпрецедентни протести, които няма как да са извършени от крайнодесни, най-малкото защото в Ирландия няма парламентарно представени такива партии, съответно те нямат такова влияние, за да успеят да генерират и организират подобно недоволство, прераснало и в сблъсъци с полицията. Но се случва нещо друго, което е проспано както от местните власти там, така и от управляващите в (почти) цяла Европа. 

Какво се случва в Ирландия, а и в останалата част на Европа

Още през миналата година в Ирландия имаше недоволство срещу миграционната политика на правителството им, особено срещу все повечето групи млади мъже, допуснати в страната. Зачестиха и протестите, които бяха неглижирани и неправилно наричани от медиите и политиците „антиевропейски” и „антимигрантски”, съзнателно насочвайки обществеността срещу хората, които събираха смелост да се противопоставят на безумната политика на отворени врати, водена от повечето европейски правителства, благодарение на която на Стария континент безпрепятствено нахлуха орди млади мъже от Близкия Изток и Африка, за чиито действия в последните години все по-често четем в криминалните хроники. 

А каква всъщност е ситуацията в страната, можем да разберем от думите на не един и двама местни, според които ситуацията с нелегалната имиграция е изпусната от контрол, а  Дъблин трябва да бъде разделен на две, като „Западната част трябва да бъде столица на Ирландия, а източната трябва да бъде столица на "алжирска имигрантска държава", което е достатъчно красноречиво описание, за да разбере за какво става въпрос дори последният лаик по темата.

Сухата статистика

По данни на Европейския парламент, страните с най-голям ръст на първоначални искания за убежище през 2022 г. са... Ирландия (+422%), Хърватия (+368%) и Австрия (+181%), като „през 2022 г. са получени почти 1 милион искания (общо 965 665) за получаване на убежище в ЕС, с 52% повече от 2021 г. и най-високото ниво от 2016 г. насам. При миграционната криза от 2015-2016 г. годишният брой на исканията достигна 1,2 милиона, а броят на хората, които са отправили първо искане за получаване на убежище в ЕС, се е повишил на 881 220 души, което отбелязва ръст от 64% спрямо предишната година”. Абсолютни факти, поради което са и сложени в кавички – това не е интерпретация, а съвсем официална статистика, публикувана от ЕП.

И ако някой побърза да каже, че повечето молби са от украинци, ще е в дълбока заблуда. Отново цитат: „Най-много искания за убежище са отправили граждани на Сирия (15% от всички заявления), Афганистан (13%), Венецуела и Турция (по близо 6% от регистрираните искания). Страните в ЕС са одобрили общо 384 245 искания през 2022 г., с 40% повече в сравнение с 2021 г.”

Събуждат ли се европейците?

Какво всъщност искаха хората, протестиращи срещу агресора, клал невинни и деца в ирландската столица. Нищо повече от законност и ред, от сигурност за семействата си, от регулиране на хаотичната политика, допускаща куцо, кьораво и сакато да нахлуе и вилнее в Европа, избивайки хората, които живеят там. Но същите тези протестиращи изведнъж бяха брандирани като „шепа крайнодесни лумпени и расисти”, за разлика от поредния мигрант, убиващ на континента, чието деяние бе определено като ‘изолиран случай”.

И скандални са не действията на всички протестиращи, а думите и действията на политиците, които побързаха да заклеймят недоволството на гражданите си, наричайки ги с всякакви обидни епитети:  "Тези престъпници не са направили това, защото обичат Ирландия, не са го направили, защото са искали да защитят ирландския народ или от някакво изкривено чувство за патриотизъм. Те направиха това, защото са изпълнени с омраза, обичат насилието, обичат хаоса и обичат да причиняват болка на другите", заяви премиерът, като подчерта, че правителството му ще предприеме незабавни стъпки за затягане на законодателството срещу омразата, което според него не е подходящо за ерата на социалните медии. 

Значи поредният мигрант, възползващ се от всички облаги на приютилата го страна, който за благодарност коли децата на същата тази страна, е жертвата, срещу която се излива омраза, а хората, искащи просто да защитят европейския си начин на живот, свободата на Стария континент, децата си, са крайнодесни екстремисти, чието място е в затвора.  

Неолибералният наратив, превзел Европа (а и света), веднага побърза да заклейми обикновените ирландци, прикривайки националността на нападателят на децата, акцентирайки само върху протеста от същата вечер, показвайки снимки на изгорени коли, магазини и разрушения, нарочно пропускайки да обяснят, че всъщност са горени хотелите, в които отсядат нелегални чужденци с мургав оттенък на кожата.

Изведнъж всички, които желаят просто Европа да остане същата и законите да се спазват, биват набедени за крайнодесни. Няма вече консервативни, това определение липсва и в повечето медии на континента. Дефиницията, в най-добрия случай, е краен консерватор, а между фашист и консерватор също бива поставен знак за равенство.

Натрапва ни се сюжетът, че няма нищо по-опасно за обикновения европеец от „фашистите”, които вилнеят в европейските столици, като съзнателно и най-нагло се пропускат или неглижират стотиците изнасилени, пребити, наръгани и убити от мигранти европейци. Разбира се, една подпалена кофа е къде-къде по-трагично и ужасяващо събитие от няколко наръгани деца, берящи душа в болница.

Липсват и сериозни анализи защо преди броени дни, този път в Нидерландия, партията, определена от повечето медии като  „Крайнодясна, популистка, антиислямистка и евроскептична”, а именно Партия на свободата на Герт Вилдерас, спечели победа на предсрочните парламентарните избори в страната.  Разбира се, управляващите в  Европа са в шок, а медиите наричат Вилдерс "нидерландският Доналд Тръмп", обикновено пропускайки да ни осведомят, че той е заплашван безброй пъти със смърт от ислямски екстремисти (странно защо ли), не коментират и че тези резултати ясно говорят за едно – както в Нидерландия, така и в други европейски страни хората чакат категорична промяна, изразяваща се най-вече в спиране на тълпите, нахлуващи към континента и възстановяване на спокойния им и сигурен ритъм на живот. Нищо повече. И това не ги прави расисти, ксенофоби, лумпени и фашисти!

Но който сее ветрове, жъне бури, и моментът, в който кофите няма да са най-големият проблем на властите, въобще не е далеч, за което можем да благодарим именно на същите тези управляващи, допуснали Европа да се превърне в разградения заден двор на тълпи неконтролируеми млади и агресивни друговерци, които заплашват да разрушат устоите на Стария континент. 

Целенасочено не се коментират и радикализираните ислямисти, прииждащи този път от Палестина, които се очаква да залеят за пореден път Европа. Тук-таме, съвсем спорадично и между другите новини, се споменава, че европейските служби по сигурността говорят за растящ риск за атаки срещу европейски цели, което доведе и до повишаване на нивата на заплаха от тероризъм в някои страни. Но за това е по-трудно да научите, трябва специално да се поровите в новините, за разлика от статиите и заглавията, които целят да ви сковат от ужас заради протестите на „крайнодесните”.