Защо камерите на тол системата няма да могат да измерват средната скорост

Преди няколко дни правителството анонсира идеята си камерите на тол системата да измерват средната скорост на автомобилите и да налагат глоби, когато се установи, че има нарушения. Мнозина възприеха идеята като много добра, но Европейският център по транспортна политика смята нещо друго.

Ето и тяхната позиция:

„Много шум за нищо“

Миналата седмица шумно беше обявена новината, че вече чрез камерите на Националното ТОЛ управление (НЦТОЛУ) ще се следи за средна скорост и нарушителите ще бъдат санкционирани. На пръв поглед това е идея и възможност, която би могла да допринесе за превенция над нарушителите по републиканската пътна мрежа.

Какво представлява системата

Между две камери на ТОЛ-а се изчислява средната скорост на дадено МПС, като в първата точка и в следващата се засича регистрационният номер на автомобила. Ако се установи превишаване на скоростта, то метаданните и снимката, доказващи нарушението, ще се изпращат към МВР от националното ТОЛ управление за съставяне на електронен фиш и изпращането му към потенциалния нарушител.

Налице са няколко особено интересни факта.

На първо място тази система далеч няма да заработи скоро, както се очаква от всички ни. В момента националното ТОЛ управление, Министерството на вътрешните работи (МВР) и Българският институт по метрология (БИМ) тепърва започват да работят съвместно по идеята за измерване на средна скорост посредством камерите на ТОЛ-а.

На второ място към момента НЦТОЛУ са изпратили за сертифициране системата за средна скорост към БИМ, но тепърва ще трябва да се прави доработка на софтуера. Например защото сегашният е пригоден да работи за нуждите на ТОЛ системата. Изниква и въпросът кой ще плати доработката на софтуера. Най-вероятно добавянето на новата функция ще бъде платена от страна на националното ТОЛ управление на фирмата КАПШ, която продължава да е собственик на софтуера за нуждите на ТОЛ-а.

На трето място никой не говори и съответно нищо не се прави за възможностите, които дава една друга система, която вече е изградена и доказано работи много добре. Става дума за RFID чиповете, които всички автомобили в България вече имат на предното си обзорно стъкло. Тези чипове или както ги наричаме „еко-стикерите“ бяха въведени с цел превенция над връщането на километражите на автомобилите. Но същественото при тях е, че камерите, които могат да ги прочетат, са в пъти по-евтини от камерите, необходими за прочитането на регистрационния номер, и не се влияят от това дали времето навън е топло или студено, дали е тъмно или светло и дали рег. номер на МПС-то се вижда достатъчно добре.

Не четвърто място камерите, които четат регистрационните номера, включително и тези, които се използват от НЦТОЛУ, са много скъпи поради това, че се изисква много висока резолюция, за да може да бъде прочетен номера. В същото време, ако два автомобила се движат на малка дистанция един зад друг или лек автомобил е закриван от по-голямо превозно средство, то тогава системата на ТОЛ-а вероятно изобщо няма да отчете кога точно е минало дадено превозно средство през рамката с камерите. Това прави системата доста неефективна. Също така ако предният регистрационен номер е зацапан от кал или покрит със сняг отново няма да може ефективно да се използва системата.

Така например като много ефективни могат да бъдат посочени системите за следене на средната скорост в Сърбия и в Турция, но и на двете места не се използват снимките от регистрационните номера, а се използва именно RFID чип. В тези държави системите са значително надградени и при тях не е никакъв проблем да санкционират и автомобили с чужди номера. Нещо, с което ние тук в България много изоставаме. Така всички, които карат в България, с чужди регистрационни табели, на практика се разминават с почти всякакви санкции. Това важи с пълна сила например за традиционно пътуващите всяко лято гастарбайтери от Западна Европа към Турция. И ако се питате защо, когато минат границата стават примерни, то точно тук е отговорът - системите за налагане на санкции за нарушения по пътищата работят достатъчно надеждно.

На пето място остава и въпросът дали МВР ще имат капацитета да обработят постъпващата информация за потенциални нарушители от системата за средна скорост. Като се има предвид, че към момента „Пътна полиция“ трудно обработва данните от стационарните и мобилните камери, или това, че от Столична община всеки месец подават данни за нарушители, минаващи през BUS лентите и МВР не може да ги обработи, то как се очаква с добавянето на системата за средна скорост те да се справят ефективно. Какво е предприело ръководството на МВР по този въпрос, ако изобщо той е бил разглеждан?

Ето и важните въпроси

• Резонно е при всички тези факти да повдигнем въпроса дали е включен RFID чипът в тази система, която се разработва в момента от НЦТОЛУ, МВР и БИМ и ако не е, то защо?
• Какво се цели всъщност - да направим доработка на един софтуер и да дадем още пари на една чужда частна фирма или да направим една работеща и ефективна система за установяване на нарушители и превенция над пътнотранспортните произшествия?

Както винаги, със съжаление трябва да кажем, че явно идеята е просто да се дадат едни пари на една фирма, а пътната безопасност остава отново по периферията и явно никой не го е грижа истински за живота и здравето на собствените ни граждани.