Има проблем с идеологията на бюджета, играят вабанк за много къс период

Финансистът Любомир Дацов е роден през 1965 г. във Враца. Завършил е “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” в УНСС. Работил е в Министерство на финансите от 1992 г. като експерт, началник отдел и съветник по финансовите въпроси на министъра на финансите. Зам.-министър на финансите в кабинетите “Сакскобургготски” и “Станишев”. В момента е член на Фискалния съвет към парламента - независим орган, който следи подготовката и изпълнението на бюджета, като е коректив на Министерство на финансите и изпълнителната власт.

- Г-н Дацов, от Министерство на финансите представиха проект на бюджет за 2024 г. с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт. Смятате ли, че това е добър бюджет?
- Има огромен фактически и идеологически проблем с представяне на бюджет с 3% дефицит в година, когато трябва да бъде около нулата или в порядъка на минус 0,5%. Ако приемем, че са верни прогнозите за следващата година за развитие на икономиката. Икономиката работи минимално над потенциала, тоест ние се намираме на положителна територия. Според икономическата теория и за тази, и за следващата година не биваше да има дефицити или поне да бъдат около нулата. Въпреки това ние сме свидетели от няколко години на една и съща идеология - формиране на дефицит.
 
- Какъв точно е проблемът с дефицита?
- Да оставим настрана проблема с дълговете и кой ще ги плаща и това, че всяка година дългът ще расте, а от там предвидимостта и устойчивостта на бюджета ще намалява. Представете си, че нещата се влошат малко повече, отколкото очакваме. Защото ние очакваме забавяне на икономическия растеж в Европа. Очакванията за Германия са за силно забавяне на икономиката, макар и с леко подобрение спрямо тази година. Испания, Франция и Италия са доста по-стабилни отколкото преди, но не растат достатъчно много. Рано или късно идва един момент на криза. Ефектът на кризата през 2008-2009 г., а и преди 2-3 години ефектът на ковид кризата, беше от порядъка на 5-6% от БВП. Ако поддържаме 3% дефицит постоянно и се получи този ефект върху бюджета от 5-6% спад на приходите и увеличаване на разходите, колко трябва да стане дефицитът? Тази мисъл само за днешния ден и гледане на абсолютно къс хоризонт, залагане само на харчене, е основният проблем на идеологията на бюджета. Игра вабанк за много къс период, без да има приемственост, без да има мисъл какво се случва след теб. Няма никаква последователност на икономическата политика, която се прави през бюджета.

- Смятате ли, че заложеният ръст на брутния вътрешен продукт през 2024 г. от 3,2% е реалистичен?
- Аз се бях пошегувал, че като са правили прогнозата в Министерство на финансите явно не са питали германците какво смятат да правят следващата година. Защото едновременно с прогнозата на Министерство на финансите беше публикувана и прогнозата за Германия. Там прогнозата се прави от пет независими института, така че да е максимално независима от правителството. Тоест да не може да манипулира макроикономически показатели и от там очакванията за бюджетни приходи и разходи. Да, има сценарий, при който може да се получи 3,2% ръст за 2024 г., но той не изглежда като най-реалистичния. По-скоро е сценарий, който при стечение на добри обстоятелства би се получил. Да не коментираме прогнозата на Европейската комисия, която коренно се различава от допусканията на Министерство на финансите. Там очакванията са за ръст от около 2%. В самата макроикономическа прогноза на Министерство на финансите има много детайли, около които има въпросителни, но е видимо желанието, за да се обосноват по-високи приходи и съответно по-високи разходи, за надуването на параметри. Както и тази година беше направено, въпреки предупрежденията, че няма как да се случат някои неща. За да излезе прогнозата на Министерство на финансите, трябва или коренно да бъдат променени данните за брутния вътрешен продукт за първите три тримесечия – поне с 4-5 милиарда лева нагоре, или това тримесечие, което почти минава, да имаме инфлация от 16%. Изглеждат ли ви реалистично такива данни? Не.

- В проекта на бюджет за следващата година е предвидено значително увеличение на данъчните приходи. Смятате ли, че те ще бъдат изпълнени?
- Всичко е въпрос на сценарий. Но онова, което лично мен ме тревожи в целия модел на бюджетната политика е, като че ли управляващите забравят, че въпросът е за модел на растеж, как да се върнем към него. Този модел може да бъде на база производство, или така наречения съплай-сайд, свързан с модела на предлагане в икономиката, или деманд-сайд, модел, базиран на търсенето. Цялата данъчна и икономическа система е настроена през последните 20 години, от времето на Милен Велчев, когато тази политика беше заложена, всичко да бъде базирано на съплай-сайд – структура на данъците, на разходите, нива на дефицита. Това даде в добрите години резултати, продължава и в момента да бъде основа за движението ни напред, въпреки не толкова добрите управленци и управленски практики, които наблюдаваме през последните години в България. Защото големият проблем е, че на управленско ниво качеството на управление на държавата спадна силно през последните години.

Този бюджет прави стъпки към така наречения деманд-сайд тип икономика. Предлагат бюджет с дефицит в относително добри времена при наличието на икономически растеж, много ниска безработица, висока заетост с минимални резерви на пазара на труда. Правят политика, насочена към стимулиране на потребление и в данъчната и разходната част на бюджета. Това уврежда икономическия растеж и създава предпоставки за по-висока инфлация. Това третира средата сякаш сме една много богата и застаряваща държава, в която трябва да бъде стимулирано потреблението на едни възрастни хора. Според мен това е абсолютно грешно адресиране на всички проблеми, които трябва да бъдат решавани. Това, че не можем да разпознаем в бюджета една сериозна реформа, пък и дори несериозна, е огромен проблем. Дискусията по бюджета опира до някакви фойерверки в приходната част. Липсата на реформи е нещо базово, защото се наслушахме на приказки как те ще бъдат реализирани. Това е първият бюджет на това правителство и ние трябваше да видим стъпки за реализиране на политики. Дискусията е заплати, колко процента ще бъдат вдигнати пенсиите и друго няма.

- От началото на 2024 г. минималната заплата ще нарасне до 933 лв. Това ще има ли положително влияние върху икономиката на страната или по-скоро отрицателно?
- Беше направена огромна грешка с формулата за определяне на минималната заплата. Ако сте студент по статистика и се опитате да развиете теорията, която беше направена с тази формула, не знам професор по статистика, който да не ви скъса на изпита. Защото във формулата има автокорелация, недопустими неща от гледна точка правене на формула. Самата формула води до процикличност. Тоест във времена, когато трябва да се бориш с инфлацията, тя води до допълнително нагнетяване на търсене и от там на потреблението, което води до запазване на инфлацията на по-високи нива. А от икономическа гледна точка тази формула е пълен дизастър. Минимална заплата в размер на 50% от средната поражда много проблеми за работодателите в някои райони. България изглежда малка, но тя е със значителни регионални различия. За съжаление липсата на инфраструктура, липсата на адекватна политика в много области води до това, че диспропорциите на пазара на труда, в развитието на икономиката в различните региони са много големи.

- От Министерство на икономиката стартираха кампания „Достъпно за вас“ с идеята някои търговски вериги да продават храни на по-ниски цени. Това ще доведе ли до понижение на инфлацията?
- Искаш ли да ти отговоря с риторични въпроси към самия теб, тъй като си едни от най-опитните икономически журналисти в България?

- Разбира се.
- Какво чу от Министерство на икономиката по отношение на 15-те процента данък, който се предлага за големите корпорации? Това е данък, който силно ще подрие бизнес средата в България в негативна посока. Това е данък за големите корпорации, които имат приходи над 750 милиона евро годишно. Това обикновено са фирми с чужди инвестиции - търговци и голям брой производствени фирми. Те са причината в България да има чужди инвестиции, защото броят на чуждите инвеститори, които вдигнаха качеството на икономиката, не е чак толкова голям. Това е данък, който националната администрация, включително настоящият министър на финансите, спомогнаха да бъде въведен. Това е нещо много важно и Министерство на икономиката трябваше да бъде рязко против, включително с конфронтиране между двамата министри - икономическия и финансовия. Защото финансовият министър гледа да събере някой лев в повече. Но не би ли трябвало икономическият министър, вместо да се занимава с тази кампания, която е нищо повече от ПР, да се съсредоточи върху важните неща. Защото това ще създаде проблем с данъчната среда, с инвеститорите. Във внесените в Народното събрание предложения са преписани от европейското законодателство само утежненията. А има възможност да бъде вкарано редуциране на базата за облагане. Защото в България тези 15% стават реална ставка от 15% за компаниите. Вдигането на ставката с 5% е реално повишение на данъка с 50 на сто. За същите компании в Германия, въпреки че има различни ставки, ефективната ставка е 12-14%. Ще излезе, че големите компании в Германия ще плащат по-малко отколкото в България данък печалба. Защо тогава трябва да произвеждат тези компании в България, защото ние други предимства нямаме. Същото нещо се отнася и за банките, тъй като те са едни от най-засегнатите от този данък. Те много лесно могат да се дерегистрират като банки и да се регистрират като клонове. И по такъв начин да преместят мястото, където се реализира печалбата. Това добре ли е за икономиката? А да не говорим за бъдещото привличане на инвестиции, защото нито един голям няма да дойде повече в България, тъй като ще има много по-неизгодни условия, отколкото в западните държави. Ние години наред поддържахме данъците ниски заради така наречената данъчна конкуренция. Като нямаме друго поне малко по-добро данъчно законодателство да предложим.

Обади ли се някой за електронните ваучери? На компаниите те струват много пари, защото трябва да плащат за електронните трансакции. Това са между 24 и трийсет и няколко милиона лева. Миналата година кой какво каза от икономическото министерство на Министерство на финансите, когато беше въведен механизма за засилен фискален контрол? 30-40% от плодове, зеленчуци и меса минават границата контрабандно, без да бъдат облагани. А фискалният контрол се съсредоточи върху най-големите компании, които правят прозрачна търговия и за всяка една компания средният допълнителен разход е от порядъка на 200 хил. лв. за година, само за да декларират стоки с по-висок фискален риск. За малките фирми процента на допълнителните разходи за това, че трябва да имат човек, който да декларира извършването на различни операции, е още по-голям. А в България нямаш право на грешка. Ако направиш грешка, следва много висока санкция, а не е същото отношението в повечето западни държави. Това са три неща, по които трябваше някой остро да реагира, защото влошават бизнес средата. А ние се занимаваме да публикуваме цените на борсите, при положение, че големите търговци не пазаруват от борсите. Всичките тези хрумки говорят за несериозен ПР ефект, а работата, която трябва да се върши, истинските политики, които трябва да подобрят живота на хората и бизнес средата, ги няма. Ние не го правим, но другите около нас го правят. Борбата за за всеки, който е готов да отвори едно предприятие е огромна.

- Неотдавна имаше конференция за възможните промени в пенсионния модел в страната, организирана от БСК. Какви са според вас предизвикателствата пред пенсионната система?
- Трябва да благодаря на БСК за поканата да участвам в тази дискусия. Има нужда от повече такива дискусии. Искам да подчертая нещо много важно. Очевидно е, че за развитието на втория и третия стълб е необходимо да бъдат увеличени постъпленията в тях. Но има и нещо друго, така нареченият изкуствен интелект. Той скъси перспективата изключително много, от гледна точка какво се случва с бъдещите работни места. В рамките на 5 до 10 години ще имаме съществени промени в бизнеса и в заетостта. А не сме подготвени за това, което предстои – и на институционално и на каквото и да е друго ниво. Проблемите на първия стълб на пенсионната система ще бъдат задълбочени и то много повече, отколкото си представяме. Защото броят на заетите хора ще се промени, системата на осигуряване ще се промени тотално, структурата и типа на работата ще се промени. Социалните предизвикателства са толкова големи, че ние тепърва започваме да разсъждаваме какво евентуално би трябвало да стане, а то ще дойде до 5-10 годни. Ако сега съотношението между работещи и пенсионери в България е 1 към 1, което е изключително лошо, в следващите години ще наблюдаваме рязко влошаване на това съотношение. Това означава, че ще има огромен проблем с изплащането на пенсиите. Ако сега плащаме над 50% от пенсиите чрез данъци, а не чрез осигурителни вноски, през следващите 5 до 10 години  ще се отиде към 60-65%. Вторият и третият стълб на пенсионната система ще бъдат единствените възможни системи за що-годе адекватни пенсии. Сега вноската във втория стълб е 5%, но и удвояването й няма да бъде достатъчно. Тези проблеми показват колко неподготвени сме към това, което предстои.

Източник: Вестник Труд