Бюджет 2024 - под 3% дефицит, ръст на заплатите и 3% инфлация

Финансовият министър Асен Василев представи параметрите на Бюджет 2024. Очаква се той да влезе за обсъждане в пленарна зала на 22 ноември.

- БВП от 205,8 млрд лева. Това включва ръст на БВП от 3,2%, средногодишна инфлация от 4,8%. Финансовото министерство очаква в края на годината инфлацията да падне до 3%.

- Дефицитът, при който бюджетът е разчетен, е 3% на касова основа, 2,9% на начислена основа.

- Държавният дълг се очаква да остане на 23,8% от БВП. 

„Бюджетът включва общо приходи от 77,6 милиарда лева и общо разходи от 83,8 млрд. лева. Приходната част като процент от БВП е 37,7%”, каза Василев.

В бюджета за 2024 г. е заложено увеличение на минималната работна заплата и минималния осигурителен доход от 780 лева на 933 лева. Това е 50% от средната работна заплата за изминалата година.

Заложени са инвестиции от над 12 милиарда лева капиталови разходи в бюджета за догодина, обясни още финансовият министър. 

Заложено е и увеличение на пенсиите по швейцарското правило с 11%.

В бюджета са заложени капиталови разходи в размер на над 1 милиард лева във Фонда за общински проекти. Така общините ще могат да кандидатстват с проекти, свързани с пътища, ВиК, обществени сгради и културни институти.

Разходите за здравеопазване нарастват с 1 милиард и 100 милиона лева. Министър Асен Василев обясни, че това става благодарение на нарастването на средната работна заплата и вноските, които влизат в НЗОК.

Разходите за образование нарастват с 590 милиона лева за предучилищното и училищното образование, което включва и увеличение на заплатите. Предвидени са 63 милиона за увеличение на нормативната издръжка на дете.

В бюджета за догодина са предвидени почти 87 милиона за изграждане на нови детски градини и ясли, за реконструкция и дострояване на училища, както и 50 милиона за нови физкултурни салони. Над 50 милиона лева за програмата за спорт и изкуство в училище.

Предвидени са разходи за отбрана от малко над 2% от БВП. Напълно обезпечени са всичките капиталовите разходи, както и придобиването на нови възможности и боеспособност, обясни Асен Василев.

Разходите за култура са увеличени с 50 милиона лева за държавните културни институти за сценични изкуства, 9,3 милиона лева за филмовата индустрия, 3,5 милиона лева за Центъра за изкуства на остров Св. Св. Кирик и Юлита и 28,5 милиона лева допълнително за постигнати резултати в областта на библиотечното дело, музеите, художествените галерии и читалищата.

Предвидени са пари за реконструкцията на ГКПП „Калотина”, на ГКПП „Капитан Андреево”, както и на част от другите гранични пунктове, обясни Василев. 

Пари са предвидени и за започването на проектиране за изграждане на втори пункт на „Капитан Андреево”. Вървят преговори с турската страна за разширяване на капацитета на пункта, обясни финансовият министър.

В разходите за МВР са предвидени допълнителни разходи, свързани с държавната граница.

„Става въпрос за изграждане на радиолокационна система за детекция и класификация на нисколетящи обекти, както и разходи по въвеждане на личните карти с чип- новите лични документи”, обясни Василев.

В разходите, свързани със субсидията към общините, капиталната субсидия се запазва на нивата от 2023 година, но тя е допълнена с 1 милиард - фонд за общински проекти. Изравнителната субсидия се увеличава с 60 милиона лева, каза Василев.

Има предвидени 370 милиона лева за увеличение на възнагражденията в държавната администрация. Тези разходи са в централния бюджет и ще бъдат отпуснати на база на методика, разработена от Министерския съвет, така че да се преодолеят част неравенствата в различните администрации, обясни финансовият министър. 

Общо разходите за персонал се увеличават с малко над 2 милиарда лева спрямо от 2023 година.

Асен Василев определи бюджета като балансиран и смята, че ще позволи да изпълним всички критерии за влизане в Еврозоната.

„Предвижда 50% повече инвестиции. Инвестиционната програма се вдига от 8 милиарда на 12 милиарда, което обезпечава абсолютно всички дейности, свързани с пътно строителство, железопътно строителство, както и всички други капиталови инвестиции, свързани със закупуване на нови влакове и развитие на способностите на българската държава”, каза Василев.

Максималният размер на държавния дълг към края на 2024 година няма да надвишава 48,9 милиарда лева, каза Асен Василев.

Депутатите ще имат пред себе си и друг важен за решаване ребус - дали ДДС за ресторантьорите и хотелиерите да се върне на стандартната ставка от 20 процента или да остане 9 на сто. Василев очаква до края на ноември бюджетът да влезе в парламента и да бъде приет преди коледните празници.