При Фандъкова София можеше да се развие много повече с този голям бюджет

Стефан Софиянски бе кмет на София 10 години, в периода 1995 – 2005 г. През 1997 г. бе служебен министър-председател след Виденовата зима и хиперинфлацията. Потърсихме го за коментар по повод изхода от местните избори.

- Г-н Софиянски, като бивш дългогодишен кмет на София какво бихте посъветвали новия градоначалник Васил Терзиев?

- Кампанията е едно, а ежедневието – друго. Това, което предстои на един кмет на София, е да се грижи за ежедневието на хората. Така че трябва да започва от самото начало да работи именно за осветление, за ремонти, за детски градини, но не като декларации, а просто като ежедневие и това е рецептата за успеха. Трябва да се загърбят политическите послания и да се работи. Ще му е трудно с Общинския съвет, но голяма част от ежедневната работа е единствено на кмета, така че има голямо поле за действие.

- Според Вас той има ли потенциал да е добър кмет, все пак няма политически опит...

- Не го познавам. Но не му е необходим политически опит. Необходимо му е бързо навлизане в проблемите на града. Необходим е много сериозен екип от професионалисти, особено в сферата на строителството, градоустройството, в сферата на образованието. Трябва да подбере подходящи хора, които имат биография, имат познания в общината, защото в този фрагментиран Общински съвет той трябва много добре да аргументира решенията си, за да могат те да минат.

- Каква е равносметката Ви за управлението на Йорданка Фандъкова? Тя управлява дори по-дълго от Вас.

- Ами какво да ви кажа... Тръгна добре, защото имаше авторитет, но след това Общинският съвет пое нещата. Тя очевидно изостана на заден план и нещата доста се влошиха, защото развитието на града се превърна в един пазарлък между общинските съветници. Виждате – ремонтите траят с години. При такъв голям бюджет градът можеше да има много по-голямо развитие. Просто тя, за съжаление, по някакъв начин абдикира пред Общинския съвет.

- А какво мислите за Ваня Григорова? Добре ли е, че не бе избрана за кмет?

- Мен ме притесняваше риториката на Ваня Григорова и начинът й на мислене. Това класово деление, което тя въведе в кампанията, е опасно - крайни квартали, трудещи се... В края на краищата, партията, която я подкрепяше, направи тези крайни квартали - „Люлин“, „Младост“ и т.н. Просто тя ме върна в едно време, в което в София имаше режим на тока. Не може ти така изведнъж да вкарваш класовото деление в кампанията си за кмет. Всички софиянци сме еднакви.

- Тя обаче бе на косъм да стане кмет. Как си го обяснявате?

- С ниската избирателна активност, с липсата на реален избор, защото някак си произходът на двамата кандидати се обвърза. Едната - с много леви убеждения, близо до марксистки, а другият - с биография, която се преекспонира според мен и не биваше така да се ползва в кампанията. Но, така или иначе, ГЕРБ и другите я ползваха. В края на краищата, родителите са родители. Потенциалът на децата е друг. Но останахме с впечатление, че имаме двама кандидати от един и същи произход и това отдръпна много избиратели.

- А как си обяснявате поведението на избирателите на ГЕРБ?

- Като на техния шеф Борисов: „днес подкрепям едните, утре подкрепям другите, пък - прави каквото искаш.“

- Всъщност с техните гласове се оказва, че можеше да бъде избрана Григорова.

- Може би, но вчера Бойко каза „аз накарах партията си да гласува за Терзиев“. Доколкото той е могъл да направи това и доколко тази партия е собственост... Аз не смятам, че някоя партия е собственост. Нали сме демократично общество?! Но при тях имаше едно раздвоение. Едното е противоречието с „Промяната“, независимо че на национално ниво са свързани. Противоречието е може би дотолкова за активните, доколкото да се отвоюват по-добри позиции при ротации, при техни разбирателства. От друга страна, страхът да не излезе БСП. А пък от трета страна, голяма част, да не кажа по-голямата част, от гербаджиите са си леви по съзнание. И затова така им се рапръснаха гласовете.

- Вие гласувахте ли на първия и на втория тур?

- Да, гласувах за Вили Лилков.

- А на балотажа, ако не е тайна?

- Подкрепям Васил Терзиев.

 - А с хартия или с машина предпочитате да гласувате?

- С хартия.

- Какви са Вашите изводи след преминалите местни избори в страната като цяло?

- Много се политизираха. Искаше ми се да чуя по-сериозни дебати за конкретните градски проблеми – най-вече в София. За другите градове не следих постоянно. И затова ми се иска да се забрави тази политизация и да се тръгне веднага на работа. В София трябва да се направи бюджет, да се подготви програма за ремонтите и за строителството за догодина. Проблемът с детските градини трябва да бъде решен моментално! Не може децата да седят и да чакат как ще им изтеглят жребия дали ще бъдат приети. За тези неща просто трябва да се започне работа веднага и да се забравят политическите дрязги.

- „Сглобката“ трябва ли да остане в този вид?

- Правителството не работи добре именно поради това, че не е екипно. Много е важно, особено в такива трудни моменти, да имаш една екипност. И сега ще видим какво ще стане на местно ниво. Събирането на ГЕРБ с „Промяната“ тежи и на двете партии. От друга страна, те нямат избор в общините дали да бъдат заедно, защото иначе кметът няма да има мнозинство. И сега ако продължат на местно ниво да са заедно, това ще ги дърпа надолу. Просто са в много тежка ситуация. А пък да са опозиция един на друг - не е редно. Защо не е редно? Да вземем случая в София – нито един гражданин няма интерес да има опозиция, а има интерес Общинският съвет да работи за гражданите. И при това положение нямат много избор. Просто единствено изключителната грижа за ежедневието на хората, ама така че хората да го усетят, може да помогне да не оберат пасиви двете партии. Иначе, и да се съберат, и да са опозиция, ще берат негативи. И ако кметът започне да не се справя и се плъзнат по тази плоскост на противопоставяне или да се подчини (кметът) на някакво мнозинство в Общинския съвет, ще губят и двете партии.