„Елитът” презира народа, но иска именно този народ да го постави начело на държавата

„През 1895 г. един друг будител - Алеко Константинов, написва, за съжаление своята все още актуална творба, "Бай Ганьо прави избори". Бъдещето на България зависи от това кой избор ще направим - дали ще следваме примера на нашите будители, или примера на Бай Ганьо и Андрешко”, това заяви преди няколко дни, на Деня на будителите,  не кой да е, а министър-председателят Николай Денков. Не закъсня и бившата министърка на правосъдието – дамата, останала в аналите като „Жената зад щанда”, заради асоциацията, която хората правеха с популярния по комунистическо сериал и по-точно с главната героиня - обикновена продавачка в супермаркет. Та, същата родна тетка написа, че: „Днес е един от най-любимите ми празници и на него заставам рамо до рамо до в подкрепа на съвременния будител Васил Терзиев.” 

Терзиев в ролята на будител

Политическите пристрастия са едно, тях всеки ги има. Да използваш обаче такъв светъл ден, за да приравниш велики държавници и личности като Васил Априлов, Петър Берон, Неофит Рилски, Васил Левски, Добри Чинтулов, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Петко Каравелов и прочее, с кандидата си за столичен кмет, е най-малкото обидно – както за самите избиратели, които мислиш за толкова наивни, още повече с паметта на истинските будители, отдали живота си за добруването на родината и сънародниците си. Но показва и твоята собствена глупост, непознаването на историите на просвещенците на народа. А да им припомняме ли на родните ни управници, че въпросните, нерядко, са произхождали от бедни семейства (Чинтулов), на неуки хора (бащата на Стоянов е бил овчар), самите те в началото са работили непрестижна работа, а повечето са от малки градчета и селца? И най-важното – обичали са безкрайно народа и родината си и никога не са се подигравали на по-бедните, необразовани и простовати българи.

Какъв будител може да е Терзиев? Наследникът на тези, които изтребиха именно наследниците на истинските будители. 

Денков обори сам себе си, като хем говореше, че именно на въпросния ден трябва да се обединим всички българи, хем с думите си пося поредното разделение. 

Без съвременните будители – потоп!

Седмицата продължи с Росен Плевнелиев, който ни заплаши, че ако „Путин вземе София, вероятно ще вземе и България”. Умрял Путин за София...  Сега, че у нас е пълно с хиляди, да не кажа милиони путинофили и русофили, е едно на ръка, не е лъжа, обаче явно бившият президент сериозно си вярва, че руският диктатор дори знае, че у нас има местни избори, кои са претендентите и че държи да превземе София, е плод на шизофренично мислене. Е, вероятно част от избирателите сериозно са се стреснали от това предупреждение, съдейки по последвалата вълна призиви да не допускаме кандидатката на неприкритите социалистически, комунистически и прочее леви партии, да седна на кметското място. Това не го пиша ирочнично – зад Ваня Григорова наистина са се нанизали като на едновремешна манифестация всякакви маргинализирани и изпаднали отдавна зад борда крайно леви формации. Проблемът е и че зад Терзиев са същите, но по-елитарни и актуални леви формации. 

Едва отминала тази прогноза, последва отказът на Терзиев за дебат с Григорова в националните телевизии, както и включването му на живо за разговор с инфлуенсърката Андреа Банда, известена повече като Банда Банда. Лексиконното интервю протече на изключително ниско ниво, въпросната девойка успя само да покаже колко е глуповата, а кандидатът на „Спаси София”, ПП, ДБ, за негово съжаление, не изпъкна особено над нейните умотворения. 

И тъкмо вече се молехме да идва неделята, че всичко да свършва, във Фейсбук лавинообразно се завъртя видео, на което седнал на стол, актьорът Захари Бахаров, патетично прочете творенията на световно неизвестен автор, чието произведение осмива изостаналия и простоват българския народ.

Малко парадоксален е изборът на Бахаров – безспорно добър актьор, но останал в историята с лотарията на Васил Божков, която активно промотираше и чието лице беше дълго време. Тоест сега осмива вероятно всички тези, които дълги години прикоткваше да харчат парите си, за да търкат талончета. Явно няма морални скрупули, но пък накоха простоватите си сънародници, че те са неморални и искат да живеят в хаос.

Всъщност не по-малко нелепо е точно Бахаров да ни говори за правила и спазване на закони, като именно брат му, също актьор – Явор Бахаров, нееднократно беше залавян да шофира пиян и дрогиран, но така и не влезе в затвора. Говори се, че именно протекцията на по-големия му брат му е изиграла съществена роля. Тоест по-големият ни говори за ценности и норми, обаче не иска те да важат за него и семейството му. Двоен аршин или медицинска диагноза, вие решете. И доста лоша реклама за тези, които уж трябваше да извиси над Андрешковците и Байганьовците...

В последните часове валят и патетични постове – „Напускам територията”, „Путин ни превзема”, „Избирам Терминал 1” (или 2, как дойде), „Това е краят” и прочее драматизми, изкарващи на преден план разни медицински състояния на авторите им. Истерията взема връх. Да минават вече тея балотажи, че не се търпи!

Защо елитът иска неуките да гласуват за него?

Но все пак остава основният въпрос, който винаги буди недоумение. Всъщност не въпросът, а възможният отговор е крайно неясен. Защо, по дяволите, самоопределилите се като елит, като интелигенция, толкова много държат да управляват толкова прост и неразумен народ? Защо се борят със зъби, нокти, поеми, сълзи, съдрани ризи, заплахи и молби за неговия вот? Защо?

Какво разбират те под „будител”? Някой, който ще размахва пръст пред клетия народ, непрекъснато натъртвайки му колко е изостанал,а пък колко интелигентни са водачите му, сиреч тези, които същият глупак е избрал? Не е ли парадоксално? Селски и неуки идиоти, а се очаква от тях да изберат умните и просветени водачи. Не, нещо не се получава, разберете! 

Ако се имат за будители, а въпросните явно искрено си вярват, че са такива, трябва да са наясно, че дейците на Българското възраждане, са работили с всички сили и със сърцата си за осъзнаването на народа, за неговото духовно израстване, за неговото пробуждане, за просперитета му. Но не със заплахи, обиди и подигравки, а с любов към родината, с добри чувства към народа си – включително и към бедните, неуките, селяните, простоватите и всички, които сега са постоянно осмивани от новия ни „елит”. 

Ако се имат за по-умни, отлично трябва да са наясно, че с принуда и подигравки няма да постигнат нищо, напротив, ще отблъснат по-голямата част от хората... Но съдейки по действията им, не, не са никак умни. 

Aкo искат да са новите просветители, трябва да се отнасят благосклонно и с разбиране към народопсихологията, най-малкото – и те произхождат от този народ. Не може хем да презираш и осмиваш масите, от които зависи да те изберат, хем да се сърдиш, че същите тези, на които постоянно се подиграваш, не те искат.

Това, разбира се, не е някакъв феномен, касаещ само тези избори или само изборите за кмет на столицата. Не, това е дългогодишна тенденция, която поражда все повече недоверие към политическата ни „класа”. И ще продължи да генерира все повече протестен вот към всички – както лично към някои политици, така и към определени „елитарни” партии, които напоително продължават да се подиграват върху гърба на избирателите, като същевременно протягат ръка към тях, когато дойде време за избори.