Почитаме Свети Сава, жените приготвят варено жито и го раздават

Свети Сава живял от 439 година до 532 година. Роден е в областта Кападокия в семейство на заможни родители. Баща му бил военен и заедно с майка му пътували из страната по служебни дела. На 5 години, Сава бил оставен на грижите на чичо му. Когато станал на 8 години, Сава отишъл по собствено желание в близкия манастир, където получил образованието си и изучил Светото Писание. Родителите му настоявали да се прибере при тях, но Сава отказал.

На 17 години бил постриган за монах и приел монашеството. Той обикнал монашеството и достигнал съвършенство в поста и молитвата. В манастира останал 10 години, след това заминал за Йеросалим. Имал желанието да се присъедини към учениците на преподобни Евтимий Велики, но Евтимий гоизпратил при блажени Теоктист, брат в съседния манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестински отшелници.

В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с послушание и усърден труд, там останал до 30 годишнината си. Имал желание за усамотение и затова напуснал манастира и се преселил да живее в една пещера, където прекарвал дните си в пост и молитва. Връщал се единствено в манастира за съботните служби. Плетял кошници, в замяна на които получавал от монасите хляб и плодове.

Така минали 5 години и Сава решил да отиде при Св. Евтимий Велики, в пустинята Рува, където стоял с него до смъртта му. След смъртта на Евтимий, Сава живял в Йорданската пустиня близо до манастира на преподобни Герасим. След време при него започнали да идват и други, търсещи усамотение. Постепенно цялата област покрай Силоамският поток се заселила с отшелници. Господ се грижел за тях, като правел чудеса - на гладните изпращал храна, за жадните- избликвал извор сред пустинята, а болните намирали изцеление.

След смъртта на родителите му, свети Сава получил голямо наследство и с парите от него основал няколко болници и манастири, от който най-известен е манастирът "Св. Сава" във Витлеем край Йерусалим, който е един от най-старите манастири в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Светата Земя.

Св. Сава починал на 93 години от естествена смърт.

В някои райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.

Преди изгрев слънце яловите булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.

За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол. Празнуват хора с имена Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава.

В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредоносното действие на злите сили.

Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).

Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".