Два варианта за осигуровките на богатите - 3700 или 4000 лв.

По два варианта работи правителството за вдигането на максималния осигурителен доход - 3700 или 4000 лева. Това съобщава “24 часа". В момента максималният осигурителен доход е 3400 лева и се определя автоматично от държавата. Над тази сума в момента получават между 270 000 и 290 000 души.

Вдигането на максималния осигурителен доход ще доведе до допълнителни приходи в бюджета на Националния осигурителен институт, където дефицитът е огромен. При таван от 3700 лв. осигуровките, които плащат работодателите, ще се вдигнат с 56,76 лв. Тези на служителите пък с 41,34 лева. Така за година работодателите ще плащат 183 902 400 лв. повече, а работниците още 133 941 600 лв. Общо от осигуровки в хазната ще влязат 317 844 000 лв. повече. Това е при положение че максималният осигурителен доход засегне 270 хил. българи.

При вариант от 4000 лева увеличението за месец на работодателите ще е 113,52 лева, а за работниците - 82,68 лв. За година осигуровките за работодателите ще се вдигнат с 367 804 800 лева, а за служителите - с 267 883 200 лв. Така общо допълнителните постъпления ще са 635 688 000 лева. Преди дни правителството съобщи, че максималният осигурителен доход ще се вдига през следващите години по формула, а не по административен път от държавата. Тази идея бе обсъдена на дискусия в Министерския съвет от премиера акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев, зам.-министъра на труда и социалната политика Гинка Машова, работодатели, представители на IT бизнеса и синдикати. Формулата ще почива на обективни критерии, определени от държавата и всички заинтересовани страни, гласеше съобщението на правителствената пресслужба.

В момента у нас данъчно-осигурителната тежест е регресивна, тоест хората с по-ниски доходи имат по-високо облагане, докато хората с високи доходи поемат по-ниска данъчно-осигурителна тежест, тъй като не дължат осигуровки върху частта от възнаграждението си, което е над 3400 лв. на месец. В същото време у нас има огромен сив сектор на пазара на труда, поради което цели браншове от икономиката не внасят осигуровки върху реалните заплати на работещите.

Предишният опит на Асен Василев да наложи формула за максималния осигурителен доход бе през 2021 г. По негово време като финансов министър обаче от 1 април 2022 г. прагът бе повишен от 3000 лв. на 3400 лв., въпреки първоначалното противопоставяне на “Демократична България”. Максималният осигурителен доход бе въведен през 2000 г. Тогава идеята бе той да е 10 пъти минималната заплата.

От 1 януари най-ниското възнаграждение ще е 933 лв., а по старата формула това означава 9330 лв. максимален доход, но това е огромна сума, която нито един финансов министър не би предложил. Максималният осигурителен доход е повишаван с увеличаването на средната работнa заплата, като нови прагове са въвеждани 16 пъти. От 2000 г. максималният осигурителен доход се е вдигнал с 2730 лв., или средно със 113,75 лв. на година. Въпреки това той е най-нисък в целия ЕС В 9 държави членки няма максимален осигурителен доход. Това са Белгия, Естония, Франция, Унгария, Ирландия, Швеция, Словения, Румъния и Португалия.

В Чехия, Дания, Полша, Люксембург, Нидерландия и Финландия минималните и максималните нива се различават за различните рискове.

В Австрия няма вноски за месечни доходи над 5850 евро, а за 13-и и 14-и плащат общо над 11 700 евро на година. Няма таван обаче за вноските на работодателя за семейния компенсационен фонд.

В Хърватия максималната месечна база за пенсионно осигуряване се изчислява, като средната работна заплата се умножи по коефициент 6. За 2023 г. сумата е €8203,08 евро. Няма обаче максимална месечна база за изчисляване на вноските за здраве.

В Кипър има таван от 1155 евро на седмица, или 5005 евро на месец. В Малта също максималният размер е за седмица - до 38,28 евро, ако служителят е роден преди 31 декември 1961 г. Той се плаща както от работодателя, така и от служителя. Ако работникът обаче е роден след тази дата, то и сумата става по-висока - 51,60 лв.

Задължителното социално осигуряване в Германия влиза в сила, след като доходът премине праг от 520 евро бруто на месец. Хората под тази сума са освободени от осигуряване. При здравното осигуряване и застраховка за дългосрочни грижи годишният таван е 59 850 евро за тази година. При пенсионно осигуряване и това за безработица годишният таван е 87 600 евро в старите федерални провинции и 85 200 евро в новите.

Максималният осигурителен доход в Гърция пък е €7126,94 евро на месец

В Италия има максимално ниво на доходите, над което не се плащат вноски - 113 520 евро. А в Латвия е 78 100 евро.

Вноски в Латвия не се начисляват, ако доходите са над 60 пъти средната заплата. За самостоятелно заетите лица таванът на социалноосигурителните вноски е 43 пъти средната брутна месечна заплата за година.

В Словакия също има максимално ниво на доходи, над което не се плащат вноски за болест, старост, инвалидност, гаранционна застраховка, резервен фонд за солидарност, работа на кратко работно време и безработица. Това е 7 пъти средната заплата от преди две години. За здраве и трудови злополуки и професионални болести няма максимално ниво на доходите.

Осигурителната основа в Испания не може да надвишава абсолютната максимална граница, установена в държавния бюджет. През 2023 г. максималното ниво е 4495,50 евро на месец, минималното - 1260 евро на месец.

7 сдружения: Освободете IT сектора за известен период от плащане

IT секторът е против подготвено от правителството повишение на максималния осигурителен доход.

“Изненадани сме, че темата с увеличението на МОД за пореден път се повдига при липса на каквато и да било стратегия за посрещане на предизвикателствата пред нашата индустрия и анализ на цялостния ефект върху българската икономика. Вярваме, че правителството споделя разбирането затова, че за България е стратегически важно да създаваме добра среда за развитие на високотехнологичен бизнес, който е експортноориентиран и има ключова роля във формирането на средната класа и постигането на по-голям ръст на брутния вътрешен продукт на страната ни”, пише в позицията на 7 сдружения на високотехнологичния сектор, сред които БРАИТ, БАСКОМ, ИКТ Клъстър и др.

В декларацията си те настояват правителството да се откаже от инициативата за въвеждане на автоматична формула за ежегодно повишение на максималния осигурителен доход. Освен това браншът предлага да се въведе диференциран подход за намаляването им или да бъде освободен за известен период от време от плащане на осигуровки и данък общ доход с аргумента, че това е така в “редица източноевропейски държави”.

Според тях вариант, който представлява коефициент от средната работна заплата за страната, “рискува бързо и необратимо да отнеме конкурентоспособността на българския високотехнологичен сектор, както и на всички други сектори, които оперират прозрачно, имат съществен принос за националния бюджет, плащайки най-високи данъци и осигуровки, задържат талантите в страната и осигуряват висока добавена стойност за обществото”. Напомнят и че всеки зает в сектора и в момента внася данъци и осигуровки, които са два пъти повече от средното за страната.