Шенген през крив макарон. Въпреки усилията ни да пазим най-трудната граница на ЕС

Нидерландия отново ни секна за Шенген, нямала да свали ветото, обяви нидерландският министър по миграцията Ерик ван дер Бург. Той отново заяви и че страната му настоява за независима мисия у нас, която да установи фактите, после очаква от Европейската комисия доклад, в който да пише: "Те не само приеха необходимите закони, свързани с върховенството на закона, но и ги изпълняват" и едва тогава можело (само може, не гарантират нищо, нали разбирате) да преразгледат решението си.

Журналисти го репликираха, че Комисията вече окончателно е свалила мониторинга над България, което говори достатъчно само по себе си, но нидерландецът се тросна, че това не удовлетворява страната му и тя настоява за мисия, а едва след нея, ще си помислят. Въобще не между другото, още през юли премиерът ни Николай Денков заяви, че сме готови за такова посещение, обаче Нидерландия – 4 месеца по-късно – още не е направила такава проверка, макар че си позволява да се оправдава именно с нея. Всъщност точната дума не е оправдава, ние сме в тази вечна роля, другите просто ни информират и режат.

Шамари от Австрия, шамари от Нидерландия, шамари дори от Хърватия

Общо взето, ние сме в ролята на непослушен ученик, за чието лошо поведение първо трябва да учителите да направят проверка дали го е променил, после директорът лично да удостовери, че е проверил и е съгласен с изводите от тяхната проверка, а накрая другите потърпевши (или твърдящи, че са такива) деца от държанието му, да преценят дали ще му дадат втори шанс. Или нещо подобно. Родители детето явно си няма, защото те не са никъде по трасето и не му защитават интересите. Точно както ние сякаш си нямаме управници, защото нашите са се свили като мишчици в ъгъла и тук- там някой наш евродепутат си позволява да заяви по-високо, че поведението на Нидерландия (и Австрия) вече минава някои граници. Само толкова, за повече не им стига смелостта и достойноството.

Но освен от страна на строгите учители и директора, ударите по черната овца на класа идват и то съучениците му, които доскоро всъщност бяха в неговата роля – нежелания в групичката. На пресконференция между австрийския канцлер и хърватския му колега Андрей Пленкович, Карл Нехамер отново заяви, че от Хърватия за Австрия мигрантския поток не само е слаб, но е и намалял драстично след приемането на страната в Шенген, а Пленкович си позволи директно да ни плесне шамар в присъствието на „учителя” Австрия, като коментира, че „балканският маршрут започва от България и Гърция”. Разбира се, ние нямаше как да се защитим на момента, защото не присъствахме на тази среща, но и в последвалите дни властимащите у нас не отправиха дори една протестна нота или поне не мъцнаха нещо срещу директното словесното нападение от страна на Пленкович.

Няма съществена разлика в позицията на Нехамер, която година по-рано, когато трябваше да се взима решение за Хърватия, демонстрира на среща с Пленкович. Тогава той беше толкова безкомпромисен в „не” то си към нас и Румъния, подкрепяйки го с доста критки, че електронният сайт на австрийските радио и телевизия (ОРФ), перифразирайки думите му, си позволи даже да излезе с подигравателното заглавие: „България и Румъния не са дорасли за Шенген”.

Не по-малко красноречив е фактът, че малко по-рано през месеца, дългоочакваната визита на Николай Денков във Виена и срещата му с австрийския канцлер, които бяха планирани за 4 октомври, неочаквано се отложиха за 24.10, като официално обявената причина от австрийска страна беше заболяване на Карл Нехамер. Денков трябваше да се срещне с колегата си именно за да се опита да го убеди да премахне ветото, обаче буквално ден преди това, което не е практика на толкова високо ниво, австрийците се врътнаха.

Ако обаче ставаше дума за заболяване, първо – нямаше как датата на отложената среща да е чак 20 дни по-късно, второ – нямаше преди това Нехамер да се срещне с хърватския си колега, а щеше да побърза да осъществи отложената с българския премиер, най-малкото, въпросът за приемането ни в Шенген е от доста по-спешен порядък за нас, а и за други в ЕС, отколкото размяната на похвали между Австрия и Хърватия. Разбира се, нас никой не ни бръсне за слива, просто за пореден път ни го показаха.

Нещо повече, на 11 октомври, все пак, бяхме удостоени с посещение на по-ниско ниво, като тук дойде председателят на Националния съвет на Австрия Волфганг Соботка, който инспектира българската граница, а накрая въобще не си поплю и директно заяви, че „Шенген и Дъблин не работят“, поради което страната му продължава да е против приема на България и Румъния в Шенген.

Освен Росен Желязков, височайшия гост се опитваха да убедят как вече не сме непослушни, и Денков, и президентът ни, но Соботка беше категоричен, че мигрантската вълна залива страната му, като даде и конкретен пример със прииждащите сърби: „Виена е третият по големина „сръбски“ град след Белград и Нови сад“, а в страната има още много мигранти от различни други националности”. Просто получихме поредното твърдо „не” от Австрия...

Румъния има топки

Докато ние се чудим какъв пирует да направим, за да угодим още повече на Нидерландия и Австрия, Румъния още през септември все решение, че ще блокира участието на Австрия в заседания на НАТО, като причината за тези думи е австрийското вето върху разширяването на Шенген с Румъния (и България). Румънците видимо втърдиха тона си към австрийците от месец поне, като дори заплашиха страната със Съда на Европейския съюз компенсации в размер на над 5 млрд. евро заради пропуснати ползи за икономиката от отказа за достъп до Шенген. А румънският премиер Марчел Чолаку, визирайки ветото им, направо им се скара: "Докато съм министър-председател, няма да приема австрийският канцлер да е лицемер и да продължава да унижава Румъния”. За такова достойно поведение от наш политик, което красноречива показва, че интересите на страната му са над всичко, дори и над дипломатически език, ние можем само да си мечтаем. Утопия...

Ние държавници нямаме, само страхливи властници

На този фон ние хъкаме и мъкаме, подвивайки опашката си все по-навътре и навеждайки гърба си все по-надолу. Толкова си могат нашите управници, но нека не хвърляме цялата вина върху тях – такива ние сме си ги избрали, те просто са огледален образ на избирателите, тоест на наша милост. Все по-сериозна е и угрозата, вследствие и на силната и непоколебима румънска позиция, през декември, когато отново ще се бистри да ни пуснат ли в Шенген, да дишаме праха на северните ни съседи, ако Австрия отстъпи от позицията си, но само по отношение на тях.

За пореден път сме заложници както на слабата политическа воля у нас, така и на зле подготвените ни управници, страдаме и от вътрешно-политическата обстановка в други страни, която обаче, както е и редно, е поставена на преден план от техните политици. Няма да мислят за нашите интереси я, както явно разчитат властниците ни.

Видно е и по думите не само на австрийци и нидерландци, а и на хървати и други, че явно никой не оценява усилията ни да пазим най-трудната европейска граница между България и Турция. Нещо повече, появяват се нови и нови условия, които даже по никакъв начин не са свързани с тази ни роля. Ние явно сме възприети в ролята на боксовата круша в ЕС, която всеки друг може да налага постоянно, когато му скимне или си има вътрешни проблеми.