Защо задаващата се голяма миграционна вълна може да „удави“ България

Събитията от последните седмици – вътрешните противоречия в некоалицията, още повече нападението на “Хамас” над Израел, са доста интензивни и взривоопасни, поради което фокусът резонно е насочен към тях. Съвсем между другото обаче минава информацията за започналото обсъждане на нов регламент за управление на убежището и миграцията, който да замени действащия Регламент от Дъблин.

Към момента системата определя една-единствена държава-членка на ЕС, която да отговаря за обработването на дадена молба за убежище. Процедурата се основава на няколко критерия, в т.ч. критерия за първа държава на влизане.

Но според мненията на европейските чиновници, миграционната криза натоварва неимоверно държавите членки на първа линия и е необходим нов механизъм за солидарност. Идеята, поне на пръв поглед, е да се опростят и улеснят процедурите.

Промените са за преместващите се мигранти от държавата, в която са пристигнали за първи път

Сред новите правила се обсъжда индивидуалният принос на държавите членки да стане сходен, да може да има преместване, финансов принос или алтернативни мерки за солидарност. В регламента се съдържат и мерки, насочени към „предотвратяване на злоупотребите от страна на лицата, търсещи убежище и избягване на вторичните движения. Това е случаят, в който мигрантът се мести от държавата, в която е пристигнал за първи път, за да потърси закрила или постоянно заселване на друго място”.

Тези думи звучат сухо и неособено ясно. Какво точно означават готвените промени за България. На първо място, определят се задължения за лицата, търсещи убежище, да подават молба в първата държава членка на влизане или на законен престой, като се възпират вторичните им движения. Тоест кандидатът няма да може да избира държавата членка, в която да подаде молбата си, а ще трябва да остане в първата държава, в която е влязъл. Вероятно е излишно да споменавам, че често, първата такава от ЕС, в която влизат мигрантите, е именно нашата.

Още през юни тази година Съветът на Европа прие законодателни актове в областта на убежището и миграцията, като аргументът беше „модернизация на нормативната уредба на ЕС в областта на убежището и миграцията”, а в действителност идеята е да се приемат квоти за мигранти от държави с голям натиск в други държави, което чисто и просто означава, че България ще трябва да приеме огромен брой мигранти от най-засегнатите към момента европейски страни. На базата на солидарността се създава механизъм, при който ще бъде определен и минимален годишен брой премествания от държавите членки с най-висок брой влизания в ЕС към държавите членки с най-нисък, като цифрата за преместванията е определена на 30 000, а при необходимост може да бъде и увеличена.

По какъв начин ще ни засегнат готвените изменения? Към момента страните, които приемат най-много мигранти и натискът към тях е най-силен, са Италия и Гърция. Ако ви се струва, че от войната в Сирия има увеличен натиск и към нашата страна, което е абсолютно вярно, си представете какво ще последва, ако Регламентът от Дъблин бъде променен. През юни се прие и следното изменение: „При поискване от ползваща се държава членка, допринасящите държави членки следва да могат да предоставят алтернативни мерки за солидарност, които следва да бъдат насочени към изграждането на капацитет, услуги, квалифициран персонал, съоръжения и техническо оборудване в области като регистрацията, приемането, управлението на границите, скрининга, задържането и връщането...” Както и: „Държавите членки, подложени на миграционен натиск, следва да могат да разчитат на използването на мерките за солидарност, включени в солидарния резерв”.

Ние ще сме от тези, които ще трябва да станем още по-солидарни към други, като предоставим и/или изградим още бази за настаняване на мигранти. Ако се чудите защо никъде не сте прочели подробности за тези изменения и не сте чули управляващите да дебатират готвените промени, продължавайте да го правите. Към момента нито има официална позиция на страната ни, нито политиците ни считат темата за приоритетна. Ако допреди готвените промени, „молба за международна закрила“ или „молба“ означаваше искане за закрила от държава членка, вече тя ще може да е от „лице без гражданство, за който или което може да се смята, че иска да получи статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила”.

Направо зловещо звучи готвената промяна, че „...когато Комисията и Съветът преценят, че дадена трета държава не сътрудничи в достатъчна степен по отношение на обратното приемане на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, Комисията и Съветът, в рамките на съответните си области на компетентност, разглеждат подходящите действия, като вземат предвид цялостните отношения на Съюза и държавите членки с третата държава...”. Само не е уточнено ще ни притискат ли, ще ни ограничават финансирането и полагаемите ни се еврофондове ли, ще ни заплашват с гонене от ЕС ли...

Не можем да пропуснем и тази промяна: „...държавите членки следва да ускорят разглеждането на молбите на кандидати, които са граждани на – или, в случай на лица без гражданство, с предишно обичайно местопребиваване във – трета държава, за която делът на решенията за предоставяне на международна закрила е под 20% от общия брой на решенията за тази трета държава”. Това отново ни касае, и то доста сериозно, именно нас.

Ще спра дотук с готвените изменения, но дори и посочените по- нагоре, са пределно ясни. Остава само неясна позицията на властниците ни. За разлика от тях, Германия например, в края на миналия месец, предупреди, че не е съгласна с реформата в този ѝ вид и може да не я подкрепи. Подобни опасения се чуват и от други страни-членки, които ще са засегнати от промените.

Търсещи убежище жени и деца или агресивни мъже-мигранти

Всъщност на 04.10 представителите на държавите — членки на ЕС постигнаха съгласие, като утвърдиха мандата си за водене на преговори по готвените промени. Разбира се, това включва и нашите представители, които обаче дори не благоволиха да ни уведомят, още по-малко да ни разяснят какво ни чака с готвените промени.

УНИЦЕФ също излезе със становище, в което посочва, че „Всички деца, напускащи родните си страни като бежанци и мигранти, се нуждаят от специална защита, независимо дали пътуват сами или със семействата си, поради което Пактът за миграцията и убежището, предложен от ЕК, предоставя уникална възможност да се даде приоритет на отстояването на правата на децата бежанци и мигранти в законодателството и политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището, както и за справяне с нечовешките условия и системните провали като част от миграционната политика в Европа”. Тоест, под маската на това, че децата се нуждаят от закрила, има сериозен риск по улеснени процедури да се допуснат и техните семейства – или по-точно, представящи се за техни близки.

Институциите на ЕС са се ангажирали да финализират Пакта преди края на настоящия законодателен мандат през юни 2024 г., което означава, че нямаме много време за ответна реакция, ако въобще предприемем такава.

Към момента бежанските лагери у нас са препълнени, има чести прояви на неспазване на правилата и бунтове от страна на обитателите, а т.к. повечето центрове са със свободен режим, има и неконтролируемо напускане на местата, както и увеличена престъпност в околните райони. По думите на работещи в лагерите, се докарват постоянно нови мигранти, като всички са на възраст до 25-30 години и са над 95% мъже. Мигрантите са предимно от Алжир, Мароко, Тунис, и в пъти по-малко от Сирия, където все още има военни действия.

Ние капацитет за прием на повече мигранти нямаме. Това означава ново строителство или пригодяване на вече съществуващи сгради, за да можем да отговорим на новите промени. Всъщност проблемът с настаняването е най-малкият. На фона на прииждащите млади мъже от друга религия, често крайно негативно настроени към приемащата ги култура, както и приемащи жените за вещи, които могат да експлоатират сексуално, вероятността да ни задължат да приемем в пъти повече, означава бедствие за страната ни. Не е тайна, че вече пребиваващите тук се издържат основно с кражби и незаконни дейности, а случаите, в които някои от тях биват замесени в тежки престъпления, нарастват.

Например автобусът, управляван от непълнолетен мигрант, който се вряза в полицейската кола на двамата служители на реда през 2022г., което доведе до смъртта на полицаите. Наскоро в София пък имаше разчистване на сметки между сириец със статут на постоянно пребиваващ в страната, което за пореден път изведе на преден план и въпросът по какъв критерий се допускат толкова опасни лица у нас, включително получават и разрешителни за пребиваване. Вече буквално ежедневие са и случаите на гонки между коли, бусове, дори и тирове с мигранти, и полицаи, често завършващи със смъртта именно на служителите на реда.

Още през 2016г. имаше идея някои от лагерите у нас да бъдат преобразувани в такъв от затворен тип, но тогава от БХК се възпротивиха, защото това, по думите им, било невъзможно – „големите лагери трябва да се изграждат на принципа на отворения тип, за да посрещнат мнозинството от бежанския поток”. Тогавашният министър на здравеопазването Петър Москов постанови затварянето на лагера в Харманли, но последва гневната реакция именно на т.нар. Хелзински комитет. Тогава имаше и бунт сред част от лагерниците, по-голямата част от които афганистанци, довел до множество ранени служители на реда.

Ситуацията в Любимец, в Пъстрогор и на другите места с такива центрове, не е по-различна. На места се налага местните да се самоорганизират и създават граждански патрули, които да следят за поведението на мигрантите и да защитават жените и дъщерите си, защото въпросните ги тормозят, отправят неприлични намеци, опипват ги и дори ги насилват.

И на този фон, след всички проблеми, които се увеличават, създават се и нови, ние сме оставени в пълно неведение каква позиция ще заемат управляващите ни относно готвените промени.