За Бога, братя, не гласувайте! Псувайте!

„Няма да гласувам, всичко е решено, пък няма и смисъл. Абе, това, което е сега не е много хубаво, ама знам ли ги новите какво ще направят? Какъв е смисълът? Мързи ме, пък и е неделя - по-добре да се наспя. Какво ще ме занимават с техните глупости, цял месец ги слушам и чета! Каквото искат - да правят”.

Чували сме ги от този род всичките тези изрази. И са верни, нали? Защо да гласуваме? Виждаме какво стана през последните 3 години - ходим, пускаме бюлетина или цъкаме по екрана и накрая какво - същото, даже и по-лошо стана. Та крайното заключение е, че когато системата не работи за хората, ние хората ставаме част от системата. Няма да гласуваме и толкоз.

„За Бога, хора, не купувайте!”, бе казал в началота на прехода един бивш и вече покоен министър-председател на България. В онези турболентни времена, които мнозина от днешните 30-40-годишни едва ли помнят,  премиерът Димитър Попов призоваваше хората да не купуват стоки, които днес са скъпи, за да не съсипят икономиката още повече утре.

Тогавашното програмно правителство и наречено условно „правителството на съгласието”, бе назначено с две основни цели - да стартира монетарната част от икономическата реформа и да организира провеждането на следващите избори след промените в Конституцията, съставени от Великото народно събрание. Между другото в онези времена правителството на Попов бе назначено от избраните демократично от народа партии в парламента, подкрепено с 90.3% избирателна активност, а печелившите с най-много проценти от вота бяха от ... преименуваната Българска комунистическа в Българска социалистическа партия.

Дойдохме си на думата! За какво да гласуваме, като и преди сме ставали свидетели на такива машинации? Как така БКП/БСП печели първите избори след драматичното падане на Тодор Живков?! Поредното доказателство, че няма смисъл да гласуваме.

„За Бога, хора, не гласувайте!”. 35%. Толкова се очаква да е избирателната активност в Бургаско, ама не на парламентарни, не на президентски избори, които от десетилетия са скучни за народа. А на местния вот. С него избираме чрез пряка демокрация кой да ни представлява в мини парламента, наречен Общински съвет, именно с промените в Конституцията от времето на Димитър Попов. Чрез местните избори хората решават какво и как искат да се случва в града им, кой да взима решенията от тяхно име, кой е най-достоен да се нарече кмет. При очакваната 35%-на избирателна активност, на практика от всеки трима, седнали на маса, или говорещи си в парка, един е имал мнение за случващото се в града.

Изборите са нагласени обаче, нали? Всъщност колкото по-малка е избирателната активност, толкова „по-нагласен” ще е вотът. Не заради машинации, а заради естеството на политиката и твърдите убеждения или предубеждения на мнозина, участващи в нея. Ако дадена партия е подкрепена твърдо от 10% от цялото население на даден град или дори област, то при 100% избирателна активност тя би могла да получи най-малко 10%. Ако обаче гласуват 50% от всички хора, то нейното съотношение в изборния ден ще скочи до поне 20%. Съответно колкото по-малко хора гласуват, толкова повече твърдият вот, сигурните, че ще гласуват за някого, стават повече.

Ето защо празният ви глас с отметка в бюлетината "Не подкрепям никого"  и буквалният бойкот към изборния процес с оставане в леглото през цялата неделя, не са решение на проблема. Мързелът ви в изборния ден и "нежеланието да сте част от схемите" няма да ви помогнат да живеете по-добре. Няма да ви помогнат да спрете да псувате властта. Напротив - всички ще имат пълното основание да ви сочат като част от проблема.

Така че не гласувайте. Хич не си правете труда. То и без това няма смисъл. Нищо не зависи от вас. Стойте си вкъщи в неделя или излезте на разходка, така или иначе го дават да е хубаво времето. Но в никакъв случай не гласувайте.