„Хамас“ не би атакувала толкова дръзко без челния пример на Русия

Най-масовата и кървава атака над Израел от години насам стресна много хора и предизвика сериозни реакции. Тя бе впечатляваща дори на фона на течащата от повече от година и половина касапница в Украйна. Както и на фона на другата проточила се война, която обаче е далеч от „цивилизования свят“, затова големите медии я сбутват в малки колонки – продължаващата вече 8 години агресия на Саудитска Арабия в Йемен.

Подобна арогантна акция над цялата територия на Израел, съчетаваща едновременно стотици изстреляни ракети, сухопътна операция в южните населени места и масово отвличане на заложници от израелските селища в палестинските земи стана възможна именно заради тези две войни и реакцията на Запада към тях. Терористичната организация „Хамас“, която действа от едната от двете палестински територии, окупирани от Израел – ивицата Газа, и стои зад случилото се в събота, и преди не се е славила с нищо по-малко от войнолюбие и кръвожадност. Но никога не би се решила на подобна толкова мащабна агресия, ако нямаше светлия пример на Русия и Саудитска Арабия, и ако не виждаше вялата реакция на това от страна на т. нар. единен Запад. Оттеглил се през глава от Афганистан, готов на всичко само и само да не го въвличат по никакъв начин в нови конфликти и да не му нарушават спокойствието, затънал в доволство и занимания с любимите си сто полове, истанбулски конвенции, политики на идентичностите, непеота, финансирани от Давос, зелени сделки, климатични промени и останалите втръснали точки от либерал-глобалисткия дневен ред, Западът в момента представлява карикатура на самия себе си. Той все още е притегателен за хилядите мигранти, с които се изпълва ежедневно, все още разполага с най-добрите оръжия на света. Но същевременно е хилав, изнежен и твърде боязлив. Осем години той не е в състояние да принуди съюзниците си саудитци да спрат да убиват хора в Йемен. Повече от година и половина се тутка и не дава на Украйна самолети, а без авиация война не се печели. Терористите от „Хамас“ много правилно са разбрали всичко това и са решили да действат. Израел вече отговори масирано, но хилавият Запад ще си кротува. Ще се включат на пълни обороти различните световни говорилни, ще се свика извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН, но празни приказки не решават военни проблеми.

А проблемът между Израел и Палестина е още от 1948 година. Тогава току-що основаната ООН гласува решение за признаване на две държави - Израел и Палестина. Втората обаче и до ден днешен продължава да се намира под израелска окупация. В София на „Джеймс Баучер“ има палестинско посолство. Но то не представлява световно призната държава. Остатък е от времената на Тодор Живков, който в жест на добра воля го разкрива като представителство на Организацията за освобождение на Палестина на приятеля му Ясер Арафат.

Много анализатори обичат да повтарят, че палестинците сами са си виновни за това положение. Те действително отказват първоначалния план на ООН за признаване на независимост, а след това и още няколко след него, защото не са доволни от орязаните територии, които им се отреждат. Вечен спор с Израел е и Йерусалим, който двете страни не могат да си разделят. Днес Палестина не просто все още не е получила независимост, но Израел всекидневно и последователно „гризе“ от нейните територии. Няма да минат още 20 години и от Палестина може да не остане съвсем нищо. Израелците непрекъснато завземат нейни земи, върху които изграждат т. нар. еврейски селища на палестинска територия. Това нахално поведение няма как да води до мир. То ежечасно подклажда екстремистки настроения сред младите - пък и не съвсем млади - палестинци. С което се хранят организации като „Хамас“. И като се има предвид, че Израел обича да завзема не само палестински територии, а е отхапал земи и от Сирия и Ливан, то няма нищо чудно, че тази държава е постоянно във война с почти всички съседи. Едните постоянно си крадат нови и нови чужди земи, другите отвръщат с ракети и тероризъм.

Има и още една причина, която вероятно е стояла в основата на съботната касапница в Израел. След десетилетия в арабска изолация, еврейската държава успя към Египет и Йордания, признали я в миналото, да добави и Обединените арабски емирства, Бахрейн, Судан и Мароко, с които установи дипломатически отношения преди 3 години. Много източници твърдят, че следваща в списъка е Саудитска Арабия, преговорите с която са в напреднала фаза. Атаката от събота, и по-точно масираният израелски отговор, при който загинаха много повече палестинци, може да послужи за припомняне на саудитците за палестинските проблеми и охлаждане на ентусиазма им да се помиряват с Израел.

„Хамас“ е в много топли отношения с ислямистките власти в Иран, от които получава оръжия и финансиране. По случайност в момента и Русия също е в дружеска прегръдка с Техеран, който я зарежда всекидневно с дронове, които да убиват украинци. Западът гледа страхливо отстрани. По-подходящ момент за агресия едва ли би могъл да има. Остава да видим към кого ще е насочена следващата.