Въпреки протестите! Пращаме в Брюксел плана за преход на въглищните централи

Правителството ще изпрати днес в Брюксел трите плана за справедлив преход за Стара Загора, Кюстендил и Перник, както вчера анонсира премиерът Николай Денков. Крайният срок за предаването им на Европейската комисия изтича, като преговорите по плановете могат да продължат до края на ноември.

До 31 декември всички държави - членки трябва да ги одобрят, в противен случай страната ни ще изгуби 3,5 млрд. лева, подчерта тези дни премиерът Николай Денков. 

Той увери, че централите ще могат да работят до 2038 година. Вчера кабинетът се събра извънредно, за да гласува териториалните планове. Постигнато е съгласие, ако миньори и енергетици решат да напуснат сектора, да получат до 36 работни заплати.

"Създаваме предприятие, което ще работи в същия регион, за превръщане на териториите на мините в зони, в които е подходящо да се развива икономическа дейност, например индустриални зони. Това предприятие няма изземва функции от мините. То ще работи в сътрудничество, в координация с работата на мините, така че те да се допълват, а не да се конкурират, да си пречат", коментира премиерът Николай Денков.

"Това е начинът да се търсят решения. Следващите два месеца ние ще преговаряме с ЕК - това време е достатъчно да уточним решенията, които са се очертали като точна рамка. След 30 ноември ЕК трябва да представи на всички държави членки това, което сме се уговорили и до края на декември всяка една държава от ЕС трябва да се е съгласила с това, което предлагаме. Ако това не се случи, то тогава средствата ще се изгубя и последствията за регионите ще бъдат изключително тежки"., допълни премиерът.

Ако хора от сектора искат да го напуснат, ще могат да получат обезщетения за 36 месеца, каза финансовият министър Асен Василев. "Заплатите в мините са доста високи, това означава, че един такъв пакет би бил между 140 000 и 150 000 лв. на човек", подчерта Василев.

2038 г. е датата, на която България трябва да затвори своето въглищно производство и тя е записана в енергийното законодателство още от 2019 г., посочи Василев. Тази година мините и ТЕЦ-овете са изправени пред сериозни проблеми, защото себестойността на тока, който произвеждат, е много висока спрямо пазарните цени и те не могат да реализират достатъчно енергия. По думите на Василев тези проблеми ще се задълбочават все повече.

"Това, което правим с ПВУ, Плана за справедлив преход и съфинансирането от държавния бюджет, е да направим този преход по такъв начин хората да запазят доходите си, никой да не изпада във финансов проблеми, да се привлекат достатъчно инвеститори в региона и да се завърши една програма, която ще отнеме минимум 10 години", каза Асен Василев.

От думите му стана ясно, че държавата ще отдели 1,15 млрд. евро или 2,2 млрд. лева за справяне с последиците от затварянето на въглищните централи и преминаването към неутрална спрямо климата икономика. Това било записано в последния вариант на териториалните планове, публикувани от Министерството на енергетиката на 9 август. 

Плановете показват за какво ще бъдат отделени парите, така че най-силно засегнатите региони да се справят след затварянето на въглищните мини и прилежащите тецове. Според тях до 2030 година в България ще бъдат изградени нови 7,5 гигавата възобновяеми източници, захранвани от слънце и вятър.

Тецовете ще започнат да намаляват своята работа още от началото на следващата година, когато изтича и първият договор на американската централа “Контур Глобал Марица Изток 3”. Очаква се тя да спре работа и да бъде използвана като евентуален резерв при нужда. Все още не е ясно какви средства ще получава дружеството, за да бъде поддържано като резерв.

В териториалните планове са записани няколко отправни години.

По отношение на добива на въглищата ключова година ще бъде 2026. След нея започват реалното намаляване на добива и рекултивацията на терените. До 2038 година трябва да бъдат затворени централите на въглища, които да са преминали към друг вид гориво.До 2050 година икономиката на България трябва да е климатично неутрална, тоест последиците от производство да не водят до изменения в климата.

Най-засегнатите области от спирането на въгледобива и производството на енергия от твърдо гориво са Стара Загора, Перник и Кюстендил. От тях най-сериозен ефект ще има в Стара Загора, където се намират четири от най-големите въглищни централи, както и държавните “Мини Марица-изток”.

Според данни на Министерството на енергетиката в момента в тази индустрия в региона работят над 11 000 души. Това обаче са само пряко засегнатите. Около мините и тецовете има цели индустрии, които работят за тях.Целта на териториалните планове е да се подпомогнат предприятия и бизнеси, които да осигурят на тези хора заетост и в същото време икономиката да бъде трансформирана от замърсяваща във високоефективна.

Планът съдържа три основни стълба:

СТЪЛБ 1

- рекултивация на кариерите за лигнитни въглища;

- подпомагане на създаване на вериги за добавена стойност, базирани на водород;

- подкрепа за създаване на индустриални паркове за чисти технологии;

- схема за подпомагане на фотоволтаични паркове;

- схема за подпомагане на използването на зелен водород;

- подкрепа на производство на биометан и вятърна енергия;

Една от лансираните идеи е да бъдат изградени големи паркове за слънчева енергия на мястото на мините. В същото време ще се търси възможност тецовете да преминат на друг вид гориво. Като преходно е обсъждан природният газ.

СТЪЛБ 2

- картографиране на уменията на засегнатата работна сила;

- преквалификация и повишаване на квалификацията;

- мерки за енергийна ефективност с фокус върху енергийната бедност;

В момента проучванията показват, че повечето от хората, работещи в мините, са с ниска квалификация, която е специализирана в технически дейности. Много трудно подобни работници могат да си намерят работа в по-различен сектор.

СТЪЛБ 3

- Разнообразяване на местната икономика

- диверсификация и адаптиране на местната икономика;

- подкрепа за научни изследвания и иновации за предприятията;

Целта на този стълб е да бъдат отделени пари за развиване на нови предприятия в различни от енергетиката сфери.

Едновременно с това ще бъдат отделени средства за техническа подкрепа по така наречения хоризонтален стълб. Подкрепата ще бъде оказана от държавата през министерствата на регионалното развитие, на енергетиката и на труда и социалната политика.

Заложено и създаването на нова държавна компания “Конверсия на въглищните региони” или съкратено КВР. Тя ще се занимава с рекултивация на терените след въгледобива и създаване на необходимата нова инфраструктура.

Остава под въпрос и как се пишат териториални планове, без да има енергийна стратегия, която да оказва как и кога точно ще се преминава към нисковъглеродна икономика. В плановете няколко пъти се споменава, че ще бъдат изградени нови ядрени мощности, както и паркове с батерии за съхранение на енергия.

Финансовият министър Асен Василев обяви, че държавата се отказва от проекта за батерии, за да реализира икономии по плана за възстановяване и устойчивост, откъдето се очакваше да дойдат парите. Липсва и повече яснота за бъдещите ядрени мощности. Няма нито срокове, нито конкретни оферти или процедури за избор на инвеститори.

В същото време в плана се казва, че предстои увеличение на търсенето на електроенергия до 2030 година.

Справка в оперативния баланс на Електроенергийния системен оператор показва, че в момента най-много ток се произвежда от АЕЦ “Козлодуй” - почти 38%, от слънчеви централи - 26,78% и от тецове - 21,75%.

Данните се променят заради метеорологичното време - когато е слънчево, производството на ток от фотоволтаици може да надхвърли 40 на сто, когато е облачно обаче, рязко намалява.

Парите за териториалните планове са осигурени от различни източници. Освен от Плана за възстановяване и устойчивост се разчита и на оперативни програми и съфинансиране от държавния бюджет.