България пропилява огромни възможности за евтин ток от вятър

Експертите определят вятърната енергия като една от най-важните технологии за декарбонизацията на Европа. В много страни тя се явява най-евтиният и потенциално най-големият вътрешен източник на електроенергия, който може да замени изкопаемите горива.

България обаче е сред държавите в Европейския съюз, които все още са на ранен етап в развитието на този вид енергия, която може да се окаже жизненоважна, ако Блокът иска да постигне целта си за възобновяема енергия за 2030 г.

Потенциал за над 40 GW

С благоприятното си географско местоположение България е в добра позиция да се възползва от предимствата на вятърната енергия и да направи значителни крачки в своя енергиен преход. Само на сушата страната ни има потенциал за над 40 GW, а голяма част от крайбрежието ни е много подходяща за развитие на вятърни паркове.

Въпреки това, с малки изключения, от 2014 г. в България няма голяма инсталирана мощност за вятърна енергия, която да е присъединена към мрежата, обясни научният сътрудник в програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрация Мария Трифонова по време на кръгла маса „Разгръщане на потенциала за вятърната енергия на сушата в България“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията.

По думите ѝ България ще има нужда и потенциал да инсталира близо 10 GW вятърна енергия на суша и в морските пространства до 2040 г., за да постигне целите на въглеродната неутралност.

Анализът установява, че между 40 и 42 GW вятърна мощност може да бъде инсталирана на сушата. Поне 10 GW инсталирани наземни вятърни мощности могат да се реализират в Североизточна България (в областите Варна, Добрич, Шумен и Разград) заради високите средни скорости на вятъра, малките пречки пред използването на земята и подходящите екологични условия.

За разлика от вятърни централи на сушата у нас все още няма закон, който да урежда и регулира изграждането на офшорни вятърни паркове и по тази причина засега няма такива проекти в Черно море. Такава стъпка беше направена през есента на миналата година, но законопроектът мина само през Комисия по енергетиката и не стигна до гласуване в зала. Обещанията на политиците са, че по закона отново ще започне да се работи още тази есен.

Предимство на вятърната енергия е и цената на производство, която пада всяка година и в момента дори става една от най-евтините от всички видове енергия, обясни директорът на програма "Енергетика и климат" към Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.

Трябва да се стремим да имаме баланс от различни ВЕИ източници, защото те се допълват едно друго и това минимализира разходите за дисбаланс. При един добър, балансиран микс между вятър, слънце и вода, какъвто би трябвало да е нашият случай в България, това носи сигурност, че може да се доближим до над 50% ВЕИ и съответно да няма притеснение как ще се балансират променливите източници на енергия", коментира Трифонова.

По данни на Европейската асоциация за вятърна енергия до 2019 г. инсталираният капацитет на вятърна енергия в страната достига 708 MW, което е увеличение от близо 60% в сравнение с 2010 г.

Накратко страната ни има огромен потенциал за вятърна енергия, коментират експертите, но може да се каже, че се пропилява.

Бавната скорост

Бавното навлизане на вятърната енергия в България до голяма степен се дължи на широко разпространени управленски дефицити в енергийния сектор. Примери за това са непоследователни и политически обосновани промени в нормативната уредба, противопоставянето от страна на местните общности на големи проекти, конфликти, свързани с ползването на земята и околната среда, и като цяло - липса на политически ангажимент за ускоряване на инвестиционния процес.

Налице е също така ограничена наличност на основани на доказателства оценки на технико-икономическия потенциал на вятърната енергия, което подхранва дезинформационни послания, подкопаващи социалното приемане на вятърните технологии, допълват от Центъра.

Друг ключов въпрос е и необходимостта от надграждане и разширяване на електрическата мрежа на страната, за да се приспособи към нарастващия дял на възобновяемата енергия. Това изисква значителни инвестиции в мрежова инфраструктура и интелигентни мрежови технологии, както и координация между правителство, индустрията и мрежовите оператори, за да се гарантира, че интегрирането на вятърната енергия се управлява ефективно.

Ключовата роля на операторите на преносни системи беше потвърдена по време на дискусията и от изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев.

Трябва да се опитаме максимално да облекчим административната тежест пред изграждането на вятърни централи и те да станат част от електроенергийния микс на страната възможно най-скоро“.

Той призна, че България няма готовност да разгърне напълно вятърния си потенциал, въпреки издадените положителни становища за присъединяване на 7000 MW нови вятърни мощности.

От ЕСО уточниха за Economic.bg, че проекти с обща вятърна мощност от 700 MW са пред подписване на предварителни договори с оператора. Както и при слънчевите централи обаче проблемът е, че не се знае каква част от тези проекти са реални и в действителност ще бъдат изградени.

Това се вижда и в последния план на ЕСО за развитие на мрежата до 2032 г. В него предвидените за присъединяване ВяЕЦ в електропреносната и електроразпределителните мрежи в следващите 10 години са общо 403 MW, като само през тази и следващата година е предвидено присъединяване на по-големи проекти. В останалите - от 2025 г. до 2032 г. са прогнозирани по 12 MW вятърна мощност всяка година, което показва, че прогнозите за развитие на този тип енергия са в застой.

Несъгласие с плановете на ЕСО изразяват от Българската ветроенергийна асоциация, според която в процес на разработване са повече от 4000 MW нови вятърни мощности. Според експертите, предвидените за присъединяване в Плана 403 MW вятърни електрически централи (ВяЕЦ) до 2032 г.,  са в пъти по-малки от реално постижимите, както и значително по-малко от предвидените нови слънчеви мощности - 11 677 MW.

България не би могла да изпълни заложените цели за декарбонизация, още повече в контекста на предложението на Европейската комисия за реформа на пазара на електроенергия в ЕС, съгласно което следва да се достигне целта от 510 GW вятърни мощности до 2030 г. в ЕС.

…трябва да се забърза

За да се забърза развитието и за да се справи индустрията с предизвикателствата са нужни редица промени. Според Виктория Керелска от организацията Wind Europe се очаква пакет за регулаторни мерки за отключване на инвестициите във вятърния сектор. Те трябва да включват намаляване на бюрокрацията и ускоряване на процеса за издаване на разрешителните за строеж, чрез дигитализиране на процеса, както и създаването на дългосрочна и предвидима регулаторна рамка, основана на ясни цели за присъединяване на нови мощности на национално равнище. Тя подчерта още, че договорите за разлика ще изиграят ключова роля за реализирането на вятърния инвестиционен потенциал.

Председателят на Надзорния съвет на Българската ветроенергийна асоциация Миглена Стоилова също потвърди, че чрез договори за разлика може да се гарантира инвестиционна предвидимост, тъй като те запазват конкурентното начало при определяне на цената на пазара, но дават повече яснота за себестойността на произведената електроенергия и, съответно, за разходите на енергийните потребители.

Според нея за съжаление, инвеститорите са изправени пред редица административни предизвикателства, които не се различават значително от трудностите, с които се сблъскват инвеститори в други европейски страни.

Насърчаването на вятърната енергия в Европейския съюз беше и един от акцентите в речта на Урсула фод дер Лайен преди дни. Тогава тя обяви, че Комисията подготвя специален финансов пакет, посветен на вятърната енергия или т. нар. "зони за ускорено развитие", който ще бъде публикуван на 24 октомври и от него ще могат да се възползват всички държави, но за тази цел страната ни трябва има планове за развитието на ВяЕЦ.

В заключение вятърната енергия може да заеме важна роля в енергийния микс на България, но страната ни трябва да има визията как да се възползва от нея. Въпреки това справянето с предизвикателствата, свързани с интегрирането на мрежата и въздействието върху околната среда и обществото, ще бъде от решаващо значение за гарантиране на дългосрочния успех на вятърния енергиен сектор у нас.