Защо умират млади българските щангисти

Понякога животът се променя в рамките на няколко секунди, а каруцата се преобръща заради малки камъчета. Едно погрешно решение или непремерено изказване могат да се окажат решаващи за бъдещето. Нещо подобно се случи в живота на известния ни щангист Дамян Дамянов, който издъхна през 2018 г., преди да дочака 40-ия си рожден ден. Лекарите в шуменската болница не успяват да се справят с тежките поражения върху черния дроб и панкреаса на сребърния медалист от световно по вдигане на тежести.

Внезапната смърт на Дамянов дойде твърде скоро след също толкова неочакваните кончини на Милен Добрев и Величко Чолаков, които също си отидоха от този свят, преди да са навършили 40. „168 часа“ научи, че в средите на тежкоатлетите се е заговорило за проклятие. Феновете на спорта пък подозират, че високата смъртност се дължи на веществата, които са приемали спортистите, за да вдигат по-тежко и по-тежко над главите си. И двете версии са отхвърляни от трезвомислещите. Според бивши съотборници на Дамянов той никога не е ползвал допинг, както и никога не е уличаван в употребата на забранени вещества. Такова е мнението и на бившия му треньор Пламен Аспарухов, който се кълне, че някогашният му питомец не е злоупотребявал с медикаментите. За сметка на това след края на спортната си кариера щангистът сериозно качва килограми, което може би е било една от причините за влошеното му здравословно състояние. А колкото до проклятието… Всеки сам ще прецени дали да вярва в свръхестествените сили, които може би управляват съдбата ни, но е факт, че Дамян Дамянов никога не е бил любимец на провидението. Напротив, самият той твърдеше, че винаги е бил преследван от лошия късмет. Тук е моментът да се върнем към онзи миг, който променя живота на щангиста. Дамянов току-що е кацнал на летище София след полет от Кейптаун. Щастлив е с всяка своя клетка, след като в ЮАР е завоювал златен медал на световното за младежи.

Само че го чака студен душ. Легендарният треньор Иван Абаджиев го притиска в ъгъла и му вдига лют скандал, че не е спазил негово нареждане и е нарушил дисциплината. Младокът си е цапнат през устата и отвръща на Старшията. На пръв поглед незначителната препирня му струва мястото в националния, а оттам всичко се обръща с главата надолу.

„Само на 17 години станах световен шампион, а Абаджиев ми спря правата. Моето семейство нямаше възможност да отделя пари. По това време вече имах нужди. Замразиха всички заплати и премии от националния отбор и от клуба. Тогава годините бяха много вълчи. Групировките привличаха млади и здрави момчета. Започнах да работя охрана и се забърках в неприятен инцидент“, ще разкаже по-късно пред журналиста Огнян Георгиев известният щангист.

Дамян Дамянов получава няколко обвинения, за които лежи 18 месеца в ареста. Най-сериозното сред тях е за побой и грабеж над шуменски бизнесмен. Щангистът заедно със свой приятел нападат човека край Нови пазар, пребиват го и му взимат 10 хил. лева, златните ланци и мобилен телефон. По-късно тежкоатлетът с половин уста ще признае, че е направил голяма глупост, за която ще съжалява жестоко.

„Зад решетките ми беше много трудно. Там рядко се случва хората да се поправят“, категоричен е спортистът. Само че самият Дамянов намира сили да се върне на правия път. В пандиза той не спира да вдига тежести и излиза добре подготвен, а и се намира кой да му подаде ръка в трудния момент. Съотборникът му Златан Ванев се застъпва за него пред тогавашния треньор на националния отбор Пламен Аспарухов. Наставникът решава да даде шанс на бившия пандизчия и той му се отблагодарява.

Малко повече от година след като е излязъл от затвора, той печели сребърен медал от световното първенство във Варшава през 2002 г. Преборва се за второто място в изключително силна конкуренция в категория +105 кг. Не успява да надвие в тежестите единствено легендарния иранец Хюсеин Резазадех. Постижението му впечатлява спортната ни общественост, която приветства силното представяне на целия национален отбор, спечелил общо 21 медала.

Еуфорията е голяма и щангистите са поканени при президента Георги Първанов. Сред гостите на „Дондуков“ 2 е и Дамян Дамянов, който не чак толкова отдавна е излязъл от затвора. Той има пълното основание да се гордее, че точно 18 месеца след като е свалил раираната униформа, е облякъл официален костюм, за да се яви при държавния глава и да получи своя миг на слава.

Изглежда, че лошото е останало зад гърба му и го очакват само хубави моменти. Но не се получава точно така. През 2003 г. той получава неприятна контузия в коляното точно преди световното във Ванкувър. Претърпява болезнени манипулации и отива на куц крак на турнира. „Едва ходех, но все пак спечелих важни точки за националния, за да пратим пълен отбор на олимпиадата в Атина. Тогава всички ме наричаха герой и ме тупаха по рамото. А аз бях убеден, че съм сигурен участник на олимпийските игри“, спомня си по-късно Дамян Дамянов.

Преди игрите той твърди, че е в оптимална психическа и физическа форма, но треньорът Аспарухов избира да вземе Величко Чолаков вместо него за игрите в гръцката столица. Дамянов реагира изключително остро на това решение и след жесток скандал с треньора е изваден от националния отбор до живот.

По-късно тази санкция е отменена при идването на власт на новия шеф на щангите Андон Николов. Дамян Дамянов отново се захваща с тежестите и дори подписва договор с германски клуб. Но отново идва неприятност. Поредният допинг скандал и поредното тежко наказание за българските щанги. На родните тежкоатлети е забранено да участват в международни състезания. Дамянов няма сили да направи ново завръщане на спортната сцена, а на всичкото отгоре през 2008 г. влиза отново в затвора, за да доизлежи няколко месеца от старата си присъда.

За повечето от преживените провали Дамян Дамянов до последно ще обвинява Иван Абаджиев и решението му да го изгони от националния отбор, което тласка щангиста по криви пътеки.

***

„Дамян Дамянов не взимаше допинг“, обяви през 2018 г. Пламен Аспарухов, бивш треньор на внезапно починалия щангист. Световният вицешампион в супертежка категория е третият елитен тежкоатлет, който умира, преди да навърши 40. Преди него от нашия свят си отидоха легендите Милен Добрев и Величко Чолаков. Те бяха едва на 35!

Трагичната вест засили още повече общественото недоволство към методите в националния отбор по щанги. Най-наказваният спорт за употреба на допинг продължава да се дъни през няколко години с положителни тестове. Още по-тежки са новините за ранните кончини на големи шампиони.

„Никога не е злоупотребявал с медикаменти и тем подобни – добави Пламен Аспарухов, който беше начело на представителния тим в периода 2001-2004 г. – След 2004-а не мога да кажа какъв живот е водел. Пое по друг път. Не можех да му въздействам. Преди това бях строг с него. Да не мислите, че е било лесно да се работи с Георги Марков, Гълъбин Боевски, Милен Добрев и Златан Ванев. Те имаха респект и уважение от мен. Направихме чудесни резултати с Дамян. Носеше ми радост и щастие. Радвах се за отношението му към децата. Мъчех се да го направя добър човек. Жалко е, защото беше млад. Хората сигурно ще си кажат как така такива момчета умират. Те са ми деца. Всичките. Питайте спортистите. Те ще ме защитят, че не съм давал забранени вещества“.

Дамян Дамянов е от последните български щангисти, работели с Иван Абаджиев. В свое интервю за „България Днес“ от 2013 г. тежкоатлетът разказва, че именно Старшията му е съсипал живота. Това се случва, след като Дамянов и Георги Марков стават световни шампиони за младежи през 1997-а.

„Още на аерогарата Иван Абаджиев ни наказа – разказа преди пет години Дамянов. – Преди заминаване на световното първенство бяхме на дискотека. Там стана спречкване. Прибраха ни полицаи. Но въпреки това заминахме за ЮАР. Само на 17 години станах световен шампион, а Абаджиев ми спря правата. Моето семейство нямаше възможност да ми дава пари, а вече имах нужди. Групировките привличаха здрави момчета. Започнах да работя като охрана и се забърках в неприятен инцидент“.

Дамянов влиза в затвора за побой на шуменски бизнесмен. Осъден е на 18 месеца.

„Помогнах му да излезе предсрочно – спомня си Пламен Аспарухов, който по това време е заел поста на Абаджиев. – Законът се обърна в негова полза и го пуснаха. Бяха други времена. Взех го под крилото си. Не му позволявах да се занимава с глупости“.

През 2004-а Дамянов и Аспарухов едва не стигат до бой. Спортистът е обвинен, че е сложил хапче в чашата или супата на неговия колега Алан Цагаев.

„Имахме конфликт – потвърди Аспарухов. – После си оправихме отношенията. Той дойде при мен. Работеше в чужбина. След това с брат му бяха пуснали баничарници в Шумен и Пловдив. От две години беше в България. Беше по-улегнал, но и доста тежък. Когато се видяхме, беше 160 кг. Предполагам, че животът му не е бил здравословен. Панкреасът е адски опасен, ако не спазваш диета, а той обичаше купоните“.

Съгражданинът на Дамянов – Златан Ванев, също беше покрусен от новината.

„Загубихме трети наш колега – пресметна Ванев. – Не мога да се наема с прогноза защо се е случило. Доколкото знаех, с Дамян всичко беше наред. Така беше с Величко, така беше и с Милен… Съдба ли е, какво ли е?! Злоупотребата с допинг е пълна измишльотина. Когато ние вдигахме, бяха навлезли внезапните проверки. Те бяха страшно сурови. Бил съм в този отбор. Знам всичко, както е било. Странно е, че се налага грешно впечатление как сме вземали допинг, и ето сега се случват тези инциденти“.

През ноември миналата година почина и най-великият щангист Наим Сюлейманоглу. 3-кратният олимпийски шампион си отиде на 50 години.

Добрев бил на стероиди

Милен Добрев е вземал стероиди след края на неговата кариера. Това твърди бившият треньор на олимпийския шампион от Атина ’04 Пламен Аспарухов. Пловдивчанинът почина през март 2015-а, след като неговото сърце отказало. Добрев беше едва на 35.

„Милен искаше да става състезател по кеч – разказва Аспарухов. – Пиеше стероиди. Когато го видях, му казах директно – ти се помпаш със стероиди. Сякаш тези момчета нарочно правят така, че да си съсипят живота“.

Още като състезател Добрев е имал здравословни проблеми със сърцето.

Величко бил пред операция

Съотборникът на Дамян Дамянов и Милен Добрев – Величко Чолаков, е бил пред операция на сърцето, преди да почине. Исполинът от Смолян се спомина през август 2017-а.

„Величко си беше болен – обясни Пламен Аспарухов. – Трябваше да се подложи на операция. Не смееше“.

Георги Гърдев също потвърди проблемите на Чолаков и Добрев със сърцето.

„При това още като състезатели – разкри Гърдев. – Помня Величко през 1998-а. Беше при юношите. Иван Абаджиев го взе пробно. Даде му някакви хапчета. На момчето му се разтуптя сърцето. Освен това беше и болен. Припадна. Абаджиев го изгони. Тогава каза, че нарочно са му го докарали, за да му прилошее и да му опорочат методиката“.

„Тате, шампионите не умират никога – написа една от щерките на Дамян Дамянов – Михаела. – Дори там горе, ти пак си нашият победител. От малки ни учиш да сме силни и да не се предаваме. Няма да го направя и сега. Знам, че ме гледаш отгоре и се гордееш. Не можах да ти кажа колко много те обичам и съжалявам за всички пъти, в които съм те наранила“.

Другата дъщеря на Дамян Дамянов – Теодора, също беше разбита от лошата вест.

„Татенце, отиде на по-добро място – написа щерката, която тренира волейбол. – Там ще си по-добре. Знам, че ме гледаш отгоре и винаги ще бъдеш моят герой. Научи ме да бъда силна и упорита. Радвам се, че приличам на теб! Ти беше най-добрият баща на света!“

Режисьорката Адела Пеева се превърна в пророк на злощастните събития с българските щангисти. В нейния филм „В името на спорта“ се разказва за порочните практики, използвани в националния отбор по вдигане на тежести. Пред „България Днес“ именитата режисьорка сподели своето впечатление за поредната кончина.

– Г-жо Пеева, 35 години след създаването на вашия филм лошите новини от щангите продължават да идват. Какво е вашето тълкуване на серията от нещастни случаи?

– Ужасно съм разстроена. Много ми е мъчно за тези момчета. Моят филм беше забранен шест години. Тогава заснех последните кадри с Белослав Манолов, който умираше в болница. Той беше и по-млад. Казваха, че е от жълтеница. Негови приятели разкриха как не са му позволили да спре тренировки. Влачил се е. Филмът бърка точно в раната. Показва как никой не го е грижа за щангистите. Много емоционално ми действат тези новини. На всеки пет години след пускането му през 1989-а ме търсят за коментари. Сложиха ме на кръст и ме оплюха за критиките срещу Иван Абаджиев. Казаха, че не съм патриот. Не виждам полза от това някой да прочете името ми и да ме свърже с филма. Не помагаме на никой.

– Защо никой не търси сметка за смъртта на тези млади момчета?

– Продължих да споменавам името на Иван Абаджиев, който искаше да ме съди. Въпрос на политика е защо никой не взема мерки. Човек започва да мисли, че нищо не се е променило от 1983 година. Тогава партията искаше на всяка цена да се вземат медали. Спортистите се използваха като месо, което може да се замеси с всякакви състави, за да се донесе следващото отличие. Не е коректно да се хвърля вината върху спортистите. Нито един от националите не може да вземе медикамент на своя глава. Дори и да го направи, това вероятно треньорът ще го усети, защото се измерват показателите. Най-малкото злоупотребата е толерирана.

– Ще има ли още подобни случаи?

– Не искам да има повече. Но за съжаление много бързо изскачат. Сякаш в щангите дават само допинг и тренират младите хора като месо за правене на златни медали. Необходимо е да се търси съдебна намеса. Става дума за убийство, ако някой е давал допинг през всичките тези години. На всички вече е ясно. Защо в името на България трябва да умират хора? Не сме на война, за да губим човешки живот.

Източници: „168 часа“ и „България днес“