Правосъдният мониторинг от ЕК отпада, корупцията - не

С решение от днес Европейската комисия прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) спрямо България и Румъния. Той бе създаден за двете държави през 2006 г., преди приемането им в ЕС. Това съобщиха днес министерствата на външните работи и на правосъдието със съвместно прессъобщение.

Новината предизвика коментари от депутати от управляващото мнозинство. Десислава Атанасова от ГЕРБ обяви пред парламентарни репортери, че това е „огромен успех за България“, и напомни, че последният доклад по този механизъм бе по време на тяхното управление през 2019 г.

Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ (ПП) от своя страна определи случилото се като „огромна победа“. С него трябваше да е и Христо Иванов от „Демократична България“ (ДБ) според предварителния анонс от пресцентъра на коалицията ПП-ДБ. Иванов обаче не се появи - вероятно защото се е оказало, че не споделя ентусиазма на Петков.

В рамките на мониторинга страната ни бе оценявана по отношение на независимостта, професионализма и ефективността на съдебната система, борбата с корупцията и действията срещу организираната престъпност, напомниха днес от българското правителство.

Механизмът бе въведен като компромис, за да може България и Румъния да влязат в Европейския съюз през 2007 г., защото правосъдието в двете държави не отговаряше на стандартите в ЕС. Надеждата бе, че те бързо ще преодолеят проблемите си с липсата на върховенство на закона. Това обаче не се случи и затова мониторингът остана още дълги години.

Отпадането му днес дали означава, че вече всичко е наред? Едва ли има много българи, които биха се съгласили с подобно твърдение. Страната ни очевидно продължава да има много сериозни проблеми с корупцията. За върховенство на закона все още не може да се говори. Може и някакъв напредък да се е случил през годините в определени посоки, в други обаче имаше девалвация. Например, по време на трите правителства на Бойко Борисов страната ни се срина по свобода на словото в световната класация на „Репортери без граници“. Подобрението след 2021 г. все още не може да компенсира свободното падане преди това. Европейските фондове пък, изглежда, в доста по-голяма степен захраниха и укрепиха мафията у нас, отколкото да помогнат за сближаването на България с водещите държави в Евросъюза.

Ситуацията във Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата като че ли се влоши сериозно, вместо да има някакъв напредък след влизането ни в ЕС. Стана ясно, че премиерът и задкулисни играчи си назначават главните прокурори, които от своя страна станаха емблеми на порочния модел.

През последните две години най-могъщият депутат от ДПС Делян Пеевски бе санкциониран за корупция, но не у нас, а в САЩ и Великобритания. (Впрочем, той днес прецени, че трябва да коментира пред репортерите в парламента от името на ДПС и отпадането на мониторинга. Пеевски обяви, че това "изключително позитивен знак за България", че днес е един "хубав ден", както и че случилото се е успех за българското правителство.)

Скандалите около Иван Гешев, Борислав Сарафов, ВСС и политическите играчи тази година показаха ясно грозната истина за ситуацията в държавното обвинение.

Напредъкът в България и Румъния в областта на съдебната реформа и противодействието на корупцията вече ще се оценява в рамките на годишния цикъл за върховенството на правото в ЕС и редовните годишни доклади на Европейската комисия, както е за всички други държави членки на Съюза.

Специалният мониторинг отпада, но горчивият вкус остава. След днешната новина шампанско следва да отворят само някои от водещите ни политици, както и техните обръчи от фирми. Защото в България върховенство на правото и закона все още няма, а както изглежда, това няма да се промени още дълго време.

Друг е въпросът дали отпадането на МСП ще ни помогне за влизането в Шенгенската зона, на което и акцентираха днес представителите на мнозинството.