Можем ли да сме обединeни поне в бедствието?

Дежа вю, за съжаление - неприятно. Точно преди година отново преживяхме трагедията, която днес сполетя южната част на Черноморието ни.

Карловско и Черноморието

Преди една година точно по същия начин посрещнахме Съединението. В най-тежко пострадалите тогава карловски села Богдан, Каравелово и Слатина много хора все още не живеят в домовете си, инфраструктурата не е възстановена, при всеки дъжд улиците потъват в кал, а ужасът от преживяното отново и отново застига местните.

 През март месец те излязоха на протест с искания държавата да се задейства по-бързо и адекватно, припомняйки, че повечето техники и голямата помощ, е дошла от доброволни и дарители. Тогава от община Карлово възразиха, като обясниха, че инфраструктурата още не е оправена, защото процедурите по избор на изпълнител изисквали време, а хората не са получили допълнителна помощ, защото в голямата си част не отговаряли на критериите. Вече сме септември, а ситуацията не е много по-различна.

Институциите все така продължават да си прехвърлят отговорността, а най-фаталното е, че коритата на реките в трите населени места почти не са укрепени. Според кметът на Карлово вината е на държавата, според управниците – обратното. В действителност към момента – септември – отпуснатите пари за строителство са 17 млн. лв. от обещаните 70 млн.

В първите дни на тежките наводнения политици редица побързаха да симулират активност и подкрепа, изсипвайки се в най-тежко пострадалите райони, набързо се наснимаха – кой държейки лопата, кой прегърнал току що останал без цялото си имущество клетник, кои жизнерадостно щракайки селфита. След няколко дни ги нямаше, разбира се, отидоха да си правят PR по други места, а хората останаха сами с трагедията си.

През януари тази година в Богдан и Каравелово бяха на косъм от септемврийската трагедия, беше обявено и частично бедствено положение, а хората с ужас се молеха да не преживеят случилото се през 2022г.

Този 6 септември отново посрещнахме с бедствие – този път по Южното Черноморие. Царево, Ахтопол, Варвара, Синеморец, околните къмпинги и селца... Разрушени пътища и мостове, електричество няма на много места, загинали, изчезнали – стихията отнася всичко по пътя си.

Не всичко е пари

Разбира се, подобни бедствия не засягат само страната ни. Не е по-добро положението в някои части на Гърция и Турция. Разликите идват после, защото ако трябва да сме напълно обективни, в Гърция ежегодно има наводнения, и то доста по-тежки, но месец, два след това държавата отдавна се е погрижила, оправила разрушенията, минимализирала щетите. А ние все още не можем да възстановим селата и  градовете, пострадали преди година, какво остава за тези от последните дни.

Въобще не става въпрос само за пари. Намират се за толкова други, често далеч по-маловажни неща, ще има и сега. Но се разпределят бавно, разпределят се хаотично, трудно, липсва и ясна приоритизация. Хората, което се разбира и по думите на най-засегнатите от миналата година, реално не усещат осезаемо помощта от държавата, което означава, че нещо куца, и то много сериозно куца.

Коментарите и сега се люшкат между презастроено е, и - това е природа, не можеш да се противопоставиш. Тепърва ще се проверява дали наводненията са резултат от запушени от човешка дейност речни корита, което обаче е отражение на поговорката: „След дъжд – качулка”.

И вместо всеки да насочи енергията си към по-бързата помощ за пострадалите – дали финансова, дали чисто физическа, дали дори само с думи, и това бедствие се превръща в поредния повод да се хванем за гушите. Това не означава, че някой или някои нямат вина, не означава, че някой или някои не са си свършили работата, не означава да си затворим очите, но разликата между непродуктивното популистко говорене сцел трупане на лични или политически дивдиенти – е едно, а съвсем друго е дефинирането и постепенното разрешаване на проблема, за да не се повторят повече подобни трагедии. При нас първото е в излишък, второто май въобще го няма.

Съединението прави силата, но можем ли да го постигнем

За да се стигне до 6.09.1885г., се е случило обединение – в действията, в мислите, в разума на всички – обикновени хора, общественици, интелектуалци, държавници. Затова датата е една от най-светлите в историята ни, а проявената от всички зрялост, логично довежда до онзи паметен ден.

А в дни като тези на настоящото бедствие, наблюдаваме обратното – хвърчат обвинения във всички посоки, редица политици и кандидати управници използват момента, за да ударят по политическия опонент, други са на терен, но държейки просто кухи речи. Скоро очакваме и снимките на трети, които вече пишат патетични статуси кой крив и кой прав, но уж голямата им загриженост някак отстъпва място на предварително и видно старателно подготвения наконтен външен вид и заредено с клишета послание.

„Съединението прави силата” е девиз, колкото простичък, толкова и напълно верен. Но последните години ни конфронтираха сякаш безвъзвратно, всеки се е омотал в политическите си пристрастия, забравяйки, че всички сме българи и щем, не щем, живеем и ако искаме да я има България, ще трябва да продължим да живеем заедно.

Днес, 138 години по-късно, е редно да си зададем въпроса можем ли поне в такива моменти да го направим.

Честит празник!