Трактора и Черепа срещу Нургюл Салимова

Това обаче не попречи на плеяди журналисти трепетно да пишат анализи, коментари, други да публикуват в статии кратките си мемоари с Петров (Кристина Патрашкова), трети да носят бели китки на погребението му, макар да се оправдаваха, че това било в рамките на изпълнението на служебните им задължения (Миролюба Бенатова, която ако беше вярно казаното от нея, нямаше да се крие зад автомобили, за да не я видят колегите ѝ). Започнаха да ни заливат със спомени на негови близки, служители, приятели и прочее, които ни обясняваха какъв добър човек бил, какво бил направил за страната си, колко дарения направил и т.н. Със същия ентусиазъм сега очакваме кой топ журналист ще успее пръв да се докопа до интервю с Божков или ще успее да изтръгне разкриването на някаква отдавна чакана истина.

Интересен факт, типичен предимно за нашите географски ширини, е присъствието и на други популярни лица от всички сфери – шоубизнес, икономика, бизнес, спорт, адвокатура, прокуратура и прочее, което говори за безспорната свързаност на лица от ъндърграунда с всички други сфери. Липсваше само някой действащ политик, за да е пълна картинката. Абсолютно немислимо е подобна гледка в съвремието да наблюдавате в Германия например – лице от подземния свят (колкото и през последните години Петров да се опитваше да си изчисти имиджа) да бъде целокупно изпратено от плеяда скърбящи, някои от които са по върховете на областите, в които работят.

Границата между важното и клюките

И пак бързам да кажа – безспорно е, че и двете събития, касаещи Петров и Божков, имат и ще имат влияние върху важни знакови събития, които са и които ще се случат в страната ни, но някак не може да направи впечатление, че родните ни медии, между анализите, къде неволно, къде напълно нарочно идеализират и двата образа. А после някой ще се възмути от чалгизирането на нацията. Е, то този процес, уважаеми, включва и непрекъснатото запознаване на целокупния български народ с житието и битието на тази или онази изгряваща или залязваща звезда от родния ъндърграунд, както и изкарването и коментирането и на белите им гащи по медиите – за разлика от постиженията на Нургюл през годините, които надали някой от вас може да каже на примависта без да ги потърси в нета, убедена съм, че повечето знаят или поне са чували имената на съпругите на Петров и Божков, както и имената на спряганите през годините за техни любовници, знаят и техните интереси, увлечения, къде са живели, какви коли са карали, колко охрана са имали, на какво стойност се изчислява състоянието им. И все такава - жизненоважна - за ограмотяването ни и извисяването ни като хора информация.

Да, има важни въпроси, свързани с Петров и Божков, но те не са: от колко метра е стреляно по Петров (или поне този въпрос трябва да е важен само за разследващите, не за масовия лаладжия); украинци или българи са видели стрелеца; с какво е бил облечен той; колко милиона остава Петров и дали жена му или някоя от любовниците, ако са го дарили с наследници, ще се доберат до тях; колко имота е притежавал приживе той, както и не са: Божков в коя от къщите си ще се прибере; дали още е с последната си любовница или вече има нова звезда; жена му простила ли му е; и прочее глупости, които на момента взимат превес между сериозните и важни питания, касаещи влиянието им върху политиката и политиците ни, произхода на средствата им, обвиненията срещу тях.

Употребата на успехите на Салимова за бой по врага с партиен билет

За да бъдем напълно обективни, трябва да споменем, че победите на Нургюл бяха подобаващо отразени дори от наши т.нар. обществени, включително и действащи министри, които обаче използваха представянето ѝ, за да ударят по политическите си опоненти или идеологически врагове, като по този начин съвсем съзнателно принизиха и чувството на гордост на обикновените хора.

Въпросният министър използва успеха ѝ, за да ни обясни, че тя освен българка, била и туркиня (?), а пък българите сме прогонил преди 35 години стотици турци и къде сега сме тръгнали да се гордеем с Нургюл.

А така, казаха ли ви го, жалки българи, я си стойте кротко по ъглите и не се радвайте за успехите на едно момиче, които е родено тук и представя страната си по световните форуми, но според автора на въпросния господин, ние носим историческа вина и нямаме право дори изразим емоциите си. Къде сте тръгнали да се радвате, наведете ниско глави и се покайте, както ни се скара министърът!

Не се забавиха и други подобни популярни – предимно от Фейсбук лица, които също много държаха да натъртят, че тя била с турски произход, като паралелно с това тричаха политически си врагове. Въобще самата мисъл да вкараш в един статус успехите на Салимова и паралелно с това да плюеш по някой друг, е доста шизофренична идея, но знаейки как разсъждава една част от родните т.нар. обществени и популярни лица, та даже и политици – не бива да сме учудени.

Журналистика или клюкаристика

Самият факт, че журналистите трепетно следяха статусите на Черепа от последните часова преди прибирането му, самият факт, че като стадо овчици блееха пред терминала, самият факт, че сега леят безбройни статуси, касаещи особата му – често пълни с доста пикантерии, които въобще не би трябвало да присъстват в коментарите на всеки самоуважаващ се и наричащ себе си публицист, ясно говори както за нивото на медиите у нас, така и за цялостното ниво на политиката ни, а и на всички ни.

Защото да се интересуваш от генезиса на бизнеса на Божков и Петров, както и влиянието им върху ключови процеси, касаещи политиката и властта в страната, е едно, а уж между другото да се опитваш да героизираш или идеализираш Черепа или Трактора – съвсем друго. Всъщност и прекаленото и непрекъснато споменаване на който и да е двамата в контекста на знакови събития от последните години, неминуемо води както и да преекспонирането на влиянието им, така и до втълпяването в главите на масовия българин, че едва ли не няма нищо по-естествено от това такива хора да са сред имащите най-голяма власт. А после някой ще изхлипа жално, често същите журналисти, защо младите с такива темпове се опростачват...