Защо кризата в Нигер е важна за Европа и България

Вероятно сте прочели, че нещо се случва в Нигер. Вероятно смятате, че това е нещо чуждо и далечно. Всъщност, въобще не е така – Нигер, както и Африка, все още са основна част от механизма на Запада, посредством модерния колониализъм. Същият този Запад, от който България вече е част.

Нещата могат да бъдат опростени много кратко – Нигер е една от най-бедните държави на света. Животът там се финансира почти изцяло от дарения на САЩ, Европейския съюз и заеми от МВФ и Световната банка. В замяна, те диктуват голяма част от политиката на Нигер и държавата, която има едни от най-големите залежи на уран в света и най-качествените мини, е най-големият доставчик на уран за ЕС. Между другото и гипс, злато и други ценни руди, но това ЕС взима просто, защото може. Важното е уранът, който освен стратегически ресурс, в момента е особено важен, тъй-като преди войната в Украйна, основен доставчик на горивото бяха Русия и Казахстан. Ако Нигер падне, ЕС губи 3-те си основни източника на уран. Същевременно, във Финландия построиха ядрена централа, а в Швеция обявиха нова, а Франция и други близки държави разчитат на ядрената енергетика за своето бъдеще. Нигер също така има най-качественият уран, според някои източници.

Ако Русия сложи ръка на урана, тогава Европа има сериозни проблеми. За това Франция поощрява военна намеса в Нигер, а САЩ прати Виктория Нюланд да преговаря и впоследствие също заговори за военна намеса. 

Сега по-сложното – как се стига до тук? 

За целта е нужно да знаете две неща – моделът на колониализма, който никога не си е отивал и това как африканските държави са особено уязвими към него.

Колониализмът се счита за нещо в миналото. Европейски държави са колонизирали Африка, като са изнасяли масово ресурси от континента, които ресурси водят до сегашното високо ниво на качество на живот, при което огромна част от осигуряването на сурови ресурси идва на нищожна цена, а местните могат да работят предимно в сектора на услугите и така да създават изобилие от услуги и удобства. Когато повечето държави в Африка печелят своята независимост, обаче, това съществуване е заплашено – докато не се развива схемата със заеми и външна помощ, в замяна на търговски договори. 

Много е просто – Западът дава пари и храна на африканските държави, а те, в замяна, продължават да копаят същите сурови ресурси и да ги изпращат на безценица. Вече всичко е официално, подписани са търговски договори и дори се случват избори, при които “демократично” избрани президенти и премиери подписват доброволна колонизация. Това, впрочем, е част от причината за стратегическата важност на украинската пшеница, която се използва до голяма степен да изхранва тези държави.

Нигер по богатство е на 180-то място от 195 държави в света. Парадоксално, тази държава, в която има сериозен проблем с осигуряването на храна, тъй-като 80% от територията й е в пустинята Сахара, има едно от най-високите нива на раждаемост в света – 7,1 деца на всяка жена. Поради състоянието й да изнася предимно ресурси към Запада, тези в момента около 12 милиона деца под 15 годишна възраст, ще работят на практика в робски условия в мини за уран, гипс и други. Но алтернативата също не е приятна – ако Нигер откаже да изнася тези ресурси, храната от Запада ще секне и населението от 25 милиона с 49% деца няма да има какво да яде. 

Но младите народи понякога избират бъдещето дори с цената на моментното страдание. Това е и тяхното положение – Нигер със сигурност знае, че Вагнер и Русия няма шанс да окажат нищо повече от символична подкрепа пред САЩ и мощта на колониалната империя на Европейския съюз. Държавите от африканския съюз ECOWAS вече заплашват с военна интервенция – а те имат шокиращите 362 милиона души население, спрямо 25-те милиона на Нигер. Армията на Нигерия, най-голямата държава в съюза, е 230,000 души с още 57,000 резерви – а като млада нация, от населението й от 211 милиона души, 83 милиона са годни за военна служба. За сравнение, Нигер има 12,000 души в армията си. Не само това, а военните от Нигер до преди преврата са водили редовни учения със САЩ и са напълно наясно за технологията и разузнаването, с което разполагат.

Това е сериозен проблем на модерния колониализъм, който тепърва ще се вижда – докато САЩ и държави като Франция мислят за ресурси, които да осигурят удобен живот на своето население със средна възраст 44 години и смятат, че африканците също искат просто мир и спокойствие днес, средната възраст в Нигер е 14,4 години. Те не мислят за следващите 10-20 години, а за следващите 60. И в този контекст нещата вече изглеждат различно. 

А какво ще стане когато се намеси Китай, който вече показа с Иран, че може да предложи много по-практични условия от Запада, при които държавите не са санкционирани и мачкани, а имат поне някаква надежда да се развиват в бъдеще? Защото ако подкрепата от Русия в Нигер вероятно ще е символична, Китай работи в Африка от десетилетия и може да даде много сериозна подкрепа, ако някоя друга държава реши да отхвърли Запада.

Разбира се, докато водещи от Запада са Виктория Нюланд, известна с действията си по време на Майдана в Украйна и Еманюел Макрон, който дори няма деца и не може да си представи какво е да мислиш за бъдещето им, надали ще видим промяна. Но президентските избори в САЩ са следващата година и Доналд Тръмп е един от кандидатите – а по време на неговото президентство, Нюланд напусна администрацията, редом с огромна бройка служители с нейната идеология. Така че, това не е просто “вредна американска политика”. Това е вредна политика на една част от статуквото в САЩ.

Източник: Труд