Вашият сигнал Връзка с Флагман
Управител:
Веселин Василев, email: v.vasilev@flagman.bg

Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Икономиката до лятото - можеше и по-зле да е

Ключови думи: икономика преди лятото, анализ, можеше да е по-зле

През 2023 г. европейската икономика ще трябва да се справя с няколко предизвикателства, забавящи растежа. От едната страна краткосрочно неблагоприятно въздействие имат нарушените вериги на доставки и по-скъпата енергия заради войната на Русия срещу Украйна. Най-високата инфлация от четири десетилетия свива разполагаемия доход и пренарежда структурата на продажби, печалби и инвестиции, като в същото време предизвиква най-рязкото повишаване на лихвите от създаването на еврото с всички последици за кредитите и потреблението, пише economic.bg.

Към това добавяме и дългосрочните бариери пред растежа – ниска предприемаческа активност, технологично изоставане в новите индустрии и услуги, застаряване на населението. А заедно с това изглежда този път – за разлика от периода след финансовата криза от 2008 г. – Китай няма да е моторът, който с висок растеж и вътрешни стимули да издърпа експортно-ориентираните традиционни производства в Германия и останалите развити икономики в еврозоната.

Виждаме ли всичко това в данните? Спадът на износа на Китай за юли – 14.5% спрямо същия месец на 2022 г. – изненада дори песимистите; за цялото първо полугодие се натрупва спад от 5% на годишна база. Охлаждането на китайската икономика дава ефект и върху Европа, макар предварителната оценка за БВП на еврозоната през второто тримесечие да показа минимален ръст – 0,3% спрямо предходното тримесечие и 0,6% спрямо година по-рано. B Германия БВП остава непроменен спрямо първото тримесечие, в Италия – втория най-значим търговски партньор на България в еврозоната –  има лек спад от 0,3%.

Същевременно, индексът на промишленото производство за преработващата индустрия в Германия отбелязва пореден спад през юни – 1,5% спрямо май и 1,7% на годишна база, като от началото на годината стойностите са трайно под нивата от предкризисната 2019 година. В Италия преработващата индустрия отбелязва лек ръст през юни спрямо май от 0,7%, но спрямо юни на 2022 г. вече има спад от 0,1%, а за цялото полугодие той достига 1,9%.

Съчетанието между постепенно разрешаване на енергийната криза, затягането на монетарната политика и забавянето на растежа в глобалната икономика се проявява в осезаемо поевтиняване на суровини и основни групи промишлени стоки. През юни индексът на цените на производител в еврозоната за пореден път е отрицателен – спад от 0,4%, като дори без енергийните ресурси има спад на цените с 0,3%. За пореден месец реалният индекс на продажбите на дребно отчита спад на годишна основа – 1,4% през юни, като високата инфлация въздейства силно на покупките на хранителни стоки, при които падът е дори още по-висок – 3,5% спрямо същия месец на 2022 г.

Доколко тези процеси влияят на стопанската активност в България? Краткият отговор е – значително, но с някои нюанси. Отвореността на българската икономика почти автоматично пренася забавянето на външното търсене на суровини, енергия, индустриални и потребителски стоки в по-нисък износ оттам – по-слабо натоварване в промишлеността. За четвърти пореден месец пред юни стойността на износа на стоки отчита спад на годишна база – за месеца свиването е с 15,6%, а за цялото полугодие – с 3,1%. Към момента намалението се дължи основно на по-малко износ на електроенергия, течни горива и растителни масла (т.е. слънчогледово олио) – в някакъв смисъл, това е ефект от нормализацията на пазарите, а рекордите през 2022 г. трябва да приемем за еднократни и плод на изключително стечение на обстоятелствата.

Също спад има и при някои преработени суровини и материали – метали, химически продукти – за които това е резултат както от по-ниски обеми и по-ниски цени. Същевременно износът на машини, съоръжения и потребителски стоки все още отбелязва ръст.

Влошаването на външното търсене се вижда и в индексите на промишленото производство. Общият индекс в индустрията за шести пореден месец отчита спад в реално изражение на годишна основа през юни – 9,3%, но все пак за втори месец има минимален ръст (0,7%) спрямо предходния месец. Основният принос за този значителен спад безспорно е на енергетиката, но в преработващата промишленост също индексът показва отчетливо намаление – 6,2% спрямо юни 2022 година. През май и юни има минимално подобрение на месечна база, като обаче динамиката е доста неравномерна в отделните индустрии. За момента случващото се може да се приеме по-скоро за „отрязване на върха“, или изчерпване на конюнктурните фактори от миналата година, което връща производствената активност на нивата от началото на 2022 г., но с около 6% над средното за цялата 2021 г. и 8% над средното за 2019 година.

Промените в цените на производител са потвърждение на динамиката на глобалните пазари и потвърждават значителната отвореност на българската икономика. През юни общият индекс е с 10,9% по-нисък на годишна база, като цените се върнаха на равнището от януари 2022 година. Изключвайки енергийните ресурси, цените в преработващата промишленост отчита намаление от 5,5% спрямо юни на миналата година. Динамиката е разнопосочна – в тежката промишленост, преработката на базови суровини и производството на индустриални стоки за междинно потребление цените спадат спрямо миналата година, докато при производството на машини и съоръжения, както и потребителски стоки все още нарастват на годишна база.

Вътрешното потребление в България също засега изглежда силно – продажбите на дребно продължават да нарастват в реално изражение независимо от високата инфлация, за разлика от общата тенденция в еврозоната. Ръстът на годишна база през юни е 2,4%, а при хранителните стоки – 4,2%. Едното логично обяснение е високият ръст на заплатите, който засега поддържа, макар минимално, нарастване на реалния разполагаем доход на домакинствата; продължаваме да имаме и рекордно ниска безработица.

Другото е продължаващата кредитна експанзия – въпреки ясната посока на повишаване на лихвите в еврозоната, в България търговските банки поддържат лихвите по ипотечните заеми на исторически рекордно ниски нива, а общата стойност на отпуснатите кредити нараства с 18% на годишна база до края на юни. Може би жълта, ако не червена, лампа трябва да се види в поредния за второ тримесечие спад на издадените разрешения за строеж на жилищни сгради – както общо за страната, така и в София.

Песимизмът е полезен, ако насърчава благоразумни стопански решения. Все пак е по-добре най-черните прогнози да не се сбъдват. Видяхме го нагледно в началото на пандемията – сметки за свиване на икономиката с една трета, за половин до един милион безработни, за много предстоящи години на затворени бизнеси, и т.н. Когато Русия нападна Украйна очакванията също бяха мрачни – глад, енергийна криза, режим на тока, скъпи горива и суровини, затворени заводи, рекордна инфлация и т.н. И двата случая последващите развития се оказаха по-благоприятни.

Сега сме в огледална ситуация – лека-полека започват да се проявяват структурните предпоставки в европейската и българската икономика, ограничаващи инвестициите, производството и потреблението. Неизбежната „нормализация“ на паричната политика – по-високи лихви и ограничаване на кредитирането, както и стопяването на еднократните ситуационни рекорди в износа на горива, ток, олио, боеприпаси и др. под. – не би трябвало да изненадват никого. Засега поне охлаждането в българската икономика не е бързо и дълбоко, а в някои индустрии високите темпове на растеж се задържат.

2
Коментара по темата
2.
Ако не беше войната
14.08.2023 16:28:34
Щяхме да сме се оправили вече.
Да благодарим на товариш Путин за "светлото" бъдеще,което ни осигури в следващите 2-3 години
1.
Булгаристан
13.08.2023 21:39:10
Xaxa паляците не плащат,нямат хора и пак не дават свестни заплати,а еврото чука на вратата, заплати реално в момента трябва да са 2000-2500лв. минимум,но тъжният работник е сам за себе си!
  Добави Коментар
Следващата седмица е повратна точка за 4 от зодиите От 17 до 23 февруари ни очаква период, изпълнен с позитивна енергия и вълнуващи възможности Санторини: Повишена деформация на земната повърхност Сеизмичната последователност в морския район на Анидро, между Санторини и Аморгос, е в относителен спад
Мъжете имат повече мераци към Виктор от "Ергенът", отколкото жените Със старта на новия сезон на "Ергенът" името на Виктор Русинов се оказа едно от най-често споменаваните в родния ефир Пенсията да стане поне 1000 лева За това настояват пенсионери 
Получи 1100 лева сметка за вода В стопанския двор до тях имало авария, която навъртяла рекордната сметка Вегани погнаха нова водеща на бТВ заради тази снимка Заради заклано прасе, мнозина я намразиха 
Има ново гадже, но го крие Това подсказва най-новата песен на певицата – „Сините ти очи“ Тази турска звезда заведе семейството си на скъпа почивка Плащат по 500 долара на вечер на Малдивите, ще останат там поне до март
Риалити звезди станаха родители Неделчо записва подкаст, докато Ния ражда Тази кифла от Ергенът е новата на милионера Гущеров Високата блондинка и милионерският син повече от два часа се забавляваха в заведение на малка уличка, успоредна до булевард Витоша
Спешни мерки след този бой ММС осъди хулиганските прояви Новият сезон на това предаване започна с разтърсваща история Първата мисия за сезона ги отведе в монтанското село Горна Вереница, където един 8-годишен герой и неговият всеотдаен дядо оцеляваха в стара, рушаща се къща