Когнитивният дисонанс при отнемането на автомобили от пияни и дрогирани шофьори

Когнитивният дисонанс е интересно състояние на ума. Термин от психологията, който описва конфликт в човека, обикновено причинен от факта, че вътрешните разбирания за света не съответстват на истинската реалност. Когато действието, което трябва да предприемеш, противоречи на вътрешните разбирания, морални ценности, чувства, емоции, идеи или обратното. Магнитудът на дисонанса може да е различен, в зависимост от количеството или качеството на идеите, които си противоречат в съзнанието.

В същото време неоспоримите закони на физиката работят и няма да спрат да работят. Например Третият закон на Нютон, който казва, че всяко действие в природата има обратно по посока и равно по-сила противодействие. Когато автомобил се забие в друг, силата на единия действа в обратна посока на другия. Ако са с равна маса, ще останат на място, ако не са – единият ще надделее над другия. Ако пък блъснатият от връхлитащата кола е пешеходец, чието тегло е над 10 пъти по-малко от това на колата – резултатът е повече от ясен.

От няколко дни се чудя как да възприема новите промени в Наказателния кодекс, според които в демократична уж България, където действа Конституция, се отнемат автомобили от пияни и надрусани шофьори.

Мярката е крайна, безспорно, но и необходима. Поне така изглежда пред една част от обществото – вероятно за близките на хилядите невинни убити по пътищата от пияни шофьори. Вероятно дори и за най-обикновения съвестен водач, който не си позволява да пие дори и една бира, преди да седне зад волана.

От друга страна е прекалено крайна – вероятно основно за тези, които вземат лекарства по рецепта, които нищо чудно да се окажат като положителни проби за наркотици – било то амфетамин, метамфетамин или опиати – на дисплея на очевидно неработещите коректно тестове. Сигурно недоволни са и обичащите да си пийват, преди да се пуснат по „магистралата за Слънчака”. Все пак те вече реално могат да загубят колата си заради вредния си навик. Но се чудя. Чудя се какво да мисля, както може би и мнозина.

Как така например държавата иззема частна собственост, при положение че във върховния закон, който сега искат да променят някак си и без Велико народно събрание, пише ясно в чл. 17, ал. 1 „Частната собственост е неприкосновена”?

Едновременно с това обаче отдавна ми е и писнало да чета за поредния убит от луд шофьор на пътя, писнало ми е да ходя по катастрофи, които впоследствие се оказват причинени от надрусан или пиян хлапак или дядо. Писнало ми е и вероятно на повечето от вас също им е писнало да четат поредното „Извънредно!” или поредната „Тапа заради катастрофа на АМ „Тракия”. Или за поредния осакатен, за когото всячески цяла област събира кръв само и само да могат близките му да го зърнат отново жив – невинаги успешно.

Но не знам какъв е правилният отговор. „Ма*ната им на джигитите, да им взимат колите, като карат пияни!” Бих взел такова крайно мнение на секундата, ако това беше единственият фактор. Но не е.

Абсолютно вярно е, че се изтрепаха по пътищата. Само за тази година – за едва 6 месеца, са задържани над 600 пияни и надрусани шофьори само в Бургаско, съобщи директорът на ОДМВР-Бургас вчера. Със 100 повече спрямо миналата година за същия период.

Не знам дали това е свидетелство, че полицията работи повече, или че хората пият и друсат повече. Което и да е обаче е досущ като вечния полицейски въпрос: „Вие още ли биете кучето си?”. И да е едното, и да е другото, пак означава, че има проблем и той е сериозен. Защото ако полицията работи повече, значи хората винаги са пиели и друсали, колкото сега. А ако хората пият и друсат повече сега, отколкото преди... няма смисъл да обяснявам защо това е лошо.

Истината е, че някои хора просто отказват да приемат, че когато карат пияни или под въздействието на други упойващи или „вдигащи” вещества, поемат риск. Не толкова за самите себе си – решението да го правят и дали да пазят живота си все пак е тяхно. Рискуват живота на хората около тях. И пак изниква оня природен закон, който създава когнитивния дисонанс в случая.

"Всяко действие в природата има обратно по посока и равно по-сила противодействие"

Да. Когато очевидно не те стряскат солидните глоби, когато невъзмутимо сядаш зад волана, полюлявайки се по пътя си до колата след поредната дискотека или както е модерно сега „клуб”, и когато дори не се плашиш и отвращаваш на стотиците кадри с разчленени и буквално смлени човешки тела между смачкани ламарини, противодействие ще има, пък било то и крайно.

Като старата поговорка – „Каквото повикало, такова се обадило”. Стана ясно, че ако държавата в крайна сметка реши да реши нещо, което счита за проблем, винаги ще намери начин. Пък бил той и толкова краен, че може и съвсем спокойно да се окаже противоконституционно.

Още в самото начало се заговори, че е възможно поправките в НК или по-скоро нововъведенията, да бъдат оспорени пред Конституционен съд. И нищо чудно, защото реално не би следвало да може да съществуват в този си вид без поправки в Конституцията, при положение че в същия, споменат горе чл. 17, но в ал. 5, пише ясно, че „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”.

В случая има конфликт, защото според промените в НК колата задължително се отнема, ако е собственост на хванатия пиян или надрусан шофьор. Въпреки че го има черно на бяло – „...при условия, че НЕ МОГАТ да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение”. Сиреч – ако човекът може да плати глоба или административно наказание, или както е описано сега „равностойността на колата” под формата на глоба, няма смисъл частната собственост да се отнема и дори би следвало да е незаконно.

Това обаче е интересно за малцина. Нека сега тази мярка действа за назидание на хилядите, които карат пияни, казва по-голямата част от обществото. Нали? Нека малко се уплашат, ако изобщо това е възможно и алкохолът и наркотиците не са се превърнали в някакво ежедневие за пишман шофьорите.

Дали е крайно? Да, със сигурност, но пък има аналогични закони в страни на запад, които не са в челните места в статистиката по убити на пътя на глава от населението в Европа. За разлика от България.

Дали е нужно? Да, нужно е, защото изглежда някои хора не се плашат от предвидените в закона глоби, не се плашат и от кратък престой в общежитията в Дебелт, където обикновено се озовават прегрешилите за втори път след условна присъда, каквито съдът обича да издава за първо нарушение. Барем се уплашат, че може да им вземат колата. Но едва ли. Някои неща са по-силни и от нас самите.

Дали е морално обаче и по-важното – законно? Не знам. Реално, считано отпреди 2 дни, е узаконено, но методът може би е спорен.

По-скоро обаче проблемът е, че се създава прецедент, който дава в ръцете на държавата по-голяма от нужното власт. Същата тази държава, която се е разраснала у нас до такава степен, че за пореден път ни прави лидери по нещо в Европа – в броя на държавни чиновници на глава от населението и съответно бюрокрацията напук на електронното управление. Същата тази държава, която повечето Българи отричат и за лицето на която под формата на Народно събрание не са дори и гласували. От непукизъм.

Днес държавата отнема колата ти, ако си карал пил или надрусан. Няма лошо. Въвежда промени в закона скоростно, толкова бързо, че хората нямат възможност дори да разберат, че са въведени промени. Но започва каскаден ефект, който плавно променя облика на България.

Утре решава, че хладилникът ви трябва да бъде иззет, защото не се грижите добре за него или защото хаби прекалено много ток и замърсява природата и озоновия слой – съобразно например директивите на една друга бюрокрация в един белгийски град. Другата седмица измислят нещо друго.

И малко по малко се озоваваме в страна, където Държавата има власт над Народа, а не народът – власт над държавата. А другия месец какво ще правим?