Внимателно! Да не накърним правата на рецидивиста с макетния нож

Докато отговорните лица продължават да си прехвърлят топката, а станалата печално известна скандална съдийка ни се лензи щастливо от екрана, хората в цялата страна показаха своето ясно отношение към случващото се – както към въпросната Татяна Гьонева, така и цялата съдебна система, както към жертвата, така и към изрода рецидивист. Макар на места да имаше явни опити протестите да бъдат политически употребени, развяваха се и плакати за приемане на вече отхвърлената от Конституционния ни съд Истанбулска конвенция, в София се появиха и неадекватно ухилени политици, които явно мислеха, че са на поредното чаено парти с кексчета, направени от възлюбената им, докато радостно се селфираха с феновете, стана пределно ясно, че хората отлично съзнават неадекватността и прогнилостта на съдебната система. За това допълнително допринесе и становището на

Съюз на българските съдии (или казано по-просто - гарван гарвану око не вади)

Вчера от ССБ (Съюз на съдиите в България) излязоха с пространно становище, в което акцентът беше, че общо взето некомпетентни лица не е добре да коментират случая. От една страна, поне според някои, може и да са прави, въпреки че в едно демократично общество реакциите срещу откровената несправедливост са задължителни, а когато говорим за професии като тяхната – крайно належащи даже. Освен това, дори и да ви звучи клиширано, съдът има за задача укрепването на законността, да защитава правата и интересите на гражданите. Когато от дълги години мнозинството от хората не усещат никаква закрила, дори напротив - често пъти виждат съда и съдиите като действащи в подкрепа на извършителите, значи има сериозен проблем и не, това не е никак субективно.

Вероятен извършител, съществуваща опасност да се укрие, но...пуснат

Интересен момент представляваше и изреждането на фактите, в което отново става ясно, че Районен съд Стара Загора е приел, че „събраните по делото доказателства установяват опасност обвиняемият да извърши престъпление в бъдеще или да се укрие”, обаче въззивният съд отменя определението на районния съд, макар да „приема за правилна преценката на първостепенния съд, че съществува обосновано от доказателствата предположение, че обвиняемият е нанесъл на пострадалата многобройни травматични увреждания”.

Доста трудно е да бъде адекватно обяснено това противоречие в мисловния процес на съдебния състав, вероятно само психиатър би могъл да постави адекватна диагноза. Как хем признаваш напълно реалната опасност въпросният да е извършителя и да се укрие, хем едновременно с това го пускаш на свобода? Не, няма никакво законово оправдание в тези алогични действия на съдиите. Нещо повече, в една нормална държава, именно те, с това си решение, биха се превърнали в подсъдими, бъдете сигурни.

Следва абзац, който ни разяснява, че т.к. не знаем всички подробности по делото, е „почтено” да съобразим в обществената дискусия. Това е факт – не сме запознати с всички подробности, но и тези, които знаем, са крайно фрапиращи. И ги знаем заради медиите, иначе щяха да останат скрити, а извършителят щеше да продължава да заплашва жертвата и нейните близки, току под благосклонния поглед на родната съдебна система.

Внимателно да не накърним правата на рецидивиста

По-надолу ни уведомяват, че „самото привличане в качеството на обвиняем, което представлява ясен и категоричен знак от страна на държавата към този гражданин, в обичайните случаи е достатъчна принуда, за да се подчини обвиняемия...”, както и че „в България не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието”. Това означава, че във всеки отделен случай прокуратурата и съдът са длъжни да търсят най-малката по сила принуда, която е „годна” – казано на най-прост език, а към момента действащото законодателство, много повече се грижи за правата на обвиняемия и евентуален извършител, внимавайки да не му окаже по-голяма принуда.

Ако съдиите считат, че определен член им връзва ръцете, да протестират, да поискат законотворецът да направи адекватни промени. Но да сте чули някога за протест, в който съдиите да говорят, че в законите ни са накърнени правата на жертвите, че буквата на закона ги ограничава, че се нуждаем от спешна ревизия на сега действащото законодателство, от ревизия на НПК? Не, те просто констатират, че според еди кой си член и закон, могат или не могат да направят това. Разбира се, това също е много условно, защото хиляди пъти сме били свидетели, че поради една или друга причина, самите те четат буквата на закона, както им е угодно.

Не по-малко безумен е следващият абзац, в който вече на уважаемия читател му се набива канчето, че „Има редица научни изследвания, че саморазправата с насилника задълбочава травмата на пострадалия, тъй като той/тя поема отговорността и за насилието, извършено над насилника” – това не знам как точно да го тълкуваме, но вероятно отговор ни дава следващия пасаж – „Постижение на цивилизацията, което има дълбок резон, е обвиненият в извършване на престъпление да се смята за невиновен до влизане в законна сила на присъда”, който вече затвърждава мнението, че от ССБ са доста загрижени за правата и здравето на обвиняемия, сакън някой да не му посегне. Ех, да бяха проявили и поне малко емпатия към зверски накълцаното момиче, но не би.

Пазете честта на съдията

Следва и обвинение, че всички сме се провалили, за което говорят „Отношението към съдебния състав от Окръжен съд Стара Загора и най-вече към съдията докладчик, както и „оповестяването на личните данни за наказателен съдия” – интересно, ССБ ще вземат ли отношение по отношение на това, което направи съдия Гьонева, а именно публично оповестяване на имената на жертвата, докато тези на извършителя бяха съобщени с инициали? Това нейно действие как да го тълкуваме?

Две паралелни реалности

В становището за пореден път прозира крайната степен на отдалечеността от реалността на съдиите. Застанали като някаква свещена крава, гледайки ни отвисоко, редят безумни слова, в които не прозира и грам желание или интелектуална възможност за морална и адекватна преценка. Нещо повече, въпросната гилдия нито съзнава, нито се интересува, че именно тази съдийка и подобните на нея уронват и без това достатъчно накърнелия съдебен престиж. Видно, че въпросната няма да си подаде оставката, нещо повече, с ухилена физиономия ни обясни, че нямало да се хвали, но всички знаели какъв голям професионалист била. А ще се намери ли някой от гилдията да ѝ я поиска?

Постоянните оправдания със закона все повече ни говорят, че вероятно всеки би могъл дословно да следва написаното в норматива, нали така? Или пак опираме до вече написаното – ако законът е толкова остарял и несъвършен, вие, неуважаеми съдии, колко пъти излязохте на протести, в които призовавате да бъде спешно осъвременен? Реторичен въпрос...

А някой обели ли дума, че се касае за рецидивист? О, да – отново медиите разкриха, че това не е първата подобна проява на въпросния примат. Нима не е задължение именно на съдията да вземе под внимание и предишни прояви на обвиняемото лице, за да прецени дали трябва да го задържи или пусне? Вариантите са няколко – съдията, поради неясни причини, не е запозната с предишните действия на обвиняемия – това означава крайна некомпетентност и невъзможност да изпълнява функциите, за които е на тази позиция. Да бъде отстранена! Втора опция – знае, но не намира за проблем, че се касае за рецидивист. Да бъде отстранена!  Трета опция – намира го за проблем, но е финансово стимулирана да си затвори очите. Да бъде отстранена!

Оправданието, че правото не търпи интерпретации и емоции, вероятно на пръв прочит би било вярно, ако обаче не пропускаме тънката подробност, че в основата на човешките права е моралът, а правото има не просто отношение, а задължение към затвърждаването на справедливостта. Именно моралът стои в основата на появата на законите. Нещо, което от години не е така в България, дори напротив – ята безморални елементи разяждат системата, погазвайки основата, на която стъпват законите.

За гнилите ябълки

Между другото, още пред много години Лозан Панов призова съдиите да не мълчат, защото така увеличават гнилите ябългки сред тях. Споменавам неговото име, защото той често ни е даван за пример от голяма част от политиците и колегите си. Та, именно той, през 2015 година, призова колегите си да „обясняват решенията си и да протегнат ръка към медиите, които са посредникът с обществото”, допълвайки, че "Ако в системата на българското правосъдие има "гнили ябълки", то нека с мълчанието си и бездействието си да не допускаме гнилостните процеси да се разпростират върху цялата съдийска общност”.

За гнилите ябълки още през 2014 г. открито говори и тогавашният френски посланик у нас – Ксавие дьо Кабан – на пръв поглед скандална чужда намеса в работите на (уж) независимата съдебна система, но всъщност израз на дълбокото възмущение и позиция, която затвърждаваше, затвърждава и към момента и мнението на обикновения българин – съдебната система е прогнила – не от вчера, не от онзи ден, от много години.

У нас все още преобладават магистратите, свързани с режима отпреди 90-те, учили тогава, практикували и тогава, и сега – при доста променената реалност. Липсва отчетност, няма прозрачност, няма контрол, тегне масова некомпетентност и порочна финансова зависимост.

Трагичният случай в Стара Загора извади на показ всички слабости, както и най-грозната същност на тези, от които ние очакваме адекватни решения. А цялото становище на ССБ разкрива безочието на тази привилегирована каста, която вместо да замълчи, защото на нещо друго, по-адекватно, явно не е способна, тя излиза с позиция, която има за цел да ни разясни, на нас – непросветените, колко некомпетентни и виновни сме, без въобще въпросните да си дават сметка, че ако не бяха „непрофесионалистите”, ако не бяха медиите, ако не бяха обикновените хора, този изрод щеше да продължи да се разхожда на свобода, заплашвайки жертвата и нейните близки. Защото както разбрахме, е имало и заплахи за живота на момичето, но неуважаемите магистрати разбраха и за тях от медиите.

В тази позорна сценка, разиграна от аморални същества, нито е била отчетена адекватно степента на извършеното, нито, макар да е преценено, че има „опасност обвиняемият да извърши престъпление в бъдеще или да се укрие и съществува обосновано от доказателствата предположение, че обвиняемият е нанесъл на пострадалата многобройни травматични увреждания”, е адекватна мярката спрямо него, нито е адекватна последвалата реакция на съдията, нито е адекватна позицията на ССБ, нито има нещо нормално, разумно, съотносимо, морално. Съдебната система отдавна вече не пази и защитава хората адекватно, а следвайки единствено буквата на закона, следвайки лични финансови интереси, одобрича на последвало страдание и без това изтерзаните жертви.

Къде тук е преценката на въпросния съдебен състав, къде е несъгласието с медицинската експертиза, къде е изискването за повторна, къде е моралният компас, който би трябвало всеки магистрат да следва? Ако у вас, неуважаеми, няма никаква емпатия към жертвите, ако вие нямате очи да видите какво причинява един изверг, ако нямате вътрешно убеждение, че този човек трябва да бъде задържан, защо тогава заемате толкова отговорна позиция? Ако сте толкова безсилни, ако сте с толкова вързани ръцете от закона, ако от вас нищо не зависи, защо сте ни тогава?