Как Тина Търнър се озова в комунистическия Бургас - една история за безплатните съветски танкери с гориво
Общинският съвет в Бургас обсъжда във вторник дали да се постави паметна плоча на Тина Търнър на фасадата на една от спортните зали в града - „Бойчо Брънзов“. Тя е на практика най-старата. Намира се в ж.к. „Зорница“. А причината именно там да се постави такава плоча е, че в мрачни комунистически времена - през 1981 година, в нея концерт изнася покойната вече американка.
От днешна гледна точка изглежда сюрреалистично - насред мрачна тиранична държава и сив работнически град се появява самата Тина Търнър...
Тина Търнър разпали страстите в Общинския съвет на Бургас
По онова време България ползва благата от топлите прегръдки и целувки между другарите Тодор Живков и Леонид Брежнев. Съветският партиен и държавен ръководител решава да възнагради послушанието на куклата си на конци като ѝ подарява ежемесечно безплатни танкери с нефт. Трудно ми е да посоча бройката им, но тя надхвърля необходимото количество за преработка в „Нефтохим“. По тази причина излишъкът се препраща директно за продажба на световните борси. И в края на 70-те страната ни се вижда с много пари.
Магазините са реално празни, лека промишленост или няма, или е незабележима, но държавата решава да преразпредели тези излишъци не към запълване на магазините със стоки, а към зрелища.
Започват да пристигат скъпоплатени западни изпълнители, които изнасят концерти в мрачните комунистически зали, а Българската телевизия (БТ) пък, по свои си направления, кани световни звезди за участия в новогодишните ѝ програми. Така у нас се появяват актуалните тогава Аманда Лиър, Ейми Стюърт, Сара Воон, Прешъс Уилсън с „Иръпшън“, „Мейууд“, „Да шортс“, „Сарагоса бенд“, Къртис и „Да бумбокс“... И Тина Търнър.
Този разгул приключва през 1986 година, малко след като Горбачов спира танкерите, а валутата от безплатния нефт свършва. Това може лесно да се забележи по новогодишните програми на БТ.
Последната с чужди гости е от новогодишната нощ на 1985 срещу 1986-та. Но все пак е важно да се отбележи, че едно е да имаш торба с валута и да поканиш някого, друго е той да реши да дойде, знаейки каква печална слава има нашата страна - „българския чадър“, атентатът срещу папата през същата тази 1981 г., извършен от турчина Мехмед Агджа, който година преди това е скъп гост на Държавна сигурност и обикаля луксозните ни хотели по морето и в София...
И все пак Тина Търнър е дошла и е пяла. В тази малка сива зала. Напълно намясто е поставянето там на паметна плоча.