Бойко Борисов се върна на входа и на изхода на властта

През последните няколко месеца на Бойко Борисов непрекъснато му се трупат поводи да празнува. От 2021 г., когато приключи животът на последното му правителство, не бяха един и два моментите, в които изглеждаше, че партията му ГЕРБ стремително и безвъзвратно се свлича по нанадолнището. При последното раздаване на картите обаче Борисов отигра ръката си толкова успешно, че сега политическото му бъдеще е почти розово, пише вестник Сега.

Да направим равносметката. Най-напред, привлече ПП и ДБ за коалиционни партньори, с които заедно направиха правителство. Това беше огромна победа. Хората, които съвсем доскоро обвиняваха герберите, че са разсипали държавата с некомпетентност и корупция, изведнъж ги приеха за съюзници във властта. Така утре, ако десните политици наново подхванат мантрата за корупционния модел на ГЕРБ, Борисов спокойно може да им отвърне – като сме такива мафиоти, защо се съгласихте да управлявате заедно с нас? И какво ще му кажат?

Второ, Борисов постигна сделка за ново правителство, което да управлява от края на годината, този път на неговата партия и с негов премиер – Мария Габриел. Такава е договорката му с ПП и ДБ. Колко хубаво ще му бъде – да разполага с кабинет, който да се поддържа от най-ожесточените му (вече бивши) противници! Отметнат ли се, ще може оправдано да им се гневи, че са го зарязали, след като той е изпълнил своята част от сделката. И тук печели по точки пред десните.

А сега вече разполага и с контрола върху парламента. Миналата седмица, цели три месеца, след като заработи Народното събрание, най-накрая бяха избрани шефовете на парламентарните комисии. Това размотаване само по себе си беше чист скандал. Парламентът стоеше на един крак в продължение на месеци и неуверено се клатеше – аха-аха, да падне, само защото политиците се дърлеха кой какво да получи от законодателните ресори.

За ГЕРБ битката определено си струваше – в техни ръце паднаха повечето от комисиите.

Нали така се бяха споразумели с ПП-ДБ – на десницата правителството, а на ГЕРБ възможността да контролира кабинета от парламента. И какво от това? Ами, на практика хората на Борисов ще диктуват законодателната работа в Народното събрание. Те ще казват по кои (и чии) законопроекти ще се работи, а също така кои (и чии) проекти ще събират прах; те ще определят темпото на работата; на тях ще принадлежи последната дума кои проекти ще се превърнат в закони. А, да добавим към всичко това и факта, че депутат от ГЕРБ-СДС – Росен Желязков, е председател на Народното събрание, отново по договорка с ПП-ДБ, и картинката става съвсем ясна – каквото кажат герберите (и вечните им скрити партньори от ДПС), това ще става.

Да не отваряме дума колко начини да се натиска правителството са налице, когато парламентът ти е в ръцете. Най-напред, съвсем очевидният – по всяко време този кабинет може да бъде свален. Десните, които са мандатоносители, са малцинство в това Народно събрание, където всички останали партии ги гледат накриво, в най-добрия случай, а в най-лошия, откровено ги ненавиждат. Герберите нямат сметка да срутят кабинета, но да го клатят, тормозят и изнудват – това ще им бъде съвсем лесно и ще го правят с удоволствие. Да не говорим с каква лекота могат да обезсмислят всяка една инициатива на правителството. За да действа ефективно, на всяко редовно правителство в България му трябва стабилна парламентарна подкрепа. Ако депутатите му правят спънки или направо го ритат в кокалчетата, тогава работата на изпълнителната власт се обезсмисля.

Борисов засега успешно движи в своята посока и кадровата политика на управляващата коалиция. Пример за това стана битката за следващия управител на БНБ - досегашният й гуверньор Димитър Радев, навремето получил поста, благодарение на ГЕРБ и ДПС. Борисов настоя той да запази и занапред позицията си. След кратко умуване и ослушване, десните му отстъпиха, със заявката, че ще получат подуправител на централната банка. Между другото, това не беше само победа за Борисов; беше отстранено и сериозно препятствие пред стабилността на управлението – да не забравяме, че първият предвестник за гибелта на кабинета „Петков“ беше страхотната разпра между ПП и ИТН на кого да се падне управата на БНБ.

И да не забравяме най-важното – подобряват се перспективите на герберите в предстоящата битка за София на местните избори в края на годината. Столицата е половин България и властта върху града ще предопредели кой ще доминира в политиката за години напред – това е ясно на всички. Градската десница изглежда ще се разцепи между различни кандидатури – номинираният от ПП-ДБ Васил Терзиев и издигнатият от група популярни фигури Вили Лилков. Някои привидяха ръката на Борисов зад внезапната поява на Лилков на сцената. Дали е така, няма особено значение – две кандидатури очевидно отслабват десните, които и без това се наостриха едни срещу други заради семейните корени на Терзиев в бившия комунистически режим. Пък и нищо чудно Борисов да замисля същата схема за София, каквато нагласи и за България – привидно дясно управление, зад което стои неговата партия. Само дето в столицата партньорът му няма да бъде ПП-ДБ, а друго дясно обединение.

Тази кратка равносметка показва, че Борисов стои добре на всички фронтове – и в парламента, и в изпълнителната власт, и на бъдещите избори. Той отново е застанал и на входа, и на изхода на властта, а герберите пак са изпълзели навсякъде. А родната политика е на на път да се превърти като колело, все едно последните две години, с всичките им кризи, битки и вълнения, никога не са се случвали.