Пазят ли се още в подземията на Кремъл тайните архиви на Иван Грозни

Мистериозната библиотека на цар Иван Грозни от векове преследва историци, археолози и просто ентусиасти. Според най-скромните оценки стойността на книгите, включени в тази уникална колекция, надвишава стойността на цялата колекция в Мраморния дворец. Но това е от материална гледна точка, а ако се съди от историческа - Либерия (така самият цар нарича библиотеката си) няма цена. Но съществува ли наистина? Защо при сегашното ниво на технологии най-опитните търсачки не могат да открият голямата колекция от книги в центъра на Москва?

Легендата разказва, че колекцията от книги, известна като библиотеката на Иван Грозни, е събирана от византийските императори в продължение на векове. В Русия колекция от фолианти и ръкописи се оказва зестра на византийската принцеса София Палеологина, която се омъжва за великия княз на Московия Иван III и е баба на Иван Грозни, пише trud.bg.

Съвременници споменават, че библиотеката пристига в Москва през 1472 г. в 70 сандъка и веднага е скрита в подземията на Кремъл. София Палеологина е принудена да вземе тази предпазна мярка поради факта, че дървена Москва постоянно гори и огънят може да унищожи безценното й съкровище. Оказва се, че тази мярка изобщо не е излишна - през 1473 г., само година след пристигането на София в Русия, огромен опустошителен пожар поглъща Москва. По това време дори Кремъл гори, но ценната Либерия, намираща се дълбоко под земята, не е засегната.

Безсмъртни произведения

Сведенията за това какви книги и свитъци са част от библиотеката на византийските императори са много оскъдни. В различни източници от 15-16 век се споменава, че повечето книги са на старогръцки, иврит и латински. Някои съвременници твърдят, че част от съкровището някога е  спасено от опожарената Александрийска библиотека.

От безсмъртните произведения, известни на всички, трябва да се отбележи "Историята" на Тит Ливий, "Енеида" на Вергилий, "Комедиите" на Аристофан, произведенията на Цицерон. Но има и произведения на по-малко известни днес автори като Вафиас, Хелиотроп, Замолей. Някои са абсолютно сигурни, че цар Иван IV, след като получава съкровището, го  допълва с книги от колекцията на казанския хан. Дори се твърди, че има и книги от библиотеката на Ярослав Мъдри. Всичко това не са нищо повече от спекулации, но е глупаво да се отрича, че Либерия има невероятна материална, културна и историческа стойност.

Пазителите на книгите

Интересното е, че по-голямата част от информацията за библиотеката на Иван Грозни идва при нас благодарение на чужденци. Максим Грък, монах от Атонския манастир, е първият, който получава достъп до книгите, изучава ги и ги описва. Той е инструктиран от великия княз Василий III, баща на Иван Грозни, да систематизира творбите и да ги преведе на руски език. Старейшината прекарва 9 години близо до безценната колекция и работата му се споменава в известната „Приказка за Максим Гърка“.

Вторият учен, който получава неограничен достъп до книгите, е съвременник на Иван IV, протестантският пастор Йохан Ветерман от Дорпат, който е заловен по време на война. Царят го довежда в Москва през 1570 г. да изучи задълбочено библиотеката Либерия, но строго му нарежда да мълчи.

Скоро Ветерман успява да избяга от Московия и, разбира се, веднага разказва на всички за съкровището на московския цар. В „Ливонските хроники“ се казва, че библиотеката се помещава в две просторни сводести мазета, входовете на които, при необходимост, се зазиждат и стават невидими. Твърди се, че Ветерман съставя списък от книги по памет, състоящ се от 800 елемента, който скоро е изгубен. Този списък се появява едва през 1834 г. в архивите на естонския град Пярну. Но не е възможно да се провери дали документът е истински, така че не е взет на сериозно.

Неуспешни търсения

Главната кула на Кремъл крие много тайни.

В историята на Либерия има много противоречия, пропуски и несъответствия. Но съдейки по многобройните сведения, оставени от достоверни автори, може да се каже, че тя е съществувала и може би все още се намира в едно от древните подземия на Кремъл.

Библиотеката е видяна за последен път през 16 век и е непрекъснато издирвана. През 1601 г. тайна мисия на ватиканските йезуити пристига в Москва със задачата да намери книгите, но си тръгват без нищо. През 1724 г. се провеждат официални обиски, първите в историята. Те са организирани от руските власти, но отново без резултат. През 19 век мнозина са скептични към библиотеката, смятайки я за част от градския фолклор. Въпреки това попечителят на музея княз Н. С. Щербатов организира мащабни търсения, които отново са неуспешни.

В началото на 20-ти век почти спират да търсят в Кремъл, но започват активно да изследват Александър, Коломенское и Вологда, където Иван Грозни живее дълго време през последните години от живота си. При СССР с Либерия за първи път се заемат през 1933 г. и започват да търсят отново в Москва. Този път вниманието на учените е привлечено от Арсеналската кула на Кремъл, в основата на която има много неизследвани кухини.

Не откриват библиотека под кулата, но намират таен проход, облицован с бели тухли, от които е построен първият Московски Кремъл. Последните сериозни търсения са извършени след разпадането на СССР през 1995-1999 г. Тъй като не е открита никаква следа от ценното книжно съкровище, издирването е прекратено.

Днес библиотеката на Иван Грозни вълнува умовете на ентусиастите, които не спират да се опитват да я открият в московските подземия. Групи аматьори ежедневно се спускат в канализацията на столицата, свързана с древни проходи, с надеждата да намерят книги, слава и богатство.