Главен редактор:
Катя Касабова, email: k.kassabova@flagman.bg
Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!
Шеф Стефан Енчев – бургазлията, напуснал престижния си пост в ресторанта на Гордън Рамзи, защото тук се живее по-добре
"Salt baе" Нусрет (вдясно) го тупа по рамото с ръката, с която ръси сол върху стекове за по 5 хиляди долара
Една впечатляваща житейска история привлече вниманието ни съвсем случайно. Наш репортер, подготвяйки статия за новооткрития ресторант на бул. "Сан Стефано" 129 – някогашния хотел „Атаген“, попадна на истинска находка в кухнята – Шеф Стефан Енчев. Вглъбен в процеса на работа, следящ всичко, случващо се на станциите - салати и предястия, месо и риба, сосове, обедно меню, той разказа история, която ни грабна още с първото изречение: "Предишното ми работно място е River Restaurant на Гордън Рамзи в знаковия за световния туризъм хотел Savoy 5* в Лондон".
„Преди 10 години напуснах Бургас с мисълта, че тук няма да мога да постигна успех, а днес със съпругата ми виждаме толкова много перспективи в града. Виждаме го като по-доброто място за нашето семейство, искаме детето ни да е българче. Стоя си на плажа, говорим си и съм щастлив. Тук животът е по-добър. В Лондон напрежението е голямо. Престижът на длъжността ми в ресторанта на Гордън Рамзи и заплатата не компенсират стреса. Достигнах етап, в който взех решение и се прибрах у дома. Искам да покажа наученото в Бургас. Имам планове, имам амбиции да продължавам да се развивам“, казва с усмивка Стефан Енчев.
Пътят на шеф Енчев към професионалното готварство е предначертан още от постъпването му в Техникума по туризъм и ресторантьорство. След това продължава образованието си в Колежа по туризъм към университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас. „ Успоредно учех и работех. Трупах стаж и опит в различни ресторанти и големи хотели, но нямах развитие и дори реших да се откажа от професията. Тогава спонтанно везех решение. Без почти никакви пари и без да говоря английски език, се качих на самолета за Лондон“, започна разказа си готвачът.
Първата работа на Стефан в Лондон е като хамалин. „Подреждал съм и дрехи в магазин, хващах се с каквото намеря. Българска агенция, осигуряваща работници за хотелите в града, ми предложи да започна в кухнята на 5-звездния „Сейнт Пол“. Заплащането бе 5 паунда на час. Това е под минимума в Англия, но нямах алтернатива и се съгласих.
Интервюто е малко като стрес тест. Влизаш, дават ти престилка и целият персонал стои и те гледа как готвиш в напълно непозната обстановка. Аз и продуктите още не знаех как да обясня на английски език, но се справих. Направих им английска закуска, салата, предястие и основно. Това е изпит за позиция помощник готвач.
Целият Сървис в кухнята пробва храната ми – французи, азиатци, индийци, българи и разбира се управителят“, спомня си с усмивка Стефан, но споделя, че не му е било лесно да се адаптира. След година и половина в мегаполиса се почувствал сигурен в себе си и имал спокойствието на човек с постоянна работа.