Забраних на децата ми да слушат чалга, каза рокаджията Тома
Победителят от “Мюзик Айдъл” Тома Здравков успя да се наложи като един от най-талантливите нови изпълнители на родната сцена. Името му се свързва с рок музиката, но той успешно експериментира и с другите стилове, което доказа и с участието си тазгодишното издание на “Като две капки вода”. Там той се превъплъти перфектно в образите на легенди, като Дейвид Ковърдейл, Тина Търнър, Данчо Караджов, Шакира, Шаная Туейн... Пилотният му сингъл “Герой”, носи името на дебютния му албум и излиза през 2008 г., малко след победата му в “Мюзик Айдъл”. Сред най-успешните му песни е “Сам на света”, която е с участието на рапъра Били Хлапето и е номинирана от “БГ радио” за най-добра песен, най-добър текст и най-добър бг клип. В момента Тома работи над втория си самостоятелен албум. Безрезервна подкрепа и вдъхновение за него е съпругата му Виктория Павлова, с която сключват брак през 2016-та година. Наскоро и двамата се дипломираха в специалност “Икономика на туризма” в Стопанската Академия в Свищов. Децата им Константин и Алиса вече показват завидни артистични способности и дават заявка след време и те да тръгнат по пътя на известния си татко, пише вестник Труд.
- Тома, как се отрази на кариерата ти твоето участие в обичаното шоу “Като две капки вода”, в което ти до финала се конкурираше за първото място с Владо Михайлов?
- Много добре, честно казано. След участието ми в “Капките” усетих ехото от представянето ми там. На сцената аз вложих страшно добра и положителна енергия, която широката публика ми върна и установих, че когато човек е истински и се влага на 100 процента, няма как това да не бъде оценено. Разбира се, не съм бил винаги перфектен, но съм се опитвал - един, два пъти, бях след участия и нямах глас, друг път бях настинал, но въпреки физическите и емоционални пречки трябва да бъдеш професионалист до мозъка на костите си и да даваш 100 процента на публиката! Като цяло, съм доволен от това, което показах в шоуто, като възможности на имитатор и добро боравене с гласа, а и страхотно се забавлявах. След “Капките” имах много участия, пях и на десетки празници на градове и общински събития, където имаше доста голяма публика и ставаше истинска еуфория. На първия ред заставаха много дечица, които ме познават като Тома от “Като две капки вода” и много ми се радват, както и техните родители, които ме знаят от преди това.
- Ти издаде много красива нова песен - “Синя вечер”, която носи доста романтично настроение. На такава вълна ли си настроен в момента и какво ще споделиш за създаването на тази песен?
- Много се радвам, че покрай тази песен, имах възможност да работя с Румен Бояджиев, който преаранжира “Синя вечер”, оригиналът на която е на Емил Георгиев. Огромно удоволствие за мен беше и работата с целия екип от музиканти в парчето, както и с Даниела Кузманова. Благодарен съм, че избраха мен и докрай се изкефиха, като чуха финалния резултат! Даниела е чула от Румен записа на песента и е казала: “Това е гласът!” Иначе, аз винаги съм настроен на романтична вълна, романтик съм и обичам хубави моменти, които не са свързани с пари, показност и с материални, меркантилни неща. Това лято се оказа супер дъждовно, но нека хора слушат “Синя вечер” и дори да вали дъжд, да си представят хубаво лято.
- Преди седмица беше премиерата на видеото към “Синя вечер”, което също е много интересно и в него участват голяма част от колегите ти в “Капките”. С кои от тях остана най-близък и след финала на шоуто?
- С Влади Михайлов сме доста близки, имайки предвид и факта, че често се засичаме по участия, а и отпреди си бяхме приятелчета. Христо Гърбов също е много готин човек и смея да кажа, че сме близки. Яна Маринова е супер готина дама, паснахме си от първия момент - много чиста душа и приятен човек, няма задни мисли и казва нещата, както ги мисли. Общо взето, с всички съм приятел, единствено с Керана не станахме толкова близки, защото тя беше прекалено вглъбена в това, което прави и не общуваше много. Димо Алексиев също се оказа страшен пич и се виждаме често, с Ралица Паскалева пък обичахме да си говорим за музика и театър. Близък съм и с водещите Рачков и Геро, с които сме работили и преди “Капките”.
- Ти имаш две деца - Константин и Алиса. Те гледаха ли те в шоуто и кои от твоите изяви им харесаха най-много? Как реагираха, когато те виждаха в женски образи, в които ти се наложи да влизаш доста често?
- Много сладички бяха миличките. Беше доста забавно, защото когато ми се налагаше много да бързам и понякога само свалях перуката и се прибирах вкъщи по халат, с гримирано лице и гола глава! А децата, като ме видят така и почват да ме питат за грима и ми помагат да се разгримирам. (Смее се.) Майка им отделяше повече време да им обяснява за какво става въпрос: татко играе роля, имитира... Особено трябваше да разяснява на малкия Косьо, който е доста любопитен, а Алиса е една Кума Лиска и също задава доста въпроси. Децата просто живееха с това нещо, а най-много им бях харесал като Данчо Караджов, също на Тина Търнър и Шаная Туейн, в образа на която бях точно на рождения ден на Косьо и му честитих празника от сцената, облечен в леопардова щампа. (Смее се.)
- След толкова образи на певици, започна ли да разбираш тръпката на някои мъже да носят женски дрехи, или напротив - вече не искаш да виждаш рокли, поли, гримове и токчета?
- Точно така! Другото нещо, което ми е огромен кеф е, че мога да си оставя брадата на две седмици и виждам косми по ръцете и краката си, което е яко! Жена ми си ме харесва така, но за шоуто трябваше да се обезкосмявам почти навсякъде и тя не беше много хепи, а сега вече мога да си пусна брада. (Смее се.) Иначе, беше голяма тръпка с цялото това мерене на дрехи - тази пола не ми става, онази... Трудно ми беше и да си преправя гласа в женски тембър, но за мен беше огромен кеф и удоволствие да бъда Тина Търнър и съжалявам, че тя си замина само седмица след това - обожавам я, музиката живее в нея и тя е пример за артист - Богиня! Голям фен съм и на “System of a Down” и направо се разцепих от кеф, като ми се паднаха в шоуто. За финала на “Капките” избрах Ковърдейл, за да зарадвам всички рокаджии, въпреки че не е най-популярния певец, с чиито образ да спечеля, но не излизах да печеля, а да зарадвам хората, които обичат хубава музика и мисля, че беше достоен завършек на сезона.
- А какво мислиш за попфолка?
- Аз съм забранил чалгата и попфолка за децата ми. В детската градина на Константин това е огромен проблем, защото той отива там, хваща китарата и госпожите му пускат AC/DC, Майкъл Джаксън или Kiss, но има и малък контингент, които искат Васко Жабата и Софи Маринова - няма как да стане! Синът ми е своеобразен тригодишен проповедник на рока - обича китари, всякакви рок неща и носи тениски с AC/DC. Аз не ги слушам, но той като ги чу и много ги хареса, даже веднъж седя два часа да ги гледа и после идва - плези се, вдига китарата нагоре и накрая сваля гащите и си показва дупето! (Смее се.) След това видях, че на концерта на групата в Аржентина и Ангъс Йънг си сваля боксерките, под които е с още няколко чифта боксерки, които също сваля!
- “Като две капки вода” е безспорен ракетоносител за много артисти, но извън тях животът на музиканта у нас е доста сложен. Ти как си обясняваш този парадокс, че имате много почитатели и хората ви харесват, а песните ви почти не звучат по музикалните телевизии?
- Няма качествени пиари, продуценти и ивент мениджъри, а музикалният бизнес е един продукт, създаден от огромен екип, който се грижи за изпълнителя. Тук имаме двама продуценти, които по-скоро гледат как да изкарват пари, което не е лошо, защото музиката е бизнес, а те знаят правилните стъпки. В музикалния бизнес един талант трябва да се развива, а не да се употребява и захвърля. У нас има доста демотивиращи фактори. Например, за моите 12 години кариера вместо да съм издал вече 10 албума аз имам само един, но искам да се развивам, въпреки всички пречки. Искам да работя музика, искам мениджър, пиар, продуцент, китарист и творчески директор, а това не е практика у нас и на мен ми се налага да влагам 95 процента от себе си, за да върша тези неща...
- Две от хитовите ти песни - “I am lost” и “Сам на света”, която е в колаборация с Били Хлапето, носят доста сходно настроение. Чувстваше ли се наистина в този период сам и изгубен?
- Да, бил съм сам на света. Най-хубавите периоди за мен са след като срещнах моята половинка и създадохме тези две прекрасни деца. Вярвам, че най-хубавото тепърва предстои, защото децата, семейството и любовта са безконечно, несвършващо вдъхновение и с тях всичко е възможно, забравяш за миналото и живееш с 200 процента енергия в настоящето! Те ти дават сила и хубави емоции, за да гледаш с широко отворени очи в бъдещето, но да не забравяш, че живееш в настоящето и сега е моментът да направиш нещо.
- Как те промени съпругата ти Виктория и какво цениш най-много в нея?
- Тя много ме промени, както и аз нея. Жена ми доста ме критикува, което е хубаво, защото аз не мога да видя някои неща отстрани, а тя може. Например ми казва, че съм доста наивен и не пропуска да ми обясни защо не е хубаво. (Смее се.) Аз никога не съм се приемал като звезда, но в началото съм имал един-два такива момента и тогава получих доста голям урок - животът доста ме преби с юмруци и шамари, но човек трябва да приема и тези житейски драми. Ако си положителен, винаги ще намериш нещо качествено, а приятелите и хората, които истински те обичат, ще ти дадат реалната оценка: “Пич, моля ти се спри се, прекаляваш с това, или с онова - тръгнал си по грешния път!” На мен нищо човешко не ми е чуждо и съм правил доста грешки, но е добре като има кой да ти посочи верния път.
- В какво вярваш и кои са най-ценните уроци, които си научил в живота?
- Аз съм на 36 години и не мога още да правя огромни заключения, но всеки един ден се уча. Правя грешки, но поне ги осъзнавам и си казвам - май прекалих, не беше ок да казвам това и да избухвам. Ние сме живи същества и имаме нужда да се променяме, не сме роботи и е нормално да допускаме грешки - имаме емоции, а те нямат. Важно е да се замислим и ако можем да помогнем на някого - било с добра дума, или с един добър жест! Вчера например, видях пред магазина един човек, който си броеше стотинките и се чудеше дали да влезе. Как да не се спреш и да не го попиташ: “Здравейте, какво става, мога ли да помогна?” Българите все чуваме новини от сорта, че сме боклуци, завистливи и т. н. - не, недей да гледаш само надолу, погледни към слънцето или звездите! Нашият народ толкова години е мачкан и ограничаван и трябва само малко да се отворим към живота, за да ни се получават нещата, както ги искаме.