Защо готвачът на Путин стана кулинар на Лукашенко

Метежната драма в Русия има почти толкова ненадейна развръзка, колкото и завръзка. Точно 17 минути, след като олигархът Евгений Пригожин публикува в своя Телеграм канал, че бойците от неговата частна армия „Вагнер“ са свалили три Ми-8мтпр и по един Ми-8, Ка-52, Ми-35 и Ил-18(22) ВЗПУ, пусна в социалната мрежа аудиофайл, в който говорейки за марша на справедливостта, отбелязва, че за един ден не са пролели и капка кръв на своите бойци, но сега е настъпил този момент, в който може да се пролее.

"Затова, разбирайки цялата отговорност за това, че ще бъде пролята руска кръв, обръщаме своите колони и се връщаме обратно в полевите лагери, съгласно плана", добави той за изненада на всички, които следяха с интерес дали пъплещите към Москва военни машини ще бъдат унищожени.

Нищо такова не се случи, защото вероятно не бе предвидено в сценария. Както казва самият Пригожин, бойците му се върнали в лагера ... съгласно плана, който пък превърна президента на Беларус Александър Лукашенко в герой. Остават обаче няколко въпроса:

-Как един чуждестранен диктатор, който в Русия е господин никой, успява да „помири“ своя събрат Владимир Путин с неговия готвач, пардон ръководител на ЧВК „Вагнер“? 

-Защо Пригожин първо казва, че бойците му сваляли руските хеликоптери и самолети, защото стреляли по хората му, споменава дори и за загинали членове на екипажите, а 17 минути по-късно обръща палачинката като изкусен кулинар и обявява, че не била пролята и капка кръв? 

-Ако 7-те свалени летящи машини са стреляли по колоните на метежниците, както твърди главатарят им, как не е пролята и капка от тяхната кръв? 

-В замяна на какво „музикантите“ от ЧВК „Вагнер“, се връщат обратно в лагера?

Тези въпроси навеждат на мисълта, че метежът е в полза на Путин. „Походът“ на „музикантите“ към Москва вероятно е добре обмислена маневра, която му помага да отклони общественото внимание от проблем, който трябва да скрие или да се освободи от тези, които го теглят към дъното на пропастта.

Ясно е, че няма как нито Лукашенко да откаже Пригожин да се срещне с Шойгу в Москва и да го пита лично защо не му е давал достатъчно снаряди, за да смели повече бойци на врага в „месомелачката Бахмут“, нито момчетата му - някои от които имат доживотни присъди за убийства, които се наслаждават като истински вампири, докато трепят дори  своите армейски събратя, биха се отказали от удоволствието да проливат руска кръв. 

Хората, следящи събитията от фронта, помнят как готвачът-метежник псуваше като хамалин Шойгу, защото затворниците от ЧВК „Вагнер“ умирали като мухи в Бахмут, тъй като потъналата в корупция военна администрация не им увеличавала дажбата от боеприпаси. Как, докато бяха на фронта, нямаха муниции, но за „марша на справедливостта“ намериха дори зенитни ракети? Възможно е и да са ограбили някой склад, но за това никой не спомена. Движещите се в колона бойни машини обаче са лесна мишена. Защо тогава Пригожин първо казва, че бойците му са сваляли руски хеликоптери и самолети, защото обстрелвали хората му, а накрая признава, че не е пролята и капка кръв? Вероятно защото са свалени само във фантазиите му и в главата на сценариста. 

Възможно е и метежът на „музикантите“ да е авантюра (както казва Путин) на заслепения от гняв олигарх, но дори и при тази хипотеза ясно се вижда, че е замесен кукловод. Това намеква и самият олигарх, като изтъква, че бойците му се върнали в лагера, съгласно плана. Ако приемем, че той е бил съставен от Лукашенко, то как 17 минути, след като лидерът на метежниците се хвали в Телеграм канала си със свалените хеликоптери и самолети, успява да запише аудио послание, в което вече е покорен изпълнител?

Драмата, в която Пригожин бе главен герой, завършва с амнистия на престъпници. Срещу самият него са свалени обвиненията, но е изпратен в изгнание при събрата на Путин – Александър Лукашенко. Защо, за да му стане готвач ли? Едва ли. Вероятно, за да си организира „екскурзия“ до Киев или за още един „марш на справедливостта“ в чужда земя. Разстоянието от границата на Беларус до столицата на Украйна е по-малко от 100 км, а от горите край Днепър може да се промъкне като диверсант и да се опита да направи това, което руската армия не успя в първата част от т.нар. специална военна операция. Това обаче няма да е толкова лесно, както авантюрата с похода към Москва, защото украинците умеят да стрелят. В това се убедиха и генералите, които бяха принудени да изтеглят колоните, стигнали до предградията на Киев.

По-вероятно е обаче кукловодите да са дали на Пригожин друга роля – да умре безславно в изгнание, но пък благодарение на драмата, наречена метеж, потъналата в далавери власт вероятно ще помилва дори осъдените на доживотен затвор убийци. Народът щеше да се възмути много, ако вождът Путин беше подписал декрет за амнистия на затворниците. Сега би могъл да го направи, но с аргумента, че и той не иска да пролива руска кръв, а амнистираните ще върнат в Украйна, за да мрат в окопите, изпълнявайки нова мисия.