И Велико Народно събрание не може да спаси правосъдието, ако на върха му пак се турят негодници

Президентът вчера издаде указа за предсрочното освобождаване на Иван Гешев като главен прокурор след съответното решение на Висшия съдебен съвет (ВСС). Отстраняването на обвинител №1 се случва за първи път поне в най-новата ни история. Гешев бе очевидно непригоден за поста и това бе ясно още преди да бъде избран. И точно в това е проблемът.

През 2019 г. Иван Гешев бе одобрен с огромно мнозинство от ВСС – 20 срещу 4 гласа. Това се случи на фона на безпрецедентни протести и след като президентът Радев върна предложението на кадровиците от съдебната власт.

И четирите гласа „против“ избора на Иван Гешев тогава бяха част от съдийската квота. Всички 11 членове от парламентарната квота, както и тези от прокурорската и следователската застанаха зад Гешев и през годините си останаха твърдо зад него.

До 11 май т.г., когато ГЕРБ и ДПС се обявиха за отстраняването му. Още на другия ден шестима от Прокурорската колегия на ВСС предложиха Иван Гешев да бъде уволнен.

Понястоящем политическите сили в Народното събрание начело с ПП-ДБ водят преговори за конституционни реформи. Ключов елемент е силното орязване на правомощията на главния прокурор, ако не и премахването на тази длъжност.

Това обаче няма да реши проблемите, които се коренят в кадрите надолу по цялата пирамида на системата. В избора на петте членове от прокурорската квота във ВСС участват всички прокурори. Как пък не успяха да излъчат поне един достоен? 

Провалът важи и за следователите – те имат само един представител във ВСС. И най-вече за квотата на Народното събрание, която е най-голяма. Всички 11 членове, излъчени от парламента, стояха твърдо зад Гешев. Те бяха избрани от 44-ото Народното събрание (и номирани с негласни пропорционални квоти от ГЕРБ, БСП, ДПС и „Обединени патриоти“).

Сега пак те като по команда от ГЕРБ и ДПС уволниха Иван Гешев. Буквално часове след указа на президента за Гешев пък с блицкриг операция Прокурорската колегия на ВСС избра директора на Националната следствена служба Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор. А само преди седмици в разгара на скандала му с Гешев той призна, че е поискал прекратяване на разследването „Барселонагейт“ за пране на пари, с което е свързан лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Пак тези дни излезе и записът, в който Сарафов обяснява на Гешев: „Играта продължава. Прегрупираме се...” Както и снимките с Пепи Еврото в „Осемте джуджета“.
Сега депутатите каквито и поправки в Конституцията и законите да правят, това няма да доведе до коренна промяна в играта. Дори и Велико Народно събрание и изцяло нов основен закон не биха свършили работа. Защото най-важни са хората в системата и най-вече в нейното управление. Особено в България, където ни идва отвътре да превръщаме закона във „врата у поле“.

Ако парламентът, прокурорите и съдиите не могат (т.е. не искат) да излъчат достойни членове на ВСС, т.е. ако отрицателният подбор в системата не бъде прекратен, то чадърът над престъпни интереси и използването на прокуратурата като „бухалка“ срещу неудобни и почтени бизнесмени, медии и политици ще продължи с пълна сила. Дори може да обхване и съдилищата, където все още има доста здрави места.

Кадровият проблем е пуснал корени по цялата система на прокуратурата, където явно липсват каквито и да е съпротивителни сили срещу произвола, който се налага на обвинителите отгоре. Да не говорим за феодалните обвързаности по регионите с местни бизнесмени и политици.

Така че промените в правилата, които ПП-ДБ се опитват да прокарат в парламента с хм... ГЕРБ и ДПС (т.е. Борисов, Доган и Пеевски), едва ли ще имат особено голям ефект. Ако изобщо бъдат приети.

Единственият шанс системата да се изчисти е в следващия ВСС да не преобладават отново слабо известни магистрати, които очевидно нямат качества да бъдат там, а са излъчени от задкулисни играчи, за да изпълняват съответните поръчки.

Съдебната система може да се измъкне от пропастта само ако на върха й са почтени хора и безспорни авторитети. Което би трябвало да е повече от нормално, но тук не е така.

И, за съжаление, промяната може да дойде най-вече чрез ГЕРБ и ДПС, които продължават да имат сериозна формална и най-вече неформална власт в системата, включително чрез Народното събрание. Което им е отредено и от вота на гражданите. Ако по неведоми пътища (примерно натиск отвън) те бъдат накарани да се откажат от отрицателния кадрови подбор, който ги обслужва, промяната може и да се състои.

Признаците обаче показват, че е по-вероятно поразмърдалото се блато в един момент просто да се успокои и всичко да си продължи постарому.