"Черната" вода от Нова Каховка още не е тръгнала към България

Новините от Украйна след взрива край Нова Каховка на 6 юни са от лоши по-лоши. В наводнените райони, където хиляди бедстват без храна, лекарства и покрив, плъзват холера, салмонела и други зарази.  

След разрушаването на язовир "Нова Каховка" във водата са попаднали много опасни вещества, които могат да причинят огнища на чревни инфекции, хепатит, ботулизъм, антракс. Министерството на здравеопазването на Украйна предупреди за опасност от избухване на холера след спадането на нивото на водата, пише вестник Сега.

Плажовете в Одеска област са затворени. Заливът, където замърсената заради скъсването на язовира и последвалия потоп река Днепър се влива в Черно море, прилича на сметище - заради трупащите се боклуци, тела на издавени животни и измряла риба.  

Властите в Румъния и България уверяват, че засега край нашите брегове Черно море е чисто. Причината е, че силни ветрове и специфични морски течения спират разпространяването на замърсяването. 

Сателитни снимки показват, че около делтата на Днепър в Черно море се е оформила т.нар. циркулационна клетка - завихряне на водите, което ги задържа в Одеския залив, обясни директорът на Института по океанология към БАН доц. Вълчев. Той посочи, че замърсяването не се разпространява в права линия. Ако продължи да бъде захванато към брега, процесът на разпространение в посока Румъния и България ще бъде много бавен. Колкото повече се движи и смесва с морската вода, толкова повече замърсяването ще се разрежда. "Проблем ще е, ако замърсяването влезе в основното черноморско течение, което е струйно и обхваща цялото Черно море", коментира доц. Вълчев, цитиран от "Свободна Европа". Според него обаче към момента това е слабо вероятно.

От Института не могат да направят прогнози кога и какво замърсяване ще достигне до българския бряг. От екоминистерството още преди дни съобщиха, че се изготвят математически модели за възможните развития и рискове.

Какво разнесе потопът  

След взривяването на Каховската ВЕЦ и разрушаването на бента на язовира "Нова Каховка", довели до залпово изтичане на милиарди куб. метри вода и чудовищни наводнения, река Днепър влачи към Черно море трупове на удавени животни, измряла риба, мазут, дизел, амоняк и всякакви химикали от потопените складове и предприятия - промишлени и аграрни, плюс радиоактивна утайка от дъното на изпразнилия се язовир. "Водата е силно замърсена", казва пред Euronews Bulgaria проф. Иван Русев, директор на най-големия резерват на Черно море в Украйна - Тузловски лимани. Обичайната соленост на Черно море е 17-18%, а сега край украинския бряг е паднала на 4-5%. Проф. Русев посочва, че положението ще се влоши, когато  дойде и многото измряла риба. Това повишава риска за Черно море, тъй като през лятото затоплянето на водата благоприятства разпространението на холера и ботулизъм.

"Водата е отнесла огромно количество битови отпадъци от 15 хектара сметища. Въпросът е колко силна е токсичността. Трябва да се направят допълнителни анализи за хербициди и пестициди, за токсични вещества от минерални торове, защото тези вещества могат да причинят мор на риби и други морски организми, обясни Михайло Хорев, бивш зам.-министър на екологията в Украйна.

Oбeзcoлявaнeтo нa Чepнo мope мoжe дa пpeдизвиĸa цъфтeж нa oпacни cиньo-зeлeни вoдopacли, ĸoитo пoтиcĸaт ecтecтвeнaтa флopa нa вoдoeмa. 

Тежки загуби

Украинският президент Володимир Зеленски определи взривяването на "Нова Каховка" като екоцид. Последствията са хуманитарна и еко катастрофа с международни  измерения.

Една от бедите и свързана с практическото унищожаване не само на реколтата, но на селското стопанство на Югоизточна Украйна, което е важно не само за страната, а за света.

ООН вече алармира, че последствията от разрушаването на каховския хидрокомплекс ще се отразят зле на глобалната продоволствена сигурност, ще доведат до повишаване на цените на храните и до проблеми с питейната вода за повече от 700 000 души в районите, захранвани от резервоара "Нова Каховка".  

"Цялата тази зона, която се спуска към Черно море и Крим, е житница не само за Украйна, но и за света. Ще видим огромно въздействие върху глобалната продоволствена сигурност, цените на храните, сигурен съм, ще се повишат. Ще има огромни проблеми при прибирането на реколтата и сеитбата за следващата реколта", коментира Мартин Грифитс, зам. генерален секретар на ООН по въпросите на хуманитарната помощ.

Още в първите дни след експлозията се появиха оценки, че Украйна е загубила 10% от зърнената си реколта. Страната е един от основните световни износители на пшеница, ечемик, царевица, рапица, рапично масло, слънчоглед, олио.