Самоубил се е Янко Янков, един от основателите на СДС
Починал е един от основателите на СДС, дисидент, лежал в затвора по соц. време, професорът по право Янко Янков. Той стана широко известен в зората на демокрацията с призива си „кожите на комунистите да бъдат одрани и окачени на стените", пише 24 часа.
Приятелите му пишат във фейсбук, че е скочил от шестия етаж. Правозащитникът Вихрен Михайлов сподели във Фейсбук:
„Стих в памет на моя приятел, правозащитник, рицар – Янко Янков, който скочи от шестия етаж тази сутрин, след извечната битка за Справедливост! Той системно публикуваше истини – парчета от своя злощастен живот, с вечното мото: „Свят изтъкан от несправедливост, няма място за съществуване!“
"Сега научавам, че си е отишъл Янко Янков... Светла му памет на този мъченик...
Професор Янков беше един истински дисидент по време на соца. Бил е и по затвори и по лагери... Обаче във всичките му изявления този човек плюеше не по комунизма, а по демокрацията и евроатлантизма, които ни вкараха в нечувано колониално робство... И накрая, явно Янко Янков не е издържал, на непрекъснатата несправедливост в настоящото време... Скочил е от 6-тия етаж и е приключил с мъките... Напомня ми на Капитан Петко, който турците не го пречупиха, но нашите го смачкаха в Ичкале...
Светла му памет на Янко Янков - срещал съм го по каузи в борба за справедливост..."
Това пише във фейсбук Евгени Попов.
Янко Янков е роден на 13 август 1944 г. в село Клисура, Монтанско. Завършва средно образование в Монтана, висше юридическо образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. Бил е научен сътрудник първа степен в Института за държавата и правото и гл. асистент в Юридическия факултет на СУ. Влиза в остър конфликт със заместник-председателя на Държавния съвет Ярослав Радев. Написва труд за това как Радев и хората около него са изопачили социалистическата правна доктрина.
Изпраща труда в Политбюро. През 1982 г. е уволнен по политически причини и изселен в родното си село. 1984 г. е арестуван и осъден на 12 години затвор. От „Амнести интернешънал“ е обявен за затворник № 1 на България и № 3 на Европа. От затвора излиза през октомври 1989 година. (На 30 март 1990 г. Върховният съд постановява, че поради липса на доказателства е осъден невинен.)
През 1990 г. става член на БРСДП и почти веднага – заместник-председател на партията. Влиза в остър конфликт с Дертлиев, напуска БРСДП и през февруари същата година основава Социалдемократическа партия-немарксисти. Депутат в 7-то ВНС. Януари 1991 г. – СДП-немарксисти се преименува на Партия Либерален конгрес. За кратко той и партията му членуват в СДС. Председател на Съюза на юристите-демократи.
И недей рева на чужд гроб че не знаешде му е грездея де му е главата. Гаранция го убиха.
Това за кожите беше Петър Гогов напървите митинги пред Невски.
През 1990 г. Богданов е съучредител на Фондация „Отворено общество“ и Председател на нейния Управителен съвет (до 1997).
Комисията по досиетата обявява за първи път името му сред сътрудниците на Шесто управление на бившата Държавна сигурност през периода 1978 – 1988 година с псевдоним „Николов“ с Решение № 175/14.122010 г.[2][3] и Решение № 230/16 юни 2011 г.[4][5] Проф. Богданов се защитава с текст, в който не отрича сътрудничеството на Държавна сигурност, но го обяснява с фашисткия произход на баща си Иван Богданов, клеймо, което трябва да изкупва, както и с проблеми със здравето и развитието му като учен.[6] Позицията му на значим университетски администратор и научен авторитет с огромно влияние става причина за един от най-продължителните и остри дебати около отношенията на академичната общност и Държавна сигурност.
Както винаги - много "разбирачи" се изказват по темата неподготвени. Дисидентството на КОМУНИСТА Янко Янков започва след конфликт с по-големия комунист Ярослав Радев. И конфликта между двамата (разбира се) е разрешен по комунистически - по-големият комуняга вкарва в затвора по-малкия такъв. И тогава Янко стана дисидент. А че лежи в затвора по политически причини, това не променя нещата. Това си е част от комунизма и редовна практика в партията на която той собственоръчна е написал - "моля да бъда приет". След дворцовия преврат през 1989 година Янков се опита отново "да стане началник", но по-големите юнаци го изместиха. И той отново обиден и озлобен започна да пише дълги фермани до чуждестранните посолства (предимно с глупости). Започна да философства на тема "терор", като намеси дори Ботев и Левски. Оттогава спрях да се интересувам от него и предполагах, че ще свърши в лудницата. Не познах, но това няма значение. Дано неспокойната му душа вече намери спокойствие.
Лека му пръст!
Днес в Одеса има изхвърлен хладилник на плажа...след 10на дни ипринас ще има хладилници, трупове на животни а може и на хора. Може и да има и мини, морски и други не метални дето ще си плават като гъбки.
Граничарите и новият кораб от вчера , да не се омайват а да бегат на границата да патрулират... ето ви военна обстановка! Ама кой ни чете и слуша, като им гледам скъсените крачоли на панталоните, аха да се настъпят ама надали...Къде ге изберат тия адмирали, къде късопишковци, къде късокрачолки!
Zna4i si4ki novi sgradi da sa obezopaseni terasite