Рагевски пред Дичо за убийството на Юмер: Една мърша ме ядосваше и аз го утрепах
Една мърша ме ядосваше и аз го утрепах. Един умрял, една мърша, един труп. С тези думи Станимир Рагевски обяснил на приятеля си Деян Дичев какво има в бидоните, които изнесли от таванското помещение на блок 62 в бургаския жк. „Зорница“. Това разказа пред окръжния състав днес главният свидетел Деян Дичев срещу сочения за убиец на брокерката Теодора Бахлова и Юмер Мехмед – 58-годишния бизнесмен Станимир Рагевски.
Днес е третият ден, в който се разпитват свидетели по двете брутални зверства. Първи на скамейката застана 48-годишният Деян Дичев, който към момента изтърпява 4,5-годишна присъда за лично укривателство, държане на незаконно оръжие и притежание на наркотици.
В съдебната зала той посочи какво му е споделил Станимир Рагевски, когато е убил брокерката Теодора Бахлова. Първо му казал, че тя си била играла с пистолета му и сама се застреляла, а после пък сменил версията и заявил, че той я е гръмнал.
Ето каква е истината по думите на готвача Деян Дичев:
„Със Станимир Рагевски се познаваме от около 30 години. Запознахме се в Затвора-Бургас, аз лежах за военно хулиганство, не знам той за какво беше осъден. Той също беше военен. Бяхме в една килия и имахме нормални отношения – без караници и конфликти. Няколко години по-късно, когато излязох на свобода, започнах работа в неговото капанче „Селена“. Работех като готвач в периода 2005-2007 г. След като напуснах, сме се виждали няколко пъти. Молил съм го услуги и винаги ми е помагал. Например, че аз нямам шофьорска книжка и съм го молил да купува разни неща за заведението в ДНА, което впоследствие с дъщеря ми започнахме да стопанисваме. Той е идвал няколко пъти в ресторанта ми.
Единият път беше с Теодора Бахлова, но аз не я познавам, само съм я виждал. Пиха едно кафе и си тръгнаха. Споменавал ми е, че имат общ бизнес и имоти в Лозенец, но не знам дали и те са били общи. Октомври или ноември беше, когато една сутрин дойде и каза: „Застрелях Теодора“, после пък каза, че тя се е застреляла сама в апартамента на ул. „К.Фотинов“. Беше много объркан и говореше различни неща. Аз се стреснах от тази информация. Не знаех как да реагирам. Не съм питал при какви обстоятелства. Той поиска да му помогна да скрием тялото, което било прибрано в един бидон. Тогава не мога да кажа какво съм изпитвал и защо не съм се обадил в полицията. Каза: „Направих голяма беля“, била си играела с пистолета и че се карали за пари. Рагевски обмисляше как да се отърве от тялото – с киселина ли да е залее, или да увие трупа в килим и да го захвърли някъде. Каза, че полицаите го търсят, звънели му постоянно и се притеснявал. Тръгна от заведението и каза, че ще дойде утре да го хвърлим в бидон.
На другия ден ми се обади, минахме през пазара да вземем Рамбо да помага и с микробуса отидохме до ул. „Фотинов“ - блокът, долу до светофара срещу гарата. Слязохме и тримата и се качихме в апартамента на 2-3 етаж, не помня, долу имаше някакви помещения. Бидонът беше в коридора, увит с фолио. Беше голям, син с черен капак. С Рамбо го качихме в асансьора и го завлякохме до микробуса. С микробуса тръгнаха Рагевски и Рамбо, аз отидох да пазарувам, защото бях на работа и трябваше да купя някои неща. От Станимир знам, че са закарали бидона в магазина за зеленчуци на Румен Богданов, който тогава беше затворен. После каза, че там са му помогнали някакви други работници да свалят от микробуса бидона. Помня, че беше тежък, нямаше как да видя съдържанието му, не усещах миризма. Впоследствие той ми сподели, че е затворил трупа с киселина и останалото го е заровил на гробищата. Сам изкопал яма с лопатка“.
По случая с Юмер Мехмед и действията около неговото разчленяване, Деян Дичев заяви:
„Юмер съм го виждал веднъж. Той работеше в капана на Рагевски като барман или сервитьор, но сме работили заедно. Той започна след мен. Не мога да кажа, че го познавам. Не съм му звънял никога по телефона. Не съм и говорил с него. От медиите разбрах, че настъпила смъртта му. Рагевски ми е споменавал, че му е вършил някакви услуги в строителството. На 6.08.2021 г. ми се обади и каза, че трябва да му помогна да свалим един боклук от таванско помещение в жк. „Зорница“.
Следобед дойде с Мерцедеса и отидохме до блока, бусът беше там. На задната седалка на Мерцедеса имаше бидон, който после взех и качих на 5-6 етаж на кооперацията. Не съм го питал какъв боклук ще изхвърляме. Станимир каза да оставя бидона на площадката и да сляза долу. После ме повика и пак се качих. Бидонът беше на площадката и го свалихме до буса. Попитах го: „Какво е това?“, каза, че после ще ми обясни, сега нямал време. Помещението имаше 2 врати, но беше много тясно и не успях да видя какво има вътре.
Миришеше много неприятно, на развалено, на мърша. Целият етаж миришеше. Понеже нямаше асансьор свалихме бидона с едно платнище. После отидохме до един магазин около завод Победа. Оттам купихме още 2 бидона. Не помня с какво МПС отидохме, но аз слязох и ги платих. Мисля, че по 20 лв. бяха. Каза, че в тях трябва да сложи още неща. И се върнахме в жк. „Зорница“. Двамата се качихме горе. Той влезе в помещението. Аз бях в коридора, не съм влизал вътре. Свалихме ги отново с платнището, но на мен ми стана лошо по едно време и му казах да спрем за почивка. Докато слизах по стълбите ми каза да взема един ел. трион, който беше подпрян до вратата и да го оставя в колата. После отидох до магазина с него да си купя вода. Не помня дали вече ги бяхме свалили или имаше още един бидон. Общо 3 бидона са.
Тръгнахме с буса, за да ги изхвърлим нанякъде. Насочихме се към промишлената зона. До някакво предприятие. Там видя някакъв познат дърводелец и слезе да говори с него. Като се качи пак в буса при мен каза, че утре ще мисли къде да хвърлим бидоните, тук не било подходящо. В буса миришеше много неприятно, но не го питах какво има вътре. Преди също ме е викал да изхвърляме боклуци от едно партерно помещение пак на ул. „Фотинов“. Мислех, че правим нещо обичайно. После се върнахме в жк. „Славейков“ и оставихме буса на един паркинг. Хванах си такси и се прибрах.
На 8 август се срещнахме сутринта. Той ме взе от ДНА с Мерцедеса си и отидохме към Долно Езерово. Огледа пътя и местността и пак се върнахме на паркинга в жк. „Славейков“. Взехме буса и пак отидохме на същото място, минахме прелеза и в една гориста местност той изсипа бидоните и после ги затрупа с пръчки. Не видях какво има в тях, бяха черни чували. Аз седях настрани, защото миришеше ужасно. Като се качихме отново в буса го попитах и той каза: „Един умрял, една мърша, един труп. Една мърша ме ядосваше и аз го утрепах“.
После оставихме трите бидона до ДНА. Притесних се, че се случва нешо нередно и не питах повече. В понеделник разбрах от медиите, че е задържан и нарязах бидоните. Предишният ден ми беше дал една черна торбичка, в нея имаше други торбички. Каза ми: „Хвърли я , да се маха, да не се намери“. Не знаех какво има вътре. Мислех, че има някаква машинка вътре. Не тежеше много. Хвърлих я в отдушника на заведението, мислех, че там е някакъв канал и ще замине.
После, когато полицаите го разбиха, видях, че е имало вътре пистолет. После показах на униформените къде са телефоните, които Рагевски беше оставил на съхранение при мен и бях скрил на една плоскост нависоко. След това им показах и къде изхвърлихме чувалите. Тогава видях само една маратонка и глава. Не познах на кого е тази глава, държаха ме на разстояние“.
В съдебната зала адвокатът на Станимир Рагевски заговори за полицейски натиск и токово изтезаване, чрез които Деян е бил принуден да говори. Според нея много от нещата, които той разказа днес пред окръжния състав, не са верни. Но и самата тя не знаела истината по случаите, тъй като Рагевски никога не й споделял.
Адвокат Радиева категорично отрече да вярва на думите на думите на зам.-директора на ОДМВР-Бургас комисар Емил Павлов и началника на „Криминална полиция“ комисар Кирил Кирязов, които вчера посочиха, че Рагевски лично им е признал за зверствата в неформална беседа как е убил брокерката Теодора Бахлова.