Ако филмът “Вчера” беше сниман днес
Ако филмът „Вчера“ беше сниман днес, класовете от английската гимназия нямаше да се наричат класове, а общности, и учениците нямаше да седят на чинове, а на шарени килимчета по пода, и Баръмов, по математика, нямаше да ги изпитва, за да не нарани нежните им Монтесори душички и за да не го съдят психо майките им, а да им дава да си играят с пергели от екологична дървесина и да ги кара да броят плодове и зеленчуци във всички цветове на дъгата, за да са румени, засмени и оболоботомени граждани на прекрасния нов Монтесори свят.
Вместо Георги Русев, директора щеше да го играе приятен чернокож джентълмен с приятно просребрена коса и приятни дизайнерски очила с дискретно стилизирано унисекс лого на рамките, чистачката щеше да е одухотворена елегантна азиатка със стилен костюм - панталон и тарикатско сакенце, Павел Попандов по физическо щеше да е симпатичен възрастен мъж с физиката на Йордан Йовчев и нямаше да върти любов с учителката Бицевска, а с учителя Бици, още по-симпатичен млад мъж с физика на Йорданка Донкова, и прическа на Дони, когато пееше в "Атлас".
Когато искаше да си легне с Марина в класната стая, Христо Шопов нямаше да счупи и изгори чина, за да ѝ е топло на нея, а щеше да я помоли тя да го направи, за да не си нарани ноктите, и по-бързо, че му е студено и ще изстине, и да му даде палтото си да се наметне, че тя не знае, ама той е с много чувствителни сливици, и на пода най-много се изстива, и да побързат със секса, че е на барбър след това, а за този точно пакистанец, най-много се чакало, имал златни ръце, където пипне, девствен мустак не расте...
Ростислав нямаше да ходи да плува по каналите, а да кара тротинетка на Гребната, и вместо набирания на лост, щеше да пуфка наргиле, да си гали татуировките, да вика „снощи тая я скъсах, брат“ и да обръща аперолите като розови бонбони с другите чалгафони, което пък ми напомня, че песента от филма нямаше да е „Клетва“ на Маричков, а балада на добре поддържан млад ром с текст, в който се пее за изневяра, предателство и нещо лудо, диво, нетипично, тежко олигофренично...
Естетически, филмът щеше да засяга вечните теми за изконното човешко право на лукс, лек живот, хедонистично отношение към битието, отказа да следваш общоприетите морални конвенции и нуждата сам да си „преценяш“ и да бъдеш „себе си“...
Чочо щеше да си е същият.
Щеше да си сипе едно уиски, да погледне присмехулно и да им каже да си е**т май***а всички ******ници...
Него го няма, затова им го казвам аз...
Приятно гледане...
*От фб страницата “Любов и омраза в Пловдив”
Иначе, Математикът Баръмов може само да диша праха на Математикът Дучев. Освен всичко, последният проявяваше персонално всяко хлапе да носи нож . Вика - за почистване на униформата. Примерно, хлапето Досьо Досев ( лека му пръст ) бе заведен на проститутка от учителя- навигатор Савов. Щото,вика,в България тия лелки са ченгета, прости парчета са ..
Думата ми е че всяко поколение си има своя тероар...И спомените са измамно нещо.
"Дори не ми е ясно как е бил допуснат до киното изобщо." - щот си роб, свикнал да живееш в клетка.
Георги Иванов Марков е български писател, театрален и филмов сценарист, а впоследствие – публицист и дисидент, живял и творил в условията на социалистическа България и в емиграция (от 1969 г. до смъртта му през 1978 г.).
Професия
инженер, писател, драматург, публицист, дисидент
Националност
Flag of Bulgaria.svg България
Активен период
1951 – 1978
Жанр
разказ, есе, роман, театрален драматург, филмов сценарист
Дебютни творби
„Цезиева нощ“, приключенски роман, (1957)
Известни творби
„Мъже“ (1962)
„Жените на Варшава“ (1968)
„Задочни репортажи за България“ (1984)
В творчеството му се открояват два различни периода. Първите му произведения датират от първата половина на 50-те години на ХХ век. С повестта „Мъже“ (1962 г.) получава признание и става професионален писател. Следват разкази, новели и пиеси, поставени на сцена. Към 1969 г. отношенията му с властите се влошават, три от пиесите му са спрени и той напуска България, макар първоначално само с намерение за кратък отпуск. В крайна сметка Марков избира да живее в чужбина постоянно, първоначално в Италия, след това до края на живота си – в Лондон. Той продължава да пише и се превръща в един от най-известните и продуктивни български дисиденти. Започва работа в българската редакция на Би Би Си. Най-значителното произведение от емигрантския му период са „Задочни репортажи за България“ – серия от есета, излъчвани по радио Свободна Европа, в които описва живота в социалистическа България, подлага на критика партийната върхушка и моралните измерения на нравствения упадък на българския народ под влиянието на господстващата комунистическа идеология.
Резултат от тази публицистична и обществена дейност е повишено внимание от страна на комунделите.
„Летище за ангели“ добрите сили на промяната, Рубен Кукиер
Сюрреалистичните творби включват елемента на изненадата и неочакваните съпоставки; въпреки това много сюрреалисти смятат произведенията си за израз най-напред за спиране на движението , а самите произведения единствено за неин артефакт.
Основите на движението са положени през 1924 г., когато Бретон публикува първия „Манифест на Сюрреализма“ („Manifeste du surrealisme“), в който изразява убеждението, че рационалното мислене потиска творческите сили и въображението и се отразява негативно на артистичното изразяване.
За жалост всичко в момента е истина.
Яндекс е пълен със статии и снимки на горди Буряти - страната им бе номер едно по жертви, с което много се гордееха.
..Тъй като, на кой,по дяволите му е притрябвал добре платен лесен живот ?!
Джугашвили (Р.Р) от Тифлиската духовна семинария ,броя на жертвите на Сталиновия режим е оценяван различно. В резултат на репресии между 7 и 13 милиона в СССР.
Бягство от ада на болшевизма, ако слушаш Бийтълс, носиш дънки или къса пола на почивка в к.к. "Белене", без съд и присъда.
Drugiq e zamesen det e s nego