Удивителната история на Бургаското пристанище

В бюджета за 1882 г. отново са заложени средства в размер на 2 500 гроша за закупуване на един винч и още 20 000 гроша за голяма скеля до митницата. През 1883 г. проблеми с пристанището не са отбелязани, но за бюджетната 1884 г. са предвидени 20 000 гроша за поправка на стари скели и за изграждане на нова такава.  В тази връзка на 15 февруари е издадена заповед да се обяви публично, че за ремонта се търсят 300 дървета.

През февруари 1887 г. е обявен публичен търг за дървен материал за поправка на скелите, но понеже се явяват само двама конкуренти, той е отложен за 15 март, а междувременно е изпратена и обява в 5-6 села от Бургаска околия. Появяват се нови кандидати, но те искат да им се плати много висока сума за изпълнението и градските съветници дават право на председателя на Съвета, съобразявайки се с интересите на града и със сумите, плащани дотогава, сам да вземе решение по въпроса.

Според бюджетите за следващите три години, за поправка на житните скели и за газовото хранилище на пристанището са отделени: за 1888 г. – 10 472 лв., за 1889 г. – 20 000 лв. и за 1890 г. – 4 000 лв. за житните скели и 15 000 лв. за скелята при газовото хранилище. След 1891 г. отделените средства отиват само за поддържане на скелята при газовото хранилище: за 1891 г. – 2 000 лв., за 1892 г. – 3 000 лв., а от 1893 г. до 1896 г. всяка година се залагат по 1 000 лв., но и те невинаги биват изразходвани.

Независимо, че скелите са дървени, Бургаското пристанище приема и обслужва всякакви кораби, вкл. и параходи. За времето от 1886 г. до 1890 г. броят на обслужените кораби възлиза на 1 668, от които 255 парни; от 1891 г. до 1896 г броят на парните кораби се увеличава на 547; а от 1906 г. до 1910  г. са обслужени 669 парни кораба.

През май 1889 г. княз Фердинанд официално открива строителството на ж.п. линията Ямбол – Бургас, което е широко отразено в германската, австро-унгарската и френската преса. Линията е завършена за една година и по този начин свързването на селищата от Южна България с морето се подобрява многократно, а това поставя на дневен ред въпроса за изграждане на съвременно пристанище.

Българското правителство взема решение за построяване на нови, модерни  пристанищни съоръжения в Бургас и Варна. Проведен е и успешен търг за избор на изпълнител на пристанището в Бургас, но впоследствие на 17 декември 1893 г., по доклад на специална парламентарна комисия, по „изучаване търга за бургаското пристанище“, Народното събрание решава да не се утвърждава първоначалния договор с предприемача Гио, понеже същият не изпълнява условията по търга. Вместо това е решено първо да се състои нов търг, защото след първия проведен се появява фирмата „Кас и Ликенс“ /A. Casse  et  Likens/ и дава изгодна оферта на министъра и второ, всякакви оферти, подадени след новия търг, да не се вземат под внимание. Целият договор за строителството на пристанището, съхраняван в ЦДА, съдържа само 7 члена.

Новият търг е спечелен от „Кас и Ликенс“ и те започват работа в края на януари 1894 г. Тъй като през годината възникват някои допълнителни въпроси от компетенцията на Народното събрание, Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията /МОСПС/ изготвя предложение до него и на 3 декември 1894 г. министър К. Величков пише до княза с молба: „Господарят да благоволи и да разреши да се внедри същото предложение в дневния ред на предстоящата сесия“. Това писмо е необходимо, защото князът и министрите имат право на законодателна инициатива, а последните могат да внасят в НС законопроекти само с негова заповед. Няколко дни по-късно, МОСПС вече има нов министър - М. Маджаров, бивш главен инспектор на финансите от 1882 г. до 1884 г. и директор /министър/ на финансите от 1884 г. до 1885 г. на Източна Румелия, който от своя страна на 12 декември пише до председателя на Народното събрание за внасяне на сесия на предложението за „сключване на допълнителна конвенция с белгийските предприемачи по направата на бургаското пристанище „Кас и Ликенс”, относно начина на извършването на някои допълнителни работи“.

Предложението е разгледано от Народното събрание на сесията, проведена на 19-20 декември и конвенцията е одобрена, като е упълномощено правителството да преговаря с предприемачите и ако не успее да договори „вигодни /изгодни/ условия“, да се извършат допълнителните работи или по стопански начин, или чрез друг предприемач.

Строежът на пристанището по-късно довежда до спор между Бургаския градски съвет и МОСПС относно използвания пясък, който концесионерът вади от територията между морето и езерото Вая, според одобрената допълнителна конвенция. Съветниците се противопоставят, че това не е просто земя, а е кариера от пясък и принадлежи на Община Бургас, а с общинските имоти може да се разпорежда само Градския съвет. По този повод, на 27 ноември 1897 г., те изпращат рапорт до Министерството с искане предприемачът да изплати на Общината полагащата се такса за вече извадения пясък, а в противен случай спорът да се „отнесе до съда”. Този спор продължава и през 1898 г., като от Министерството настояват, че това не е пясък, а „просто песъчлива пръст”, използвана за насипване в пристанището и в отговор Съветът натоварва адвокат да проучи въпроса.

В онези години не всеки адвокат се наема да съди правителството или представители на държавната власт. От съобщение в бургаски вестник, излизащ всяка неделя, научаваме, че „Хр. М. Богоев, адвокат в град Бургас, известява, че от 1 септември вече не е адвокат на правителството, а започва да приема да води и защитава всякакви процеси против правителството“. Същият след години е избран за кмет.

Междувременно, понеже „Кас и Ликенс“ не изпълняват условието да завършат строителството до 1 февруари 1898 г., те предлагат да се прехвърли договора им на френското строително дружество „Батиньол“. Това предложение е одобрено от Народното събрание и на французите е даден срок да завършат пристанището до 19 септември 1901 г.

Проектът на пристанището е изготвен от френския инженер Адолф Жерар, като цялостното му изграждане е завършено чак през 1903 г. Неговото официално откриване се състои на 18 май и преминава по следната програма: в 9 ч. сутринта княз Фердинанд I се качва на кораба „Надежда“ в залива Порос /дн. кв. „Крайморие“/, а придружаващите ги съдове отдават салюти, след което той влиза в пристанището и е посрещнат от Димитър Попов, министър на МОСПС, и официалните лица. Министърът държи реч, а князът обявява пристанището за открито и отново следват топовни гърмежи. След това корабът спира на кея, където чакат поканените, по списък, одобрен от княза, лица. Списъкът включва членовете на дипломатическото и консулско тяло; министрите; председателя и заместник-председателя на Народното събрание; гражданската свита на княза; духовенството; представители на местните власти /от тях присъства единствено кметът/ и почетна рота от 24-ти пехотен Черноморски полк.