Още пенсионни и данъчни реформи се задават в Европа

След Франция и други страни в Европа тръгват към пенсионни реформи, за да овладеят дефицита в тези системи. В Чехия от месец текат протести срещу намеренията на правителството, но то ги потвърди вчера при представянето на нов пакет от мерки за намаляване на бюджетните разходи и повишаване на приходите. Във Великобритания също в последните дни се обсъжда, че след изборите ще трябва да се сложи на масата повишение на пенсионната възраст до 68 г., пише вестник Сега.

В Чехия преди месец бе обявено, че тази година индексацията на пенсиите заради инфлацията ще е с по-малък процент от очакваното заради необходимостта от орязване на бюджетни разходи. Както и у нас, в Чехия също има автоматични режими за осъвременяване, които да компенсират инфлацията. Там обаче има и една допълнителна защита, каквато липсва при нас - прави се извънредно увеличение, ако месец за месец инфлацията надхвърли 5%, което се случи през януари. Това предполагаше средната пенсия да се увеличи с 1770 крони (около 75 евро), но правителството намали компенсацията на 760 крони - 32 евро. Синдикатите и лявата опозиция обявиха това за ограбване на възрастните.

През първите четири месеца на годината приходите в осигурителната система на Чехия са 147,4 млрд. крони, което е 13,1 млрд. повече спрямо същия период на миналата година. В същото време обаче разходите нарастват доста по-бързо, както е и у нас - те са с 29,6 млрд. повече и достигат 173,1 млрд. крони. Според икономисти системата не е устойчива във времето. Затова и преди малко повече от месец бяха предложени промени, които предвиждат увеличение на пенсионната възраст и по-скромно увеличение на пенсиите. В последните 15 г. разходите за пенсии в Чехия са се удвоили, като миналата година наближиха 600 млрд. крони (25,5 млрд. евро).

Наред с това вчера бяха огласени и мерки за повишаване на осигуровки, пенсионна възраст и данъци, както и намаляване на някои социални плащания. Пенсионната възраст ще се определя при навършване на 50 г., като ще се увеличава спрямо очакваната продължителност на живота към дадения момент. Целта е чехите да получават пенсия средно 21,5 години, като тази промяна трябва да влезе в сила от 2025 г. Осигуровките на самонаетите ще се увеличат в следващите три години, ще се върнат и вноските за общо заболяване, като те ще бъдат 0,6% от заплатата.

Данъчните промени също са сериозни. Премахва се едната диференцирана ставка на ДДС, като данъкът върху алкохола, тютюневите изделия и хазарта ще се увеличи. ДДС за храните, лекарствата и жилищата ще се намали. Корпоративните данъци и данъците върху имотите ще се увеличат. Прагът за плащане на най-високата ставка на данъка върху доходите (23%) ще се намали от 161 000 крони годишен доход на 121 000 крони. Премахват се и данъчните облекчения за студенти.

Тежките пенсионни реформи ще са неизбежни и във Великобритания, предупреди техният министър по труда и пенсиите Мел Страйд. След като увеличението на пенсионната възраст бе забавено заради влошената продължителност на живота (този показател се влоши почти в цял свят заради пандемията), сега Страйд казва, че следващото правителство ще трябва да се заеме с горещия  картоф. Плановете са в следващите две години да се набележат стъпки за по-скорошно увеличение на възрастта за пенсионирането до 68 г. Хората обаче ще имат 10-годишен хоризонт за новите промени.

Прогнозите за демографските промени и разходите за пенсии в следващите 50 г. на Острова са мрачни, както навсякъде. Тази година пенсиите във Великобритания ще се увеличат с рекордните 10%, докато ръстът на доходите се очаква да е около 5,5%. По сегашните планове възрастта за пенсия трябва да се увеличи от 66 до 67 г. на стъпки между 2026 и 2028 г., след това да достигне 68 г. между 2044 и 2046 г., като засегне хората, родени след април 1977 г. Преди няколко години правителствен доклад препоръча втората стъпка да се изтегли за края на 30-те г., което би принудило милиони, родени в началото на 70-те, да чакат една година повече, за да се пенсионират. В началото на тази година кабинетът смяташе да ускори тази промяна до 2035 г., като засегне хората, които са на 54 и под 54-годишна възраст. С надвисналите избори обаче намеренията бяха замразени.