Таванът на дълга в САЩ и колко горещо ще бъде лятото?

Бюджетният суверенитет е първостепенна компетентност на парламента във всяка демократична държава. В САЩ, които са основани върху идеята за демократичен контрол на властите, той е особено дълбоко вкоренен. Тук той има два компонента. От една страна, трябва да се одобри годишен бюджет, както обичайно става и в България, който определя планирането на бъдещите разходи и бюджетния дефицит, предава investor.bg.

Освен това в САЩ съществува и така нареченият „лимит на дълга" или "таван на дълга" (Debt Limit“ или „Debt Ceiling“), който не позволява на изпълнителната власт да натрупва дълг над определена от парламента сума (основните характеристики водят началото си от Втория закон за облигациите на свободата от 1917 г.). За капиталовия пазар значението на последното е по-важно от значението на годишния бюджет. Защо? В екстремни случаи партиен спор, който забавя приемането на бюджета, води до спиране на работата на правителството, т.е. до намаляване на услугите на изпълнителната власт.

Това се е случвало неведнъж в историята; загриженият американски турист може да си спомни затварянето на паметници или национални паркове в този контекст. Това е така, защото се прекратяват само „несъществените" функции на държавата. От 1976 г. насам е имало повече от 20 такива „закривания" (Shutdowns). Тъй като заплатите на освободените служители обикновено се възстановяват след това, икономическите щети са преодолими. За разлика от това, неуспехът да се договори увеличение на лимита на дълга може, в екстремни случаи, да предизвика фалит по отделни облигации на правителството на САЩ или дори на цялата държава.

През последните години увеличенията на тавана на дълга на САЩ се предприемаха сравнително спокойно. Новоизбраният през ноември миналата година Конгрес с различни мнозинства в Сената и Камарата на представителите, съчетан с историческото противопоставяне между двете водещи партии, предполага, че това може да се промени тази година. Рискът от ескалация, т.е. невъзможност за навременно повишаване, изглежда поне толкова висок, колкото през 2011 г., когато през първия мандат на Барак Обама (с тогавашния му вицепрезидент Байдън) споразумението стана възможно едва в последния момент и тази война на нерви предизвика понижаване на рейтинга от рейтинговата агенция S&P - първата загуба на рейтинга ААА в историята на САЩ.

На 19 януари тази година държавният дълг на САЩ отново докосна тавана на дълга, като достигна астрономическата стойност от 31,4 трилиона долара.

Американските дългови ценни книжа се държат под формата на инвестиции от различни корпорации, банки, централни банки и домакинства. Първата реакция при достигането на тавана на дълга през януари беше обичайната: иницииране на така наречените „извънредни мерки", които включват например временно спиране на инвестициите от страна на някои пенсионни фондове за държавни служители плюс намаляване на съществуващите парични средства. Това спечели известно време.

Много по-важни за оценката на т.нар. „x-date" (датата X, б. ред.) обаче са действителните данъчни приходи и затова всички погледи бяха насочени към големия данъчен срок през април. "Датата х" е моментът, в който извънредните мерки и съществуващите парични средства ще са изчерпани и САЩ ще бъдат принудени да покрият всички разходи, които трябва да направят, с предишни приходи.

Така, ако датата "x" бъде достигната, бюджетът ще трябва да бъде балансиран незабавно и по всяко време. При очаквания досега през тази и следващата фискална година текущ бюджетен дефицит от над 5% от БВП това би било съвкупен недостиг на значителна част от държавното търсене и забележителен фискален шок. Но още по-големият риск за капиталовите пазари се крие другаде. Държавният дълг, както беше споменато, е важна инвестиция за всички групи капиталови инвеститори, а американският пазар на държавни ценни книжа, с неговите краткосрочни съкровищни бонове и дългосрочни облигации, е вероятно най-важният световен инвестиционен пазар par excellence. Това значително увеличава риска от загуби за капиталовите пазари в случай на непостигане на споразумение преди достигане на „датата х".