33 гневни въпроса за конфликта в Украйна критикуват действията и стратегията на руската армия

„Клубът на гневния патриот” на Игор Стрелков – бившият лидер на донецките сепаратисти, публикува гневен списък с въпроси по отношение на провеждането т.нар. „специална военна операция” в Украйна. Някои от тях са много ценни, други са откровено глупави, но въпреки всичко, отговорите им имат потенциала да дадат началото на диалог, който е важен за бъдещето не само на конфликта, но и за Руската федерация като цяло.

Представяме ви по-голямата част от тях с редакторска намеса, но с предаден почти дословно смисъл. Стрелков използва кавички, когато говори за Украйна, както и изразът „Т.нар.” по отношение на страната – това, разбира се е спестено. За да не превеждаме текста по свой начин обаче добавяме, че според оригиналната публикация „т.нар. Украйна” е част от Русия, което е повече от спорно мнение.

Ето ги и самите въпроси, които не спестяват критиката си към руското командване.

Исторически въпроси

1. През 2014 г., когато украинската хунта бе на ръба, а цяла „Новорусия” и Крим гледаха към Русия с надежда, Кремъл първоначално отказа да изпрати „миротворчески сили” в Донбас. След това Путин бе първия, който призна за легитимен избора на президента Петро Порошенко. В резултат на 8-годишната пауза в конфликта заради Минското споразумение, Украйна подготви готова за бойни действия армия, потуши протестното движение, проми мозъците на сериозна част от населението си и към 2022 г. вече можеше да се бие на равно с въоръжените сили на Русия. Кой е отговорен за този стратегически провал, който в момента коства живота на стотици млади хора ежедневно?

2. Защо откровени измамници бяха поставени начело на самообявилите се Народни републики в Донбас, с което се дискредитира идеята за т.нар. „Руска пролет”. Как и защо най-известните герои от 2014 г. – командирите на донбаската милиция, бяха физически елиминирани? Кой ще носи отговорността за това, че вместо в Донбас да бъде показан „руския свят”, цели 8 години хората в тези територии живееха в практическо блато – много по-зле дори от самите руснаци и украинци?

3. Как се случи така, че руския президент, по свое собствено признание, е бил „воден за носа от уважавани киевски и западни партньори”? Къде бяха принципните и професионално квалифицирани съветници и официални лица, които трябваше да предупредят президента за това, което бе толкова очевидно за външни наблюдатели? Има ли наказани?

4. Защо още през 2014 г. фронтът в Източна Украйна бе „фиксиран” в покрайнините на Донецк? Защо Мариупол бе изоставен от Украинските въоръжени сили, а не освободен? Защо след освобождението на Дебалцево през пролетта на 2015 г. бойните действия отново бяха замръзени, с което се даде шанс на украинската страна да възстанови прясно загубения си боен потенциал?

5. Защо докато през 8-те години между 2014 и 2022 украинските въоръжени сили бяха въоръжавани и подготвяни за голяма война, народните отряди на ДНР и ЛНР бяха изоставени, получаваха почти нулева подкрепа и бяха въоръжавани със стари системи? Защо войниците им не преминаваха нормално бойно обучение? Кой е отговорен за тези проблеми в Министерството на отбраната на РФ?

Проблеми с подготовката на Руските въоръжени сили за военни операции

6. Как се случи така, че втората най-голяма/силна армия в света, поне до тогава, която през годините печелеше всички танкови биатлони и други военни състезания, при старта на офанзивата:

• Бе без никакво сателитно разузнаване;
• Нямаше БЛА (Безпилотни летателни апарати) за разузнаване и нанасяне на удари;
• Не разполагаше със самонасочващи се бомби;
• Имаше крайно малко на брой артилерийски установки и анти-батареи;
• Със системи за криптирана военна комуникация, които са повече от остарели.

7. Как се оказа така, че планът за т.нар. „Специална военна операция” бе изграден на основата на данни, напълно отричащи реалността? Той бе базиран на това, че украинската армия е неподготвена, че няма информация да е толкова добре подготвена и че моралът е много силен. Защо властите в Москва разчитаха на пълното съгласие от страна на украинските цивилни с инвазията, когато ситуацията се оказа контрастно противоположна. Кой подведе Путин по такъв жесток начин? Кой носи наказателната отговорност за това?

8. Защо от политическа страна бе избрано именно Виктор Медведчук да управлява вече завзетата Украйна след евентуалния успех на СВО – той е и до днес крайно непопулярен сред населението? Кой избра фигури като него?
9. Какви военно-политически цели – такива, каквито могат лесно да бъдат предадени както на руското, така и на украинското население – се изпълняват със СВО? Защо изобщо бе започната военната операция? Какъв е юридическия ѝ статут? Защо дори повече от година след началото на конфликта, това все още не е ясно?

10. Как е възможно потенциалните и почти сигурни санкции от ЕС и САЩ да не бъдат взети под внимание като фактор при стартирането на СВО? Как се случи така, че над 300 млрд. долара руски външни капитали бяха блокирани, дори конфискувани? Кой ще носи отговорността и за това?

Стратегия и политика

11. Още в първата половина на сегашната война беше ясно, че родната руска военна индустрия не е способна да осигури нужната техника, защото разчита изцяло на доставки от трети страни за компоненти. Къде отиде гордо оповестяваната с години програма за „заменяне на външните доставки”? Има ли отговорни и за това?

12. До лятото на 2022 г. стана ясно, че има и недостиг на муниции за артилерия и други оръжия. До края на годината същият проблем се появи и при други военни снаряжения, повечето от които най-жизненоважни за фронта. Липса на бронежилетки, аптечки, униформи – това е най-обсъжданата тема в руските редици. Как бе допуснато това и взети ли са стъпки да се коригира този фрапиращ проблем?

13. Защо и до ден-днешен границите на Русия не са затворени, в опит да се предпази масовата миграция на млади и способни потенциални войници? Стотици хиляди успяха да избягат от Русия без да бъдат спрени по никакъв начин. Нещо повече – сред тях има и такива, които са имали досег до най-чувствителните и секретни документи в Руската федерация.

14. Кой и как ще обясни най-грозният абсурд – хиляди професионални войници от Въоръжените сили на РФ, както и паравоенни, в момента изпълняват „официални задачи” в Сирия и Централната африканска република, Мали и Буркина Фасо, докато току-що мобилизирани младежи без никакъв опит и тренировка се изпращат в месомелачката на фронта в Украйна?

15. Защо в по-голямата си част само етнически руснаци се изпращат на фронта, докато стотици хиляди млади и здрави „нови граждани” от страните в Централна Азия и Кавказ са ангажирани с лепене на плочки и подрязване на дървета в метрополитната част на Русия?

16. Как да си обясним факта, че въпреки военните действия, Русия продължава да транспортира през Украйна петрол и газ към страни като България, като след това суровините отиват обратно в Украйна, покривайки 90% от нуждите ѝ? Няма да споменаваме дори, че Украйна постоянно получава плащания от руски корпорации за тези доставки.

17. Защо след бруталната битка за Мариупол, военните престъпници от Батальона „Азов” бяха освободени?

18. Какво се случи, че флагманът на руската флота „Москва” да потъне? Ако е бил потопен от Украйна, как се е озовал в обсега на противокорабните установки без ескорт и без прикритие, но и без противовъздушни отбранителни установки. А на борда са били основно моряци с малко или никакъв опит.

19. Какво предизвика „деескалацията” в началото на войната, когато набързо руските войници, достигнали до покрайнините на Киев бяха отдръпнати от позициите си край Черников, Суми и Николаев? Какво очакваха военноначалниците от този ход?

20. По какви цели бяха изхабени стотици и хиляди крилати ракети в началото на СВО, след като украинските военни и политически центрове за взимане на решения, както и комуникационната инфраструктура, още е здрава?

21. Защо в 14-ия месец от войната, украинската комуникационна инфраструктура в дълбочината още не е не само унищожена, но и дори недокосната? Защо повечето стратегически мостове и тунели стоят непокътнати и дори не са били атакувани – тъкмо през тях западът снабдява Киев с оръжия? Как така Зеленски и други ключови украински официални фигури остават недосегаеми, въпреки постоянните им призиви за буквалното унищожение на Русия?

22. Защо бе прекратен обстрелът на ключовата енергийна инфраструктура и как успя Украйна толкова лесно да възстанови енергозахранването си – до такава степен, че отново започна да изнася ток?

23. Ако „Специалната военна операция” няма легалния статут на война, на какво основание бе проведена частичната мобилизация?

24. Кой определи кои могат да бъдат мобилизирани и процесът за това, след като всеки, който не иска да ходи на война, може толкова лесно да избегне мобилизацията?

25. Кой взе политически „трудното решение” да се изтегли армията от добре укрепения Херсон без бой? На какво основание тази територия бе оставена в ръцете на Украинците? Защо от тогава досега нищо не се чува за повторното ѝ завземане?

26. Къде е официалния коментар за изказването на губернатора на Санкт Петербург пред флага на Украйна?

27. Къде отиде прехвалената през последните години модерна военна техника? Защо Т-54/55 танкове и Д-20 пушки продължават да се използват, въпреки че са от времето на Сталин? Кой разхвърля въпросната военна техника в Сирия, Либия, Судан и други африкански страни? Къде са „десетките хиляди арабски доброволци”, обещани от министъра на отбраната?

28. Как се случи така, че Казахстан, който буквално месец преди началото на войната в Украйна бе „спасен” с участието на руската армия от военен преврат, се обръща все повече към западния лагер, демонстрира растяща русофобия и се включва, макар и постепенно, към санкциите?

29. Защо руските власти винят не централната власт в Киев, а „разни националисти” в Украйна за атаките на руска територия? Дори в случаите, в които командването на Украинските въоръжени сили поемат отговорност за тях.

30. Защо докато стотици хиляди руски и украински войници и граждани изпитват тежестите на войната в Донбас, останалата част от страната все едно не е във война?

32. Кога най-после ще станат ясни крайните цели на Специалната военна операция и при какви условия тя ще се счита за „успешно приключила”?

33. Защо най-приближените на военните лидери в Русия биват забелязани да се развяват в страни, опозиционни на Руската федерация? Може ли президентът да си направи някакви заключения за тези лидери, базирано на този факт?