ПП-ДБ обявиха проектокабинета „Денков“ - без представители на ГЕРБ

Лидерите на "Продължаваме Промяната - Демократична България" представиха на пресконференция в София състава на проектокабинета "Денков", който може да реализира управленската програма на формацията. 

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков обяви, че той, Христо Иванов, Атанас Атанасов и Владислав Панев не са номинирани за проектокабинета. Той се предлага да се реализира с втория проучвателен мандат за правителство. В него не се предвижда да влязат представители на ГЕРБ.

Кирил Петков обяви няколко от имената предварително, преди издигнатият за премиер Николай Денков да представи целия проектокабинет. Петков даде за пример Тодор Тагарев, Христо Хинков, Христо Даскалов, Генка Петрова. 

Акад. Денков посочи, че ще искат подкрепа от всички политически сили в Народното събрание. Проектокабинетът се очаква да бъде предложен, ако не се реализира първият проучвателен мандат - на ГЕРБ. 

Залагало се на експертното начало. 

Асен Василев е предложението за финансов министър. Той е най-добре подготвен, обяви акад. Денков. Въпреки политическите атаки Василев се справил отлично като министър на финансите.

Андрей Янкулов е предложението за министър на вътрешните работи. Юлиан Попов - околната среда и водите, Георги Гвоздейков - министър на транспорта, Радослав Рибарски - министър на енергетиката, Даниел Лорер - иновациите и растежа, Андрей Цеков - МРРБ, Милен Матеев - министър на правосъдието, Христо Даскалов - земеделието, Юлиан Войнов - икономиката, Генка Петрова - образованието, Христо Хинков - здравеопазването, Гергана Кабаиванова - туризъм, Александър Йоловски - електронното управление, Тодор Тагарев - отбраната, Ирена Димитрова - външните работи, Иван Кръстев - труда и социалната политика, Димитър Илиев - спорта, Яна Генова - културата. (вижте биографиите им долу)

Влизането на България в Шенген и в еврозоната, борбата с инфлацията, изпълнението на всички забавени условия и мерки по националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и промяна в подхода при подбора и финансирането на регионални проекти със засилена прозрачност са основните приоритети в управленската програма на коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“.

Програмата е със срок на изпълнение 18 месеца, потвърди Николай Денков. Преценено е, че при настоящата ситуация план за цял 4-годишен мандат би бил твърде амбициозен. 

Повече информация за управленската програма на кабинета "Денков" може да видите тук: https://ppdb.bg/pet-osnovni-prioriteta-v-upravlenskata-programa-na-pp-db-za-sledvasthite-18-mesecza/

Любопитен момент е, че засега ПП-ДБ не обявиха кои са предложенията им за вицепремиери. Няма и номинации за министри без портфейл, например, заместник министър-председател по еврофондовете, какъвто традиционно се излъчва в последните 15-ина години. 

Николай Денков обясни, че на ход все пак е ГЕРБ, която получава първия проучвателен мандат за правителство. Ако той се провали, тогава ПП-ДБ щели да говорят за вицепремиери. 

Гледайте тук:

Ето представените биографии на кандидатите за министри:

Акад. Николай Денков – министър-председател

Николай Денков е академик на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия. Член е на експертна група „Физически науки“ към Европейската космическа агенция. Ръководи лаборатория “Активни формулировки и материали” във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“.
Акад. Денков е в първия 1% на най-влиятелните учени в света в своята сфера. Научните му изследвания са в областта на физикохимията на колоидно-дисперсните системи, повърхностно-активните вещества и техните многобройни приложения. Публикувал е над 180 научни статии, две от които в престижното списание Nature и по една в Nature Physics и в Nature Communications, както и 18 обзора.
Неговите разработки са цитирани над 10 000 пъти в научната литература (h-index = 50). Изнесъл е над 90 лекции на международни конференции, провел е над 80 семинара в чуждестранни университети и изследователски институти. Съавтор е на 12 патента, включително шест международни и четири чуждестранни.
Ръководил е повече от 45 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми.
Работил е като гост-изследовател в японската научна фондация (JRDC), старши изследовател в института на фирмата Rhone-Poulenc (Франция), водещ учен в изследователския институт на фирмата Unilever (САЩ). Бил е гост-професор в Инженерното висше училище по индустриална физика и химия ESPCI-Paris и в университета в Лил (Франция).
За своите научни постижения акад. Николай Денков е удостоен с редица престижни отличия: наградата Solvay на Европейското колоидно общество (European Colloid and Interface Society), наградата Lectureship Award на отделението за колоиди и междуфазови граници на Японското химическо дружество, националната награда “Питагор” на Министерството на образованието и науката и др.
От 2014 до 2016 г. акад. Николай Денков е бил заместник-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове. През 2016 г. подава оставка поради несъгласие с политиката на тогавашното ръководство в МОН. През 2017 г. и 2021 г. e служебен министър на образованието и науката, а през 2021-2022 г. e министър на образованието и науката в редовното правителство на Кирил Петков.
Акад. Николай Денков е народен представител от "Продължаваме Промяната" (ПП-ДБ) в 49-ото Народно събрание. Избран е от 30-и многомандатен избирателен район – Шумен.

Асен Василев – министър на финансите

Асен Василев е роден на 9 септември 1977 г. в Хасково.
Средното си образование завършва в езиковата гимназия в родния си град.
В този период печели и международна награда за есе на английски език. За наградата се състезава с разработки от цял свят в Лондон. Завършвайки гимназия, Василев печели и „Златаровската награда“ за най-добър випускник.
Отличието има и парично изражение, което той дарява на училищния хор в знак на признателност. Приет е и впоследствие завършва „Икономика“ в Харвардския университет, след това специализира бизнес администрация и право в Стопанския и Юридическия факултет на Харвардския университет.
От 1999 до 2004 г. работи като консултант в „Монитор Груп“ в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка. Съосновател и президент е на „Евърбред“ – компания за ценообразуване на самолетни билети. Тя е частично финансирана от „Националния фонд за научни разработки на Сингапур“ и от първия инвеститор в Скайп. Съосновател и директор е на „Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност“. Преподавател е в Програмата за икономически растеж и развитие, филиал към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 2013 г. е министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков. От 12 май до 16 септември 2021 г. е министър на финансите в служебното правителство на Стефан Янев. На 13 декември е избран за вицепремиер и министър на финансите в кабинета на Кирил Петков.

Андрей Янкулов – министър на вътрешните работи

Андрей Янкулов е роден през 1980 г. в гр. София. Завършва Немската езикова гимназия през 1999 г. и специалност „право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2005 г. След дипломирането си започва работа като юрисконсулт, а през 2007 г. след спечелен конкурс постъпва в Софийска районна прокуратура (СРП), където работи в отдел „Общоопасни и други престъпления“. Член е на Комисията за професионална етика към СРП в периода 2010 – 2014 г. и на Националната прокурорска мрежа за международно правно сътрудничество в периода 2013 – 2014 г. През август 2014 г. Янкулов е назначен за заместник-министър на вътрешните работи, а в периода ноември 2014 г. – февруари 2016 г. е заместник-министър на правосъдието с ресор правителствената политика в областта на изпълнение на наказанията. След връщането си в СРП работи в отдел „Изпълнение на наказанията“ до септември 2017 г., когато след конкурс е повишен в Софийска градска прокуратура (СГП). В СГП работи в отдел „Международен и изпълнение на наказанията“ до края на 2019 г., когато подава оставка като прокурор. От началото на 2020 г. Янкулов е адвокат в Софийската адвокатска колегия и се присъединява към екипите на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“ и консултантската компания „PMG Analytics“.
Професионалните му интереси са насочени към наказателното право, наказателния процес, наказателно изпълнителното право, международното сътрудничество по наказателно-правни въпроси и политиките в областта на изпълнение на наказанията.

Юлиан Попов – министър на околната среда и водите

Юлиан Попов е старши съветник на Европейската фондация за климата, председател на Института за ефективност на сградите в Европа и бивш служебен министър на околната среда на България. Бил е посланик на добра воля на България за политиката в областта на енергетиката и климата и съветник по енергийната сигурност на президента на България.
Член на Европейския съвет за външни отношения, на Консултативния съвет на Climate KIC и на управителните съвети на няколко други организации, свързани с енергетиката и климата. Той е един от създателите и настоящ член на Настоятелството на Нов български университет и съосновател на Тунизийското училище за политика. Юлиан е класиран два пъти от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни гласове в областта на европейските енергийни политики. Статиите му за климатичната и енергийната политика са публикувани от Financial Times, Project Syndicate, NS Energy Monitor, The Independent, Al Jazeera, Huffington Post, EurActive и др.
Той е автор на две книги и съавтор на книгите „Европейската супермрежа“ и „Дипломация в областта на енергетиката и климата“.

Георги Гвоздейков – министър на транспорта

Георги Гвоздейков е авиационен инженер, завършил магистърска програма по „Авиационна техника и технологии“, „Проектиране на летателни апарати“ във ВВВУ „Георги Бенковски“, гр. Долна Митрополия.
Присъединява се към отбора на "Продължаваме Промяната" с кауза за въвеждане на иновативни политики в областта на въздухоплаването и планиране на стратегии за интегриране на устойчиви, безопасни и екологични транспортни решения, съответстващи на нуждите на обществото и бизнеса.
Георги Гвоздейков участва активно в създаването на първата система за спешна медицинска помощ по въздух в България. Заместник-председател е на Комисията по транспорт в 47-ото Народно събрание.

Радослав Рибарски – министър на енергетиката

Радослав Рибарски е народен представител в 47-о, 48-о и 49-о Народни събрания. Председател на Комисията по енергетика в 47-ото Народно събрание, заместник-председател на Комисията в 48-я Парламент. Член на Комисията по отбрана и в двата парламента.
Кариерното развитие на Радослав Рибарски до момента е изцяло в сектор „Енергетика“. Интересът му към иновативните технологии в началото го насочва към възобновяемите енергийни проекти. Стартира кариерата си с работа по мащабни проекти за изграждане на ветропаркове и фотоволтаични централи.
Преди да стане народен представител, развива редица международни проекти в сектор „Енергетика“ в „Енергоремонт – Гълъбово“ АД. Дружеството е специализирано в производството и изграждането на котелно оборудване за ТЕЦ и заводи за оползотворяване на отпадъци. Също така е търговски директор на българско дружество, специализирано в производството и изграждането на сероочистващи инсталации и индустриално оборудване за отвеждане и очистване на димни газове и флуиди.
През 2002 г. завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ гр. Стара Загора с профил английски и немски език. Висшето си образование придобива в УНСС със специалност „Международни икономически отношения“ и магистърска степен по „Управление на международни проекти“ отново във факултет „Международна икономика и политика“ в УНСС.

Даниел Лорер – министър на иновациите и растежа

Даниел Лорер е депутат в 48-ото Народно събрание, член на комисия по външна политика и зам.-председател на комисия по икономическа политика и иновации. Той е министър на иновациите и растежа до август 2022 г. в редовното правителство на Кирил Петков. Създава министерството на иновациите от нулата и го превръща в едно от най-успешните в правителството на “Продължаваме промяната”. Ръководената от него институция отключи достъпа на малките и средни предприятия до свеж капитал за енергийна ефективност, технологична модернизация и стартиращи бизнеси. Първата за България мярка по Плана за възстановяване и устойчивост стартира именно в това министерство. Заедно с това върна доверието на чуждестранните инвеститори в България. След активизиране на подкрепата и привличане на високотехнологични и иновативни компании, българската икономика започна да се превръща в модерна с производства с висока добавена стойност.
Даниел Лорер е роден на 28 май 1976 г. в София, но през по-голямата част в последните 15 години живее във Варна, която избира пред всички световни икономически центрове, в които е работил. Завършва компютърни науки и бизнес управление в университета Тел Авив. Първата си бизнес идея измисля на 15-годишна възраст и се превръща в успешен предприемач с вече 20 години международен опит.
През 1999 г. основава в Париж първия си стартъп FranceBusinessPlus, впоследствие продаден успешно.
Работи на различни ръководни позиции в хай-тек компанията Mercury Interactive, световен лидер в областта на софтуера за автоматизиран качествен контрол. През 2006 г. Hewlett-Packard купува Mercury Interactive за 4.5 милиарда долара.
След продажбата на Mercury Interactive Даниел Лорер става един от създателите на Optiim, хай-тек компания за софтуерни решения, базирана в Истанбул. Компанията има редовни клиенти сред най-големите банки и телекоми в Англия, Турция, Близкия Изток и Африка. През 2016 г. Optiim се продава на австрийския холдинг New Frontier Group.
През 2018 г. е между основателите и управляващ партньор на BrightCap Ventures, фонд за рискови инвестиции в технологични компании. Даниел се занимава с оценка на нови компании и контрол на изпълнението на бизнес планове. Фондът инвестира предимно в българските технологични компании, заедно с водещи американски и европейски фондове като Bain Capital, Statkraft Ventures, Osage Partners, Crosslink, E-Ventures, Baseline Ventures. Напуска управлението септември 2021 г.
През 2013 г. Даниел Лорер е съветник на министъра за електронно управление в служебното правителство на Марин Райков, а през 2021 г. е съветник на министъра на икономиката на служебното правителство Кирил Петков и председател на Комисията по прозрачност.
Избира живот в България пред Тел-Авив, Брюксел, Цюрих, Барселона.
Освен родния български, говори руски, английски, иврит, френски и немски език.

Андрей Цеков – министър на регионалното развитие и благоустройството

Андрей Цеков е роден в град София. Завършва Първа английска езикова гимназия в град София и Юридическия факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Специализира право на Европейския съюз в Университета в Амстердам, Нидерландия и мениджмънт в Станфорд.
Притежава 20-годишен опит в управлението на инвестиционния процес и големи корпоративни структури. Преподава строително законодателство и договорно право в Университета по архитектура, строителство и геодезия и във Висшето строително училище “Любен Каравелов” в град София. В периода декември 2021 г. – август 2022 заема поста на заместник министър на финансите.

Милен Матеев – министър на правосъдието

Милен Матеев е роден във Велико Търново, през 1970 г.
Завършил е средното си образование в Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ – Велико Търново през 1988 г.
Магистър е по право от Софийски Университет „Св. Климент Охридски“ от 1995 г.
Адвокат в Софийска адвокатска колегия от 1996 до 2000 г. Нотариус от 2000 г. до днес. Бил е зам. председател на Съвета на Апелативна колегия – Велико Търново към Нотариалната камара на Република България.
Народен представител и Председател на Комисия по конституционни и правни въпроси в 47-то НС.
Милен Матеев е народен представител и заместник-председател на Комисия по правни въпроси в 48-то НС.
Семеен, с едно дете.

Проф. Христо Даскалов – министър на земеделието

Проф. д-р Христо Даскалов е завършил ветеринарна медицина. Има професионален стаж от 37 години като учен, експерт и специалист в областта на безопасността и контрола на храните и биология и болести на хидробионтите. Ръководител на Националния център по безопасност на храните към БАБХ от 2011 г.. Заместник председател на Селскостопанска академия през периода май 2015 – април 2017 г. Бивш изпълнителен директор на БАБХ, понастоящем е народен представител. 
Специализирал в Heriot-Wat University, Великобритания от 1996-1998 г. по линия на НАТО и програма ТЕМПУС. Специализирал е по програма на USDA и Bourlag Program в Държавен университет във Форт Колинз, Колорадо, САЩ през 2003 и 2006 г., както и в страни като Нидерландия, Дания, Швеция, Франция, Германия и много други. Ръководител на научни проекти по 7-ма рамкова програма и Хоризонт 2020. Член на редица работни групи на ЕК и Европейския орган по безопасност на храните (EFSA), Парма в областта на безопасността на храните от 2008 г. и досега. Ръководител на работна група по Codex Alimentarius по време на Българското председателство на ЕС през 2018 г. Лектор на български и английски в СУ, Лесотехнически у-т, Тракийски у-т, програма на ЕС “Better Training for Safer Food”.

Д-р Юлиан Войнов – министър на икономиката

Д-р Юлиан Войнов е финансист и икономист с дългогодишен опит във финансовата и банковата сфера, както и в държавни и частни аналитични институции и организации. Доктор по икономика и хоноруван преподавател в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов, получил магистърска степен (MSc) по икономика от Университета на Манчестър, Обединено кралство. Има завършени допълнителни магистърски програми и множество курсове и специализации в престижни български и международни образователни институции (London School of Economics, Massachusetts Institute of Technology, Joint Vienna Institute, Стопански факултет на СУ, НБУ и др.). Владее отлично английски, испански и руски езици и на работно ниво унгарски и френски езици.
В професионалното си развитие преминава през експертни длъжности, първоначално в Агенция за икономически анализи и прогнози, частни финансови дружества и аналитични центрове, през средни ръководни длъжности в Министерство на финансите и банкови институции, като понастоящем е на директорска позиция в Комисията за енергийно и водно регулиране. Познава добре и следи внимателно световната, европейската и българската икономика и има множество разработки, включително научни публикации по различни икономически въпроси като макроикономическата стабилност, бюджетното изпълнение, данъчната политика и т.н.

Проф. Генка Петрова – министър на образованието

Проф. Генка Петрова-Ташкова е фармацевт и фармакоикономист, професор в Медицинския университет в София и главен секретар на висшето училище. Зам.-министър на образованието и науката в кабинетите на Кирил Петков и Стефан Янев. Завършва фармация в Медицинска академия – София през 1984 г. и икономика и организация на труда в УНСС през 1991 г. Доктор по фармация с дисертация на тема „Лекарствени нужди и употреба – анализ и прогнозиране“ (1994).
Специализира здравна икономика в бизнес училището в Кентърбъри. Доктор на фармацевтичните науки с дисертация на тема „Модел на реформата на фармацевтичния сектор в страни в преход от Балканския регион – анализ на приложението на теоретичните концепции.”
От 2014 до 2016 г. е заместник-ректор по научната дейност на Медицинския университет в София. В продължение на два мандата е ръководила катедра „Организация и икономика на фармацията“ във Фармацевтичния факултет на МУ-София, научен ръководител е на 16 защитили докторанти. Външен експерт е в Международната организация по фармакоикономика и проучвания на резултатите от здравната терапия. Гост-лектор в Института по бизнес управление на Университета в Нант, Франция, в Белградския университет, Сърбия, в Сараевския университет и Университета в Баня лука, Босна и Херцеговина, както и в Университета „Карол Давила“ в Букурещ. През 2010 г. е сред основателите на Българската асоциация за лекарствена информация.
Има над 400 публикации в реферирани и индексирани списания и 15 монографии и учебници, четири от тях извън България.

Проф. Христо Хинков – министър на здравеопазването

Проф. Христо Хинков е роден на 25.03.1953 г. в София. Завършва медицина през 1980 г. Започва трудовия си път като участъков лекар в Ботевград, след което работи в психиатричната болница Нови Искър, където придобива специалност психиатрия. През 1988 г. печели конкурс като научен сътрудник в първа психиатрична клиника на Медицинска академия, но след една година напуска и работи в продължение на 10 г. като консултант психиатър в Институт за спешна помощ Пирогов.
През 1997-1999 г. е назначен в Министерство на здравеопазването като началник отдел проекти, а от 1999-2001 заема поста на заместник-директор на Националната здравноосигурителна каса, като отговаря за обучението и човешките ресурси в институцията.
От 2001 г. напуска НЗОК и започва работа в Националния център по обществено здраве и анализи, където защитава докторска дисертация. През 2014 г. е назначен за директор на НЦОЗА, който управлява до 2022 г.
Специализирал е в Белгия, Нидерландия, Дания, Япония, САЩ. Участвал е в редица проекти и програми, свързани със здравеопазването и здравната реформа. Един от възстановителите на Българския лекарски съюз през 1990 г. Автор е на множество публикации в областта на общественото здраве, здравната реформа и психично-здравната проблематика. Понастоящем е професор в Дирекция „Психично здраве и превенция на зависимости“ в НЦОЗА.

Гергана Кабаиванова – министър на туризма

Гергана Кабаиванова е експерт в селския и гастрономическия туризъм, основател на сайта за приключения из българските села „Пендара.бг“ и инициатор на първите фермерски пазари в големите градове на страната. Тя е управител на Фондация „Локалфууд.бг“, чиято мисия е да подкрепя опазването на националното гастрономическо наследство. Участва в авторски екип, разработващ Наредба за дейността на фермерските пазари и Наредба за специфичните изисквания при производство на малки количества храни в домашни условия.
Завършила е магистратура по специалностите “Технология на растителните масла и козметичните продукти” и „Технология на тютюна“ към Университета по хранителни технологии в Пловдив. Има дългогодишен опит като маркетинг мениджър на няколко козметични компании и мол в Пловдив.

Александър Йоловски – министър на електронното управление

Александър Илиев Йоловски е магистър по политология от Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Притежава повече от десетгодишен опит в планирането, изпълнението, координацията и контрола на дейности, свързани с административната реформа и електронното управление, както и в областта на стратегическо планиране за нуждите на държавната администрация и електронното управление.
От февруари до август 2022 г. е заместник-министър на електронното управление, когато министър е Божидар Божанов в кабинета на Кирил Петков. Между август 2015 г. и ноември 2016 г. и в периода август 2019 г. и януари 2022 г. е ръководител на отдел, а от август 2022 г. досега е старши мениджър проекти в Националния системен интегратор „Информационно обслужване“ АД. В периода 2016 г. – 2019 г. Александър Йоловски е заместник-председател на Държавна агенция „Електронно управление“. От 2011 г. до 2015 г. е началник на отдел в Министерството на финансите и Администрацията на Министерския съвет, като ръководи разработването на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020 и осъществява преговорите с Европейската комисия за приемане на оперативната програма.

Проф.Тодор Тагарев – министър на отбраната

Тодор Тагарев е роден в гр. Стамболийски. Завършил е МГ „Акад. К. Попов“ в гр. Пловдив (1978 г.), ВВВУ „Г. Бенковски“, гр. Долна Митрополия като инженер с гражданска специалност „Автоматика и телемеханика“ (1982 г.) и Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ (1994 г.). През 1989 г. защитава дисертация във Военновъздушната инженерна академия „Н.Е. Жуковски“ в Москва.
Служил е като инженер по въоръженията в 25 полк на ВВС и преподавател във ВВВУ „Г. Бенковски“. Като цивилен в системата на отбраната е заемал длъжностите директор на дирекции „Планиране на отбраната“ и „Политика по въоръженията“ (1998-2001 г.), ръководител на катедра „Мениджмънт на сигурността и отбраната“ на ВА „Г.С. Раковски“ (2004-2008 г.), съветник на министъра на отбраната (2009-2010 г.) и директор на Института по отбрана (2016-2017 г.). В периода март-май 2013 г. е служебен министър на отбраната.
През 1995 г. започва работа като научен сътрудник в Българска академия на науките. От 2014 г. е „професор“ в Института по информационни и комуникационни технологии на Българска академия на науките.
Проф. Тагарев е участвал в работата на редица органи и групи на НАТО и Европейската агенция по отбрана, в международни изследователски екипи и в програми за консултации по въпроси на управлението на сигурността и отбраната в десетки страни. Негови научни трудове са преведени на 15 езика.
Женен, с три деца.

Ирена Димитрова – министър на външните работи

Ирена Димитрова е била заместник-министър на външните работи в Кабинета на министър-председателя Кирил Петков.
Работи в Министерството на външните от 2000 г., като е преминала последователно през всички етапи на кариерно развитие в Дипломатическата служба. Заемала длъжности в дирекции „Америка“, „ООН и сътрудничество за развитие“ и „Политика за сигурност“, където в периода 2017-2021 г. е заемала длъжността началник на отдел „НАТО“.
Професионалната й кариера е свързана и с два задгранични мандата – в Посолството на Република България в Обединеното кралство и в Постоянната делегация на Република България към НАТО в Белгия.
Притежава магистърска степен от Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Завършила е Дипломатическата академия на Кралство Испания с академична степен „Магистър по международни отношения“ от Университета Комплутенсе, Мадрид. Специализирала е в Женевския център по политика за сигурност (GCSP) и в Европейския център за изследвания по въпросите на сигурността „Джордж Маршал”, Германия.
Към настоящия момент е посланик за специални поръчения по изграждането на устойчивост в МВнР.
Владее английски и испански, ползва френски език.
Омъжена, с две деца.

Иван Кръстев – министър на труда и социалната политика

Иван Кръстев е роден е през 1980 година в Стара Загора. Дипломата си за средно образование придобива в ГПЧЕ „Ромен Ролан” с профил „Английски език“. Придобива магистърска степен по международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“ и по финанси в Университета за национално и световно стопанство.
Професионалният му път е тясно свързан с Министерството на труда и социалната политика, където през 2006 г. започва работа в дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти”.
От 2011 г. до 2013 г. е главен директор на главна дирекция „Европейски фондове и международни проекти” към Агенцията по заетостта. През 2013 година е назначен за заместник-министър на образованието и науката, където отговаря за международно и европейско сътрудничество, управление на средствата от ЕС и международни програми.
В периода 2014-2019 година работи в екипа на члена на Европейския парламент Георги Пирински. От юли 2019 година заема позицията на секретар на Делегация на българските социалисти в Европейския парламент.
В периода май 2021 – август 2022 г. е заместник-министър на труда и социалната политика.
Автор е на редица публикации по теми, свързани с управлението на средствата от Европейския съюз, пазара на труда, социално-икономическите неравенства, висшето и професионалното образование.

Доц. Димитър Илиев – министър на спорта

Димитър Илиев е осемкратен рали шампион на България и е единственият българин, печелил три пъти най-престижното автомобилно състезание в страната – Рали България.
Димитър Илиев започва своята кариера през 1994 година. През 2013 г. обявява, че се отказва от спорта и се отдава изцяло на преподавателска дейност. Доц. д-р Димитър Илиев е преподавател в катедра „Технически и ледени спортове“ в НСА “Васил Левски”, сектор „Автомобилен и мотоциклетен спорт“.
Експерт е в пътната безопасност. През годините това се превръща в негова кауза. Димитър е и основател на първата академия по безопасно шофиране, като годишно предава своя опит на над 2000 човека. Обича природата и често спортува в планината. Владее английски, немски и италиански език.

Яна Генова – министър на културата

Яна Генова работи в областта на мениджмънта в културата от 1995 г. Завършила е „Културология“ в Софийски университет. Работила е за международни организации и програми за подкрепа на преводната литература и качественото книгоиздаване, предимно в страните от Източна Европа и Балканите. Управлява неправителствената организация за култура и литература „Следваща страница“ от 2001 г., а през 2016 г. основава Къщата за литература и превод в София и първата в България устойчива международна резидентска програма за писатели и преводачи от български език. Старши експерт и оценител в програмите за култура на Европейския съюз. Съосновател на детската платформа за окуражаване на четенето „Книговище“. Автор и съавтор на изследвания върху книжния сектор и политиките за книгата. Само две години след включването на Къщата за литература в Европейската мрежа на преводаческите центрове RECIT е избрана за президент на борда на мрежата.
Интересува се от теми като стратегическо планиране на културни организации и измерване на ефекта от културни проекти, програми и политики.