Преподавателки в УНСС сигнализират за груби нарушения на закона – уволняват ги

УНСС погна три преподавателки след техни сигнали за корупционни схеми във висшето учебно заведение. Това са Мина Хубенова, Албена Макарова и Татяна Иванова. Първите две вече са уволнени. Третата очаква също да бъде отстранена, като в момента тя е в болничен.

Албена Макарова съобщи във фейсбук в края на миналата седмица: „Днес бях уволнена от УНСС, след като с колегите Мина Хубенова и Татяна Иванова разкрихме корупционни схеми, свързани с незаконни титли и, разбира се, с много пари. Преди това бяхме принудени и заплашени, че ако не спрем да изваждаме наяве нарушенията, няма да бъдем част от тази академична общност. Спрямо Мина и мен заплахите от уволнение са вече факт.“

На 11 и 12 април „Флагман“ получи от Татяна Иванова сигнали с документи и съдебни решения, свързани с корупционни според нея практики в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Това е третата преподавателка, която се очаква да бъде отстранена.

Администрацията на университета е впрегната да търси нарушения на сигнализиращите за злоупотреби. Албена Макарова смята, че аргументите за уволнението й – отсъствието от занятия, са изфабрикувани и ще си търси правата по съдебен ред.

Мила Хубенова пък е отстранена след обвинения в платиатство, което тя също обжалва в съда, съобщи за „Флагман“ Татяна Иванова.

Според трите разбунтували се преподавателки УНСС в продължение на години е присъждал незаконосъобразни академични длъжности.

„До месец юни 2022 г. всяко висше учебно заведение имаше право да присъжда професорски и доцентски титли само в направленията, за които е акредитирано. За УНСС това са: „Икономика”, „Администрация и управление”, „Право”, „Обществени комуникации и информационни науки”, „Политически науки”, „Социология, антропология и науки за културата”. Законът обаче е бил нарушаван системно що се отнася до направление „Филология”, в което са произведени един професор и трима доценти, като този академичен произвол е довел до ощетяването на вуза с огромни суми, изплатени като добавки към заплатите на мнимите хабилитирани лица“, пише в сигнала до „Флагман“, изпратен ни от Татяна Иванова.

„Първият такъв случай датира от 2015 г., когато за професор е обявена Даниела Кох-Кожухарова, управлявала катедра „Чужди езици и приложна лингвистика” почти 20 години и свалена от поста преди две години благодарение на законова промяна. Видно от сайта на НАЦИД, тя е професор в професионално направление „Филология”, за което УНСС никога до момента не е имало акредитация.

Аналогична е ситуацията с настоящия ръководител катедра Антония Пенчева, Стефка Кожухарова и научния секретар на катедрата Калина Ишпекова-Братанова, придобили академичната длъжност „доцент” в същото направление през съответно 2018 г. (Пенчева и Кожухарова) и 2022 г. Грубите сметки показват, че общата сума, която четирите преподавателки са получили до момента под формата на професорска/доцентска надбавка се равнява на шестцифрено число. Що се отнася до привилегиите, вървящи със съответната титла (журиране, участие в проекти), е трудно да бъде изчислена печалбата от тях.

След сигнал до Комисията по академична етика (КАЕ) при МОН с твърдения за нарушения при провеждането на три конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент”, обявени от УНСС – два по английски и един по немски език, е извършена проверка. На 18 май 2022 г. на сайта на МОН е публикуван доклад, според който КАЕ преценява, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗРАСРБ (Закон за развитието на академичния състав в Република България) и предлага на министъра на образованието и науката да отмени акта на ректора, с който за доцент е избрана Ишпекова-Братанова. По отношение на останалите две процедури, тъй като все още не са приключили, КАЕ предлага на министъра да осъществи правомощията си по чл. 31, ал. 2 и чл. 32, ал. 10 от ЗРАСРБ и да спре конкурсите. Към онзи момент начело на МОН е акад. Николай Денков, който се съобразява с препоръките на КАЕ и издава заповеди, с които отменя административния акт на ректора на УНСС за сключване на допълнително споразумение за назначаването на Ишпекова-Братанова за доцент и прекратява другите две процедури. Ишпекова-Братанова обжалва министерската заповед, но Административният съд – София-град потвърждава заповедта като правилна с решение от 31 октомври миналата година“, се посочва в сигнала до „Флагман“.

Съдебното решение обаче не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).

„Междувременно Ишпекова-Братанова не само че продължава да се подвизава като доцент в УНСС и да получава немалка финансова добавка към заплатата си за незаконосъобразно заеманата от нея длъжност (формалното оправдание на ръководството на УНСС е, че съдебното решение за анулирането на нейната доцентура се обжалва, въпреки че обжалването не спира изпълнението), но и остава научен секретар на своята катедра „Чужди езици и приложна лингвистика”. А за да е още по-голям абсурдът, за известно време ѝ е „подарена“ и чисто нова към онзи момент (есента на 2022 г.) катедра – „Педагогика“. Ишпекова-Братанова е отстранена от новия си пост в края на 2022 г., след като съдебното решение става публично достояние на целия университет.

Пороците около академичното израстване на Ишпекова-Братанова не свършват дотук. Справка показва, че Кох-Кожухарова е била председател на журито, провъзгласило Ишпекова-Братанова за доцент, което навежда на мисълта за конфликт на интереси. Сред останалите рецензенти има такива в очевидна връзка, така че да е успешен конкурсът, като доц. д-р Нели Тинчева и доц. д-р Цветомира Венкова – колеги от катедра „Англицистика и американистика” на СУ на сестрата близначка на кандидатката доц. д-р Росица Ишпекова, или доц. д-р Пламен Ралчев – ръководител катедра „Международни отношения” в УНСС и научен ръководител и член на журито на кандидатката и при защитата на докторската ѝ степен във въпросната катедра заедно с доц. Тинчева“, се посочва в сигнала до „Флагман“.

Татяна Иванова в свой пост във фейсбук от днес пита: „Отговаря ли на обществения интерес и в частност на интереса на студентите и на законно придобилите академични длъжности преподаватели разобличените мними професор и доценти да продължават да са на работа във вуза? Какъв пример дава университетът на бившите, настоящите и бъдещите си възпитаници и какъв сигнал е това за техните родители? Какво е посланието на университета, закрилящ нарушителите и репресиращ изнасящите истината?

Образованието, освен да дава знания и умения, се предполага, че трябва да възпитава и в ценности. Това не налага ли изкореняването на моралните недъзи и техните носители от системата да бъде приоритет на обществото и на държавата?“