Писна ли ви от състезатели, които превръщат АМ "Тракия" в писта от Ф1

Ако Омир беше жив, със сигурност автомагистрала "Тракия" по празниците щеше да бъде включена в някой от епосите му. Баталните сцени, които се разиграха на Светли Понеделник, 17 април, могат да съперничат само на някоя Троянска война с разликата, че тук животи се губят заради немарливост, а не заради някоя засукана красавица.

Често движението по "Тракия" е затруднено и от външни фактори, разбира се. Я асфалтът край Чирпан ще се накъдри като "вафли" в косите на начинаеща певица, я някой ще реши, че точно сега е моментът амортизираният път да се закърпи като юнашка риза.

При поредица от почивни дни обаче е няма никаква нужда от изкуствени препятствия, защото по единствената завършена магистрала в България тръгва негово височество, състезателят.

По "Тракия" никога не е било мирно и спокойно и пътуването до Централна България или до морето си се усеща като една от началните обиколки на Льо Ман, преди съвсем да се закучи положението.

В последните няколко години нещата се влошават прогресивно и Германия с нейните аутобани, където има само препоръчителна скорост, може само да цъка на немски откъм Западна Европа и да ни се чуди на акъла.

Причината е, че да те изпреварят с пълна газ, скорост, много над допустимата, и нервно мигане с фарове, за да дадеш път на българския Макс Верстапен с Кайена, се превръща в норма. Обичайна гледка, причинена от тонове непукизъм, мързел, откровено безхаберие - и от страна на шофьорите, и от страна на държавата.

Можем, разбира се, да се поучим от западния опит и да не измисляме колелото наново, а да се сложат камери за средна скорост или да се върне допустимата скорост на 120 км/ч, което също е пределно много за точно тази магистрала с две активни платна и асфалт на хармоника.

Както обикновено се случва в България, спасението на давещите се е отговорност на самите давещи се. И ние, на които ни е мил животът, май ще трябва да оставим АМ "Тракия" на състезателите.

Такова нещо никак няма да е лесно. Магистралата е ценна и централна пътна артерия, която понякога няма аналог. Тя скъси пътя за морето с часове, често замества недостроената "Хемус" и още по-често е незаменима със своите разклонения към по-големи и по-малки населени места.

Само че магистрала "Тракия" скъсява и човешки животи и последните не могат да бъдат заместени.

Никой от нас, буквално никой, не може да си представи да изостави тази адска отсечка напълно и завинаги. Това е невъзможно и всеки активен водач, който напуска пределите на населеното си място от време на време, го знае. Знам го и аз, затова не мога да призова никого да не тръгва по АМ "Тракия".

Вместо резки и съмнителни с полезността си решения можем просто да полагаме повече усилия.

Да, Подбалканският път на теория е по-бавен. На практика е много по-красив от накичената с билбордове магистрала, а когато на нея стане поредното меле от ламарини, се оказва и по-бърз.

Това е просто пример, макар че в точния момент може и да спаси човек.

Очевидно е, че докато на "Тракия" се вихри създалото се беззаконие, ще се търсят все повече алтернативни маршрути, ако това е възможно. Не защото ни е хубаво да пътуваме по-бавно, а защото здравето ни не струва 30 минути по-ранно пристигане.

А състезателите - те да му мислят, преди да дадат газ до ламарината...

Източник: Webcafe.bg